Мейербер бил изключително чувствителен, както за порицанията, така и към похвалите.

Всеки лош отзив дълбоко го огорчавал и композиторът се старал със всички средства, да отстрани всеки възможен порицател на своите произведения.

В навечерие на всяка своя премиера той давал разкошен пир за критиците и фейлетонистите.
– Рекламата е нужно да се подгрява най-вече с добър коняк, – казвал Мейербер на тези събирания.

Дребен припрян човек бе застанал пред директора на банката и го бомбардираше с въпроси:

– Вашата банка давали кредит сещу „чесна дума“?

– Няма проблем … – каза директорът.

– А ако аз не го върна?

– Вие ще се срамувате пред Всевишния, когато застанете пред Него.

– А кога ще стане това?

– Пето, ако не го върнете, шесто, престанете и се махайте от тук ….

Учител от едно библейско училище отишъл на преглед при лекар.

Докторът го прегледал и му казал:

– Вие идвате при мен за първи път, редно е да ми разкажете всичко от самото начало.

– Разбира се, докторе, – веднага се съгласил учителят. – И така, отначало Бог създал небето и земята. ….

Известен бизнесмен, за нещастие, поръчал на един художник картина, представяща преминаването на евреите през Червеното море.

Художникът дълго време изобщо не се обаждал.

Най-накрая, след като бизнесменът му напомнил за поръчката, художникът се явил с огромно плано, покрито от горе до долу само с един цвят.

– Какво е това? – попитал изненадан бизнесменът.

– Червено море.

– А къде е войската на фараона?

– Те е потънала.

– Но къде са тогава евреите?

– А, те вече са преминали.

Лазарина все бързаше за някъде. Когато я питаха:

– Накъде си се забързала?

Тя отвръщаше:

– Имам толкова много работи да свърша, че не знам дали ще ми стигне времето изобщо.

Когато човек я погледнеше, виждаше едно изтощено младо момиче, което е на предела на силите си.

Веднъж сподели с приятелката си Лиляна:

– Графикът ми става все по-натоварен. Понякога ми се иска да избягам на някой самотен остров.

Да, Лазарина имаше нуждаот утеха и мир в душата си.

Лиляна я погледна и се усмихна:

– Знаеш ли, аз уповавам само на Бога, независимо в какво положение е намирам. За да придобия този мир в себе си, започнах да отделям от 15 до 20 минути на Бога в молитва., четях Словото Му.

– В къщи ако ме видят с Библия в ръката или ме заврят, че се моля, ще ме вземат на подбив.

– Времето и мястото, което прекарвам с Бога са различни, каза Лиляна. – Понякога излизам на открито или сядам в някое тихо ъгълче.

– Защо Бог оставя хората да се изморяват, – попита Лазарина сякаш думите на приятелката ѝ бяха минали покрай ушите ѝ. – Не е ли по-добре да бяхме сътворени неуморни и да нямаме нужда да възстановяваме енергията си.

– А не си ли мислила, че имено умората е един от начините, с които Исус ни призовава към себе си?

Лазарина мълчеше навъсила вежди.

– Не виждаш ли, – продължи Лиляна, – че само при Него можем да намерим почивка. Когато сме отрудени и обременени, Той ни дава сили. Възстановява ни и ни укрепва със Своята любов.

– Е, какво пък, – въздъхна Лазарина, – може би наистина при Богаще намеря отдих от трудното си ежедневие……