Веднъж избухнала война между животните и птиците.

По това време в много неудобно положение попаднал прилепът. Тъй като той можел да лети като птица, така че можел да мине за такава, а същевременно бил и животно.

Трябвало да направи избор  към кои да се присъедини. Но прилепът се отказал да избира и решил да хитрува:

– Просто ще изчакам, а после ще се присъединя към победителя.

Той останал по средата, където бил смазан под натиска от двете страни по време на битката.

Не чакайте последния момент, когато е наложително да вземете решение.

Уил Роджърс описва ситуация, при която при преместването на елементи от едно множество в друго увеличава средното значение на двете.

Това може да изглежда парадоксално, но всичко си идва на мястото, когато се представят две групи от числа, където всеки елемент от първото множество е по-голям от елемент във второто множество.

Името на парадокса възниква от приписаната на комика Уил Роджърс шега за това, че жителите на Оклахома, които се преместват в Калифорния, увеличава средната интелигентност на двата щата.

Повторение на тази фраза е направена от министър-председателя на Нова Зеландия Робърт Малдон за новозеландците, емигриращи в Австралия.

Спомнян си лудориите, които довеждаха нашите учители в ярост.

Преди 20 и повече години, учениците нямаха смартфони, таблети, игрови конзоли. От скучните уроци се разнообразяваха с каквото намериха под ръка през междучасията.

Когато учителят не бе в класната стая, любимото занимание на момчетата беше да си направят книжна бомбичка, да я напълнят с вода и да я хвърлят колкото се може по-далече през прозореца.

За тези бомбички подходящ бе обикновен лист от тетрадка. От него правиха оригами, оформено като пъпка на лале. Получената форма надуваха, като духаха в нея през един процеп, който се образуваше отгоре. След това я наливаха с вода и чакаха докато хартията се намокри.

Когато хартията потъмнееше, бомбичката летеше през прозореца върху главите на минаващите.

Да разбереш какво означават имената на един или друг народ, е един от най-добрите начини, да си изясниш неговата култура.

Какви имена дават на своите деца съвременните израилтяни?

Дали все още са на мода класическите библейски имена или някои от тях ги заменят със съвременни ивритски?

Ето четири от най-популярните израелски имена в последната година:

Ори (אורי): Изключително популярно за момичета и момчета, то е сравнително ново ивритски име, което означава „моя светлина“.

Йосиф (יוסף): Това е класическо мъжко име от Библията, популярно е в продължение на много години. Това е оригиналната ивритска форма на името “Йосиф”, така се е наричал 11-ят, любим син на праотеца Яков.

Буквално то означава „той ще добави“, може би това е отговор на молба към Всемогъщия, да „добави“ още един син в семейството.

Тамар (תמר): Разпространено в Израел женско име с библейски произход, което се превежда като „финикова палма“. Както много ивритски имена, става популярно в началото на 20 век, то е име, което подчертава връзката на еврейския народ със Земята на Израел.

Авигайл (אביגיל): Още едно класическо библейско име. Така се  е наричала една от жените на Давид.

Подобно на много ивритски имена, то започва с наставката „ави“, означаваща „моя баща“, имайки се предвид Бог.

Втората част „гайл“ означава радост, т.е. цялото име като цяло означава „Моя баща се радва“.

Всички ние очакваме да чуем добра дума, слово на насърчение, израз на любов.

Ние разцъфтяваме в средата от положителни думи, а острите слова ни карат да се обезсърчаваме, да се свиваме и да губим всяка надежда.

Понякога казваме, че сме уморени от много приказки, но в действително сме затормозени, изтощени и сломени от празните и безсъдържателни мнения, изказвания, слухове носени от мълвата.

Ние копнеем за животворяща дума такава, която ще ни подкрепи, за да не се провалим.