На сайта nezarastet.ru стартира безплатна онлайн услуга, чрез която можете да получавате всеки ден по електронната си поща по едно стихотворение от Александър Пушкин през годината. Годишен доставка съдържа 365 писма с всички стихотворения, които са били публикувани през живота на поета, без да броим поемите и други големи произведения.

Авторите на програмата са пояснили, че „са измислили такава поща, когато разбрали, че хората съвсем не четат класика. Особено стихове. Как да ги примамят? Трябвало да направят така, че стиховете сами да идват при хората. Удобно е на порции, в електронната поща, която всеки ден и без това всеки проверява. Това не е същото да вземеш книга и да я прочетеш от началото до край, но за това пък работи“.

Според създателите на услугата е полезна „за тези, които нямат време да четат“. Абонирате се и получавате по стих на Пушкин ежедневно. Започвате деня с нещо прекрасно и няма да изсъхвате сред рутината и офисното униние.

На сайта можете да се абонирате и за дневния бюлетин на пасажи от „Евгений Онегин“ като заплатите за два месеца 59 рубли. Според авторите, символичната цена е „начин да кажете благодаря, ако ви харесва проекта“.

Много скоро обещават да се появи такава поща с фрагменти от „Божествена комедия“ на Данте Алигиери, шумерско-акадския „Епос за Гилгамеш“, стиховете на Франсоа Вийон, Ли Бо и произведения на древните класици.

Във влака „Лев Толстой“ движещ се по маршрута Москва – Хелзинки, започва да работи библиотека със съвременна руска и финландска литература. Проектът се реализира с подкрепата на финландското посолство в Москва.

В съобщение се казва: „От 5 февруари до 5 Април 2017 г. в номер на влака 31/32 “ Лев Толстой“ Москва – Хелзинки за пътниците ще работи истинска библиотека. Тя включва книги на съвременни финландски и руски писатели за най-различни възрасти, преведени на руски и финландски език съответно“.

Пътниците, за да получат книга за четене, ще трябва да я поръчат на кондукторът, като запълнят съответния формуляр на библиотеката.

Дечко се видя с Мина през лятото на морето. Той не знаеше, че повече няма да я види. Дечко дълго наблюдаваше бледото ѝ лице, по него бе изписано страдание.

Въпреки сенките под очите, те бяха толкова живи, че компенсираха общата отпадналост. А това състояние ѝ бе причинила химиотерапията, но той не знаеше още за това.

Мина бе изпълнена с любов, която предаваше на хората, които срещаше.

Беше толкова хубаво да я наблюдава човек, как играе с децата на плажа.

Дечко помнеше много добре, какво бе направила Мина преди три години за него. Той загуби родителите си при автомобилна катастрофа. Болката бе голяма, но именно Мина тогава му протегна ръка и му каза:

– Не се страхувай винаги ще бъда до теб!

Помнеше, как Мина го прегърна, а после двамата дълго плакаха заедно. Сякаш се бе отприщил бент, който нямаше край. Сълзите намаляха и болката се стопи.

Тогава Дечко още не знаеше, че самата Мина има  нужда от помощ, дори повече от него.

– Господ е Пастир мой, няма да остана в нужда, – засмя се искрено Мина.

Явно тя напълно разбираше този стих. Той бе нейното послание на надеждата. Тя не веднъж бе изпитала Божията любов и милост, затова щедро се раздаваше, без да трепне пред трудностите.

Тялото на Мина бе отслабнало, но духът ѝ не бе сразен.

– От къде намираш сили за всичко това, – попита я Дечко.

– Черпя сила от вярата и упованието си в Бога. За мен Исус е най-цената жертава дадена за хората. Зная, че Исус Христос  победи на кръста смъртта и от тогава, повярвалите в Неговото изкупително дело получават вечен живот.

Простички думи, но те докосваха сърцето и караха мнозина да потърсят отговор на въпросите си при Бога.

Христовата любов е по-силна от смъртта. Изпълвайки Мина, тя ѝ даваше сили да помага на ближния си, да преодолее мъката и болката си.

Ние не действаме напук на Бог, просто пропускаме думите Му покрай ушите си.

Бог ни е дал Своите заповеди, но ние не им обръщаме никакво внимание и не защото сме против тях, а защото не уважаваме техния Автор.

Когато разберем, че през цялото време сме проявявали неуважение към Бога, ще преживеем само срам и позор, защото не сме Го слушали.

Колко малко обичаме Бога. На нас ни е по-лесно като че ли да слушаме слугите Му, нечие свидетелство, но не желаем с нас да говори Самият Бог.

Защо се страхуваме от това, което ще ни каже Бог?

Плашим се, защото Той ще ни каже нещо, което ще стане или което трябва да направим, а ние нямаме намерение да го изпълним.

Не поставяме ли Бог в унизително положение? Той се грижи за нас, а ние като капризно дете не му обръщаме внимание.

Господи, защо сме толкова упорити и нечувствителни?

Истинската радост от чуването на думите Му се смесва със срама, че дълго време изобщо не сме искали да приемем съветите Му.

Служители по сигурността на летищата са хора професионално невъзмутими. Те с еднакво спокойствие задържат контрабандни лекарства и наркотици, валута, питейна вода и нелегални емигранти.

Някои находки в багажа на пътниците ги изненадват.

Ето ви един интересен случай.

Разбира се тази пътничка, пътуваща от Атлантик Сити, съвсем не е планирала да се качи на самолета с истински факел.

Тя направила нещо неразумно. Опаковала в един пакет своя лак за нокти и …. запалката си.

Лакът протекъл, запалката не издържала … и по време на проверката на багажа в чантата на несъобразителната пътничка избухнал ярък пламък.

Добре, че това не се е случило по време на полет.