През XVIII век Бенджамин Франклин казал, че в живота няма нищо неизбежно, освен смъртта и данъците.
Необходимостта да се събират данъци е възникнала, когато са започнали да се оформят първите държави.
Първоначално с данък се облагала собственост върху земята, животните и работниците.  Но нуждите на държавата се увеличавали, а заедно с тях се появявали все по-странни и понякога абсурдни данъци. Император Веспасиан наредил събирането на такса в Рим за използване на обществените тоалетни, във Византия съществувал данък върху въздуха, който е трябвало да платят собствениците на скъпи къщи, а в Башкирия през XVII век е имало данък върху цвета на очите.
Западноафриканските страни са сред най-бедните в света. Но въпреки това, техните жители все още се облагат с данъци, някои от които могат да бъдат класифицирани като много странни.
Така жителите на Гвинея, където почти цялото население живее в бедност, все още плащат данък за мир, макар сега в страната да не се водят никакви военни действия.
Всяка година мирния живот на гражданите на страната струва 17 евро, което се явява разумна цена за гвинейците. За сравнение, един килограм кафе в Република Гвинея може да се купи за 50 евроцента.

Изумителното оформление на фасадата привлича вниманието и говори  за това, което се намира вътре.
През следвоенните години сградата е изоставена. През този период временно музейната колекция се е съхранявала в Кралската консерватория. Музеят бил от ремонтиран и експонатите били върнати през 2000 г.
Всеки от петте етажа, освен последният, на който е разположен ресторант и площадка, от която се разкрива прекрасен изглед към столицата на Белгия, е посветен на определена тема: струнни, клавишни, за оркестър и етнически антики. В сутерена са разположени музикални автомати и кутии. Представени са практически всички епохи от всички части на света.
Звукът на всеки един от експонатите може да се чуе с помощта на безжични слушалки с аудио гид. Екскурзовод не е необходим, ако използвате помощта на аудио гид включена в цената на билета. Изложението позволява да се запознаете с вътрешната структура на всеки инструмент.
В магазина на музея има богат избор на музикална литература на различни европейски езици, класически и модерни записи и, разбира се, много сувенири.
След посещението си в Брюксел, много туристи казват, че музея на музикални инструменти е едно от най-интересните места в града. Тук с удоволствие прекарват не само ценители и любители на музиката, но и хора далеч от нея. Експонатите са показани така, че за децата не са по-малко интересни, отколкото за възрастните.

Напълно нелогично, но този мост е включен в списъка на най-големите тунели в света.
Той съединява две скандинавски страни Дания и Норвегия.
Тук няма никаква грешка. От 12 километровата му дължина 4050 метра е под земята.
До такова необикновено решение са стигнали архитектите на Йоресундския мост поради следната причина. На това място минава глисада на самолети, излитащи за летище Копенхаген и тя не бива да се прегражда.
Корабите, преминаващи през пролива Йоресунд, също се нуждаят от пространство за успешна навигация.

Британската художничка Беки Ридсдел се интересува от  различни видове изкуства и занаяти. В последно време тя се е заинтересувала от керамиката и всичко свързано с нея. Така се е появила и новата й серия от изделия.
Беки Ридсдел не просто изработва керамика, а буквално й прави дисекция.
За да направите това, използва реални хирургически инструменти: скоби, скалпели, игли и други неща.
Историята за производството на костен порцелан идва далеч назад от миналото.
Майсторката ни показва какво се крие под гланцовата повърхност с рисунки.
Тя използва чаши, чинии и кани от костен порцелан, за да открие на зрителя вътрешен свят на тези изделия.

Косматата жаба, която е известна като Trichobatrachus Robustus е малко земноводно, което може би притежава  най-отвратителен начин да се отбранява в цялото животинско царство.
Когато е застрашена косматата жаба изпуска малък брой малки костни нокти от края на пръстите й. Тези нокти обикновено са разположени вътре в тялото на жабата, тя ги натрошава и изпуска чрез собствената си кожа.
Представете си за секунда как се чупят пръстите ви и се опитват да излязат като назъбени части на кости от дланта ви. Именно това прави косматата жаба, когато я нападат.
За сега никой не е уверен, дали жабата може да възстанови костите, които е избутала от кожата си.
Ако това не изглежда толкова отвратително знайте, че по време на размножителния период, жабата също култивира дълги нишки „приличащи на коса“ върху кожата и артерии от двете страни на тялото си, за да получи повече кислород.