Двегодишното австралийско момче Чарли Паркър е най-младият укротител на змии в света. Той изобщо не се страхува от влечугите и ги гледа право в очите.
Бащата на момчето има в Австралия зоопарк с диви животни. Според бащата синът му има способност да се сприятелява с животните.
– Когато Чарли се роди, аз не се съмнявах, че той ще стане истински рейнджър, – казва бащата на момчето. – Чарли още не можеше да ходи, когато се запозна с най-добрите си приятели змиите.
Момчето започнало да общува с дивите животни още от пелените. На две години е започнал да помага на баща си в зоопарка в австралийския щат Виктория и става най-младият рейнджър в историята на Австралия.
– За наша изненада, Чарли отиде при.10 килограмовата боа Пабло и започна да си играе с нея. – разказва Паркър старши. – Синът ми толкова умело се справя със змиите, алигаторите и гущерите, че изобщо не се съмнявам, че той ще стане истински специалист в тази област. Всеки ден се изненадвам от това, колко бързо намира общ език с животните. Това е истински дар.
– Околните постоянно ни питат, не се ли страхуваме да оставим детето си само с влечугите, – споделя майката на детето. – На което аз отговарям, че не може да се върви против гените на бащата. Моят син е копие на съпруга ми.

– Ти вярваш ли, че има вълшебстваа? – попитал животът.
– Не, – отговорил човекът продаващ сладки, – във вълшебствата вярват само децата, те са големи фантазьори.
– Ти вярваш ли, че мечтите се сбъдват? – попитал отново животът.
– Не, – казал човекът,- мечтаят само глупаците.
– Ти вярваш ли, че има вечна любов? –  продължил с въпросите си животът.
– Не, – казал продавача, – любовта не съществува. Това е химия, която ни свързва. Действието и свършва след три години и остава само привързаността.
– Вярваш ли, че има доброта? – попитал животът.
– Не, хората са зли и се страхуват да я покажат. Добротата е една лъжа.
– А в какво вярваш тогава? – недоумявал животът.
– Вярвам, че родителите не искат да дават пари на децата си, за да си купят сладки неща. За това не мога да изкарам достатъчно пари и да си живея живота, който аз искам.
– Вярваш ли, че желанията могат да се изпълняват?
– Да, но моите никога не се изпълняват.
– Бедничкият ми, – казал животът, – ти никога няма да видиш вълшебство, няма да срещнеш голямата си любов, мечтите ти няма да се сбъднат, няма да видиш добротата и твоите желания не ще се реализират.
– Но защо? – попитал продавачът.
– Защото преди всичко е нужна вяра, поне малка. Вярата дава възможност. Възможността показва посоката. Посоката открива пътя. А пътят води до  изпълнение на желанията.

Избирате си любим, както си избирате апартамент. Когато влезете в него търсите недостатъци. А недостатъци винаги се намират.
Това става така, защото не сте полагали основата на строежа, не сте издигали стените, не сте поставяли покрива. Вие започвате да преустройвате всичко по ваше желание.
Рушите носещите подпори на неговата гордост, самоуважение и увереността в самия него.
Защо променяме нещата без да мислим и без да вникваме в конструкцията?….
И когато всичко започне да се руши, обвиняваме всичко друго, освен себе си.

В Неапол живеело момче, което много искало да стане певец.
Първият му учител по пеене сметнал, че той няма глас и се отказал да го обучава.
Момчето се разплакало, но майка му го утешила и го уверила, че той ще стане велик певец.
Самата тя била спестила малко пари, но завела сина си при друг учител.
Похвалата и подкрепата на майката имали решаваща сила.
Това момче бил Енрико Карузо.
Ето ви и изпълнение на този мъж „без глас“:

Веднъж група ученици помолили еди отшелник да им предаде урок разкриващ дълбока мъдрост.
Той се съгласил и ги помолил да уловат няколко паяка.
Хванатите паяци отшелникът пуснал в пещерата си. След няколко дена всичко било покрито с паяжини изтъкани вертикално.
След известно време в ъгъла на пещерата той видял паяжина, която била хоризонтална.
Отшелникът повикал учениците си и им показал паяжината.
– Запомнете, под ударите на житейските ситуации оцелява само този, който не следва сляпо традициите и обичаите, – казал отшелникът, – а търси творчески решения и слуша съветите на сърцето си, дори и да се различават от тези на мнозинството.