Човечеството отдавна е започнало да се заравя под земята с цел, да се предпази, да скрие своите тайни, да се подготви за неизбежното.

За пример могат да послужат землянки, древни подземни тунели, катакомби, бункери и даже цели градове.

През 1960 г. археолози случайно открили подземното селище Деринкую, в което имало 18 нива.

Предполага се, че е построено през 8 век преди Христа от бегълци, укриващи се от враговете си. Така можели да живеят дълго време, без да се страхуват и от най-дългата обсада.

Кои са били тези строители? От кого са се крили? Кой ги е преследвал? Учените за сега не могат да отговорят.

За всеки човек има само една неопределима сила, тази на гравитацията. Тя постоянно привлича всичко към земята.

Но когато видите движенията на известния певец Майкъл Джексън, стереотипите се рушат пред очите ни. Краля на поп музиката се оказал талантлив изобретател и се научил да игнорира гравитацията.

Става нещо невероятно, когато за първи път гледаш клипа „Smooth Criminal“ – „Ловкият престъпник“. Майкъл Джексън избива престъпниците по време на танца в белоснежен костюм, става нещо невероятно.. С поразителна лекота той се наклонява на 45 градуса и „раздава шамари“ със силата на гравитацията.

Светът спира, и нищо няма да бъде същото.

С течение на времето, ти осъзнаваш, че тези най-добри и най-епичните танцови движения в света не могат да бъдат резултат от Джаксъновите танцови умения. Трябва да се намери техническата „хитрина“. Ако незнаещ този трик го повтори, рискува да си счупи носа.

Когато Майкъл Джексън направил епическия наклон от 45 градуса в постното видео „Smooth Criminal“, той напълно взривил мозъка на всеки гледащ. За това Майкъл пожелал да пресъздаде този танц при живото си изпълнение по време на турнетата си.

Осъзнавайки, че това ще бъде малко по-трудно, отколкото да прикачи кабел, Краля на попа е разработил специален трик, за да извършите това действие.

Джексън и двама съавтори разработили механизъм за сцепление, който бил вграден в пода на сцената и обувката на изпълнителя.. Той помагал на изпълнителят на трика да се наклонява без да държи центъра на тежестта върху краката си.

Тази система се състои от колчета гъбички, които се издигат над пода на сцената в нужния момент и специалните обувки с опори за глезените изрязани в токчетата, които могат да се плъзга върху колчетата и временно да се закрепят на тях.

През 1993 г. на Майкъл Джексън и на двама съавтори е издаден патент в САЩ за неговите магически обувки.

Тези обувки работили великолепно и всички мислели, че Майкъл Джексън е оспорил гравитацията.

Всичко било добре до септември 1996 г., когато по време на концерт в Москва една от подпорките на обувките се откачила, колчето паднало и певецът се строполил на сцената.

Разбитият чифт обувки са били на разположение на Hard Rock Cafe в Москва и останали там до смъртта на Джексън.

Обувките на супергерой от 80-те и 90-те години се продали на търг за огромната сума от 600 хиляди долара.

Инженер и дизайнер Олаф Дигел отдавна се интересувал от 3D-печат на музикални инструменти. В неговото порт фолио има саксофони, ударни инструменти, даже има и китара.

Обикновено Олаф работи с пластмаса, но този път създал метална китара адаптирана към  Саул Хъдсън.
Инструментът е наречен „Heavy Metal“. Въпреки че е от метал, тя не е тежка и се вписва перфектно в стила на „хеви метъл“, както по външния вид, така и по звук.

Китарата е направена от алуминиева сплав благодарение, на което тежи само 3,7 кг. Формата на корпуса е взаимствана от телевизията, за орнаменти служат бодлива тел и рози в стил  Gun’s & Roses.

С производството на металния корпус се е заела компанията  Xilloc, използваща лазерно синтеровани 3D-принтерите EOS M400.

Декоративни дизайн е проектиран в SolidWorks. Първоначално китарата си е спечелила прякора „Война и мир“, но името „Heavy Metal“, изглежда по-подходящо и точно.

Сърцевината на корпуса, към която се прикрепя кленовия гриф, пикапите и моста са изработени от дърво.

Фрезоването на сърцевината е отнело около един ден. Обработката на металическия корпус, напечатан изцяло, е отнело около седмица, поради сложността на геометричната фигура и неопитността на дизайнера с 3D-печатни метални изделия.

Отделянето на подпорките ставало ръчно и това отнело на Олаф три или четири дни, а още толкова отишло за шлифовката, допълнителна обработка и полиране до приятна за допир повърхност.

Две годишната Мая това лято щеше да отиде на море с родителите си. Тя не знаеше какво я очаква, но усещаше вълнението на възрастните около себе си.

Дългоочакваният ден настъпи и те потеглиха с колата. Пристигнаха благополучно и бяха настанени в едно бунгало.

Когато малката Мая застана на пясъчния бряг, очите ѝ се ококориха пред безкрайната водна шир. Тя пристъпи с неуверени крачки и заяви :

– Страх ме е да вляза по-навътре.

– Всичко е наред, – успокои я майка ѝ. – Направи само една крачка напред.

Малкото дете страхливо поглеждаше идващата вълна. То не дочакваше тя да се отдръпне, а бягаше назад, сякаш щеше да се опари от нея.

– Страх ме е , – прошепна Мая.

– Всичко е наред, – обади се и баща ѝ, – направи само една крачка.

И тя го послуша.

– Браво, – насърчи я баща ѝ. – Сега още една.

Мая пристъпи още малко напред, после още малко, като не пускаше ръката на баща си.

Най-накрая малкото момиченце потопи краката си във водата и завика ентусиазирано:

– Успях, влязох….аз съм вътре!

– Завиждам ѝ, – каза майка ѝ, като я наблюдаваше, как пляска ръце във водата. – Като си припомня колко често не съм имала смелост да последвам Исус и да се насладя на извоюваната вече победа. Винаги съм се притеснявала от несигурността.

– Това чувство пречи на много от нас, – засмя се бащата на Мая, – които мислят, че ако пристъпят напред, на тях няма да се гледа с добро око. Исус не иска да стоим изплашени, а ни приканва да пристъпим към истинската победа.

А през това време Мая си играеше с вълните. Тя бе изпълнена с радост, защото победи страха.

Пътя към радостта настоява да продължаваме, да правим крачки напред.

„Не е честно!“ навярно много пъти сме чували този израз и сякаш никога не се разделяме с това усещане.

Исус разказа една притча за справедливостта. Стопанинът на лозето плати еднаква надница на всички работници, които бяха работили през деня, независимо кога бяха наети. Тези, които бяха работили най-дълго през деня не бяха доволни и роптаеха срещу стопанина.

Не е честно! Освен ако не съм от онези, които започват работа в пет следобед. Ако съм на пълен работен ден, няма да се замисля кое е честно и кое не, но ще съм благодарна за работата, която имам.

Ами ако съм чакала цял ден, за да получа работа и накрая не съм я получила?

Ако се чувствам непотребна и отхвърлена?

Докато виждам как наемат другите, може да съм стигнала почти до отчаяние и накрая да се откажа.

Не сме ли всички като работниците наети в края на деня?! Повикани сме и натоварени с определена работа от Бога. Творецът на небето и земята ни призовава да работим за Неговото царство. Да споделяме богатството на Неговата милост не защото заслужаваме, не защото сме достойни или имаме определена заслуга за това, а поради Неговата благодат.