Фактът, че той ѝ е брат, почти не се споменава, но обратното – много често.

Как се наричат този брат и тази сестра?

Тази задача затрудни ли ви?

Ще ви подскажа малко. Двамата са свързани с една популярна фраза свързана с писателят Антон Чехов. Ако нищо не сте знаели за Чехов до сега, може да се поразровите и да прочетете.

Ако ли не….

Отговор: тсоктарк и тналат. Отнася се до изразът: „тсоктарк е артсес тналат“.

Всички страни по света са длъжни да се съобразят със стандартите на настоящата политическа реалност, за да не загубят позициите си и да не проиграят борбата за пазари, ресурси и по други въпроси.

Японският мироглед се отличава от този в европейските страни.

Независимо от това, официалните символи там са били одобрени през 1999 г.. Те са , както във всички страни знаме, герб и химн.

Сега, официалните делегации и гражданите в чужбина могат да докажат принадлежността си към дадена държава по общоприетия начин.

Всички национални японски символи са с древен произход, а националният им химн е най-старият в света. Той представлява  пет стиха, които се повтарят два пъти, прославящи императора.

Химнът многократно е усъвършенстван по отношение на звученето и днешната аранжировка е утвърдена през 1888 г. В тази година Кимигайо きみがよ　официално е бил утвърден като националния химн на Япония. Заглавието き み が よ се превежда като „Управлението на нашият император“.

Разделяне на континентите в географската наука, не е универсално, а условно.

В английскоговорещите страни, бившия британски колонии и Китай учат, че континентите са седем: Европа, Азия, Африка, Северна Америка, Южна Америка, Австралия и Антарктида.

В страните от бившия Съветски съюз и Източна Европа като цяло,този район,  смятат за един континент Евразия, а в Западна Европа и Латинска Америка, Азия и Европа са разделени, но Америка отбелязват като един континент.

В крайна сметка след приемането на Афро-Евразия континентите са само четири, но такава система не се преподава никъде.

Авторството на този израз е почти невъзможно да се установи. Той е известен от античността и се среща в различни, но еднакви по смисъл версии на Аристофан, Плутарх, Вергилий, Хораций и други автори.

Алегорично означава да преминеш през всички възможни изпитания, които могат да се срещнат в живота на човека.

Под „огън“ и „вода“ се разбират „физическите“ изпитания – воля, смелост, кураж, ….

А „медни тръби“ това са нравствените, най-трудните изпитания.

„Фанфарите“, „медните тръби“ са славата и популярността.

И нея не всеки може да издържи независимо, че преди това е преминал успешно „огъня“ и „вода“.

Филип бе само на 25 години. Преди да се стъмни той тръгна с приятелите си да бере див чесън.

Филип намери на едно място повече от търсеното растение и се увлече в брането. Когато свърши разбра, че е изостанал от другите. Тръгна, но скоро осъзна, че се е изгубил.

Той се опита да намери пътя за дома, но пропадна под леда, когато пресичаше реката. Дрехите му подгизнаха, ръцете и краката му замръзнаха.

– В това състояние едва ли ще мога да се измъкна от гората, – каза си той. – Това е краят.

Изведнъж от гората, срещу мокрия и изтощен човек, изскочи куче. Филип се уплаши.

– Сега ще ме нападне, – едва прошепна младежът.

Но кучето се държеше приятелски и застана до човека. Филип тръгна , кучето го последва. Щом седнеше и се опиташе да заспи, четирикракият му придружител започваше да лае. Скачаше и правеше всичко възможно, за да не позволи на младежа да заспи. Кучето го приближаваше от време на време и го грееше с гъстата си козина.

Едва към десет часа вечерта Филип успя да се прибере у дома.

Завари майка си да плаче на колене в молитва.

Какво ли не бяха правили приятелите му, за да го открият, когато разбраха, че е изостанал.

– Къде изчезна? – извика изненадано Никола, един от приятелите му. – Къде ли не те търсихме. Защо не се обади, когато те викахме? Мислехме, че бялата смърт те е прегърнала вече в гората.

– Намерих много чесън, увлякох се да бера и съм изостанал, – уморено се усмихна Филип. – Тръгнах по-бързо, за да ви догоня, но ледът се счупи под краката ми, когато прекосявах реката. Целия се измокрих. След като излязох от водата седнах, толкова много ми се спеше. Тогава от гората излезе едно куче. Щом се опитвах да заспя, то лаеше и скачаше, от време на време, ме доближаваше и ме топлеше с козината си.

– Ако не е било това куче, щял си да замръзнеш, – каза Слави.

– А къде е кучето , – попита Никола.

– Не знам, – вдигна рамене Филип, когато наближих, то се шмугна в храстите….

На другия ден Филип дълго търси своя спасител, но така и не го намери.