Грималди, известен италиански клоун, бил много тъжен. Пристигайки в един от големите градове, той решил да отиде при лекар, да поиска съвет как да се отърве от тъгата си.

Докторът без да знае кой е дошъл при него, му препоръчал различни неща. Грималди му казал, че е опитал всичко, но нищо не му е помогнало.

– Тогава идете в цирка. Дошъл е един известен клоун. Чуйте го той притежава такова остроумие и чувство за хумор, че всички се заливат в смях. Идете, ще се посмеете и тъгата ви ще си отиде.

– Уви, – казал пациентът с голяма горчивина, – аз съм този клоун.

Другите разсмивал и развличал, но той нямал мир, спокойствие и радост.

Да се утешаваш в наслаждения е опасно. Да утешаваш сам себе си е неразумно. Утеши се в Господа, това е умно и разумно. Утехата от скърбите идва тогава, когато се доверим на Бога.

Исус Христос изцелява човешките души от униние и гнетяща мъка.

Върви майка по улицата с малко момченце на около 2,5 години. То постоянно мрънка и иска да му купят нещо. Най-много го привличат видеокасетите с мултипликационни филми.

– Мамо, купи ми…., – настоява детето.

– Нямам пари, – смутено отвръща майката.

– Моля те, купи ми…… – не престава малчугана да дърпа майка си.

– Баща ти има пари, – примирено казва тя, – като се прибере, поискай от него.

Момчето се смълча, но инцидентът още не бе приключил….

Вечерта бащата се прибира от работа. Детето изчаква известно време и отиде със същата молба при баща си.

– Татко, купи ми касета с мултипликационни филми

Бащата обяснява на сина си:

– За да се купят такива филми са необходими пари, а за да се получат пари, трябва да се работи. Никой няма да ти ги даде ей така.

Детето се замисли. След това хвана баща си за ръката и го задърпа към вратата. Отвори вратата и каза:

– Татко, отивай да работиш!

Ето такава е желязната детска логика.

Провалили сте се в покорство, не поради липса на любов, а напротив –  загубили сте  обичта, защото никога не сте се опитвали да се покорявате.

Нима обичта не означава равенство и свободно съдружие? Всички трябва да бъдем защитени от алчността на другия, защото сме паднали.

Равенство пред закона, равенство в доходите това е добре. Равенството пази живота, но не го създава. То е лекарство, но не е храна. Все едно да се опитвате да се стоплите на нарисуван огън. Ухажването не е чувало за равенство, зачатието също. Какво общо има свободното съдружие с всичко това?

Да срещнете заедно радостта и страданието, това е дружба. Да се радвате или да страдате един от друг, не е. Дружбата е свенлива, а покорството и смирението са необходими.

Не слагайте равенство там, където не му е мястото. Властта и подчинението са по-скоро танц, отколкото диктатура, особено между мъжът и жената, където ролите се менят.

Опитайте да си представите нашия свят без мобилни технологии и Интернет.
Какво ще загубите ако нямате електронна поща, не можете да споделите Twitter-съобщения? А новините и статусите във Facebook?
Смях не смах, но човечеството до там е достигнало, че за него жизнено важни са станали електричеството и електроните средства за комуникация.
Ако те се загубят пропадаме в бездната на Средновековието?!

Един млад човек отишъл при Сократ, за да учи красноречие. В разговора с великия философ той говорил толкова много, че Сократ му поискал двойна цена.
– Защо трябва да платя двойно по-скъпо? – попитал младия човек.
– Защото, – казал Сократ, – трябва да ви уча на две неща: първо да въздържате езика си и второ как да говорите.
Не само този млад човек, но и много други си вредят чрез езика. Много да говориш и много да кажеш, не са едно и също нещо. Понякога две три думи казват повече от хиляди други.
Човек се учи да говори две или три години, но цял живот не може да се научи да мълчи. Многословието е загуба на ценно време и енергия. То не принася никакъв положителен плод.
Внимателните към себе си хора са като чувствителни прозорци на душата. Ако ги отворите, ще усетите как от тях излиза любов и вътрешна топлота.
Най-големият отвор – вратата изобилно пропуска цялата топлина.Така е и с език, който говори колкото и каквото си иска. Многословието запушва ушите, затваря очите и чувствителността на душата.
С него е свързано високомерието, арогантността и тиранията. Те са като буря, която разрушава и помита всичко, а след нея остават гордост и заслепение.
Обичай повече да мълчиш, отколкото да говориш. При тишина умът се съсредоточава, а при многословие се разсейва.
Дайте повече отдих на езика си, отколкото на ръцете си!