Вчера Доньо намери близо до железопътната линия, пес. Животното лежеше в локва кръв. Доньо в никакъв случай не желаеше да го остави така и потърси кола, за да го откара до ветеринарната клиника.
– Но как да го занеса до шосето, – каза си Доньо, – та той тежи повече от 20 кг.
Младежът свали колана си, подложи го под кучето, за да може да го поддържа по време на ходене. Така двамата изминаха почти два километра.
– Как се е оказало това куче в това състояние? – попита Младен, когато товареше животното, за да го закара на ветеринара.
– Попаднал е в ловджийски капан, – каза Доньо, – който е уловил лапата му. И животното е решило да се освободи. Първоначално е от гризнало само долната част на лапата, но когато разбрало, че това няма да му помогне отгризвал лапата още по-високо, съвсем близо до тялото.
– Интересна е историята на това куче, – заклати глава Младен. – В затруднено положение, в тежък момент, то не се е отказало, да се бори за живота си.
Във ветеринарната клиника направиха операция на кучето. Наложи се да му премахнат цялата лапа, чак до лопатката.
– Виж го, – радваше му се Ана, – вече сам се храни и пие вода. Дори се опитва да се изправя, за да се движи. Какъв е добър и ласкав.
– Навярно преди е бил домашен любимец, – предположи Доньо.
Сега нашият космат герой, макар и без една лапа има нов дом и грижовни стопани.
