Един контрабандист, поради страх от полицейска акция, се обърнал към един монах с молба да укрие контрабандна стока в манастира, Полицията няма да заподозре свещеник.

Монахът отговорил на това искане с възмущение и поискал мъжът веднага да напусне манастира.

– Защо така, – замолил се контрабандистът, – ще ви дам 100 хиляди долара.

Монахът се поколебал преди да даде отново същия отговор.

– Двеста хиляди?

Монахът пак отказал.

– Петстотин хиляди?

Монахът сграбчил тоягата и изкрещял:

– Махай се веднага от тук! Ти стигна твърде близко до моята цена.

Осъзнавайки злото, човек не би го извършил повече и не би се подал на изкушението.

Веднъж поставили канарче в клетка с врабчета, за да ги научи да пеят. Но бедното птиче замълчало съвсем. Боязливо се забило в ъгъла на клетката, а след това започнало да чирика като врабчетата.

Стопанинът разбрал грешката си и отделил канарчето, но то продължавало да чирика като врабче. Най-накрая канарчето било поставено сред себеподобни и се излекувало от подражателното имитиране на врабците. След това то започнало отново хубаво да пее.

Така е и с хората, особено с децата и младежите. В каквото общество живеят, каквито приятелства завързват, такива и маниери възприемат.

„Не се лъжете: Лошите другари покваряват добрите нрави“. Нравите засягат волята, любовта, милосърдието, страстите. Народът, населението и племето не са зависими от личността на всеки индивид, а от приетите житейски правила, привички и обичаи.

Добродетелта трябва да се вгражда в хората, особено млади и деца, без изключение. И преди всичко основните и фундаменталните, като мъдрост, умереност, смелост и любов.

Вие не може да построи сграда, без основа. Всички лошо закрепени части към основи, няма да устоят.

Примерите трябва да се придружават от инструкции и правила за начин на живот, за да се засили подражанието.

Например, защо и как да се избегне ревността?
Как може да се защити сърцето от мъка и всякакви несгоди? Как да се предизвика радост? Как може да ограничи гневът, да се премахне престъпната любов?

За да се защитят децата и младежите, е необходимо да се отделят от общността на лошите хора, така че те да не ги заразят. „

Ето и такъв дизайнерски шедьовър на реклама се е появил. Идеята е проста. Осъществена е много лесно и ярко.

Целта е да се напомни на човека и да го накарат да се замисли, каква сума пари отиват за неговата глупава привичка.

Интересното е, че към чувството за самосъхранение вече се е апелирало не еднократно. Лепели са на кутиите с цигари картинки с болни от туберкулоза и какви ли не още ужаси, но хората продължават да пушат.

Как ли ще подейства тази социална реклама? Дали ще има по-силен ефект?

Излиза, че по-обидно е за човек да загуби пари, отколкото собственото си здраве.

В лагер се провеждала игра на тема „благовестие“.
Един човек стоял в яма, а децата трябвало да го изкарат от там.
Но той не искал да излезе, за това децата трябвало да го убедят, че е нужно да се измъкне от там.
Едно от момичетата казало:
– Погледни, ти си в ямата, а ние на върха! Ти би трябвало да ни завиждаш! Но завистта е лошо нещо!

Група хора били около един гроб, където изпращали един от своите приятели. Когато ковчегът бил пуснат в гроба един от присъстващите казал:
– Скъпи приятелю, повече няма да те видим!
Скоро след това на същото гробище, много хора стояли около гроба на една вдовица. По-големият син на починалата погледнал към гроба и казал:
– Иди с мир, съпа майко, Ние ще се видим пак при Господа.
Тези думи направили силно впечатление на събралите се. Един от тях казал:
– О, де да можех и аз да бъда толкова спокоен и щастлив, като този младеж!
Между двата гроба имало голяма разлика. От единият зеела безнадежност и вечна раздяла, а от другия обратно, надежда да се видят скоро в Небесното царство.
Надеждата е единственото благо, на което не можем да се наситим. Тя е невидимото богатство предхождащо истинското, което получаваме в бъдеще.