Когато ветеринарите отворили стомаха на костенурката не повярвали на очите си.

Този вид костенурка е от изчезващите. Тя живее в Тайланд, в екологически център. Напоследък забелязали, че костенурката трудно плува, сякаш нещо много ѝ тежи.

Ветеринарите ѝ направили операция и намерили в стомаха ѝ 900 монети и много други предмети. В продължение на няколко години, тя гълтала това, което туристите хвърляли във водата.

Много туристи хвърляли във водата монети с различни пожелания. Тази традиция няколко пъти съкратила живота на бедната костенурка.

Средната продължителност на живота ѝ е 100 години, но след операцията на животното не му станало много.

Днешните герои на Зорница са много по-различни от тези, които имаше, когато бе по-малка. Днешните ѝ герои не са известни личности, спортни легенди или популярни артисти.

Един ден , когато я попитаха:

– Кои са твоите герои днес?

Тя отговори:

– Днес ми правят впечатление обикновените хора, кито Бог използва по невероятен начин.

Веднъж при едно свое пътуване, тя срещна „своите герои“.

Зорница бе изпратена далеч от дома си, за да учи жени на основите на християнския живот. Но от тях тя научи много повече, отколкото те от нея.

– Тези жени, – разказваше по-късно Зорница пред приятелите си, – не са имали възможност да се образоват, но предизвикателствата, пред които ги е изправял живота, са ги научили на да бъдат такива „герои“, каквито ние рядко можем да бъдем.

– Чак пък толкова, – с недоверие и малко скептицизъм се отнесоха приятелите ѝ към нейните думи.

– В своето ежедневие те са се изправяли пред много изпитания, – продължи Зорница. – Били са отхвърляни. Много от приятелите и роднините им не са вече между живите. Всичко това Господ е използвал, за да заздрави тяхната вяра. Те бяха преминали през много трудности и израснали във вярата си, защото бяха изпитали една основна истината, че Бог е верен.

– Вярно е, – съгласи се Вероника, – че ние не забелязваме обикновените хора, които извършват Божието дело. Ние търсим изявените, а не скромните люде, които вършат Божията воля, прославяйки Бога, а не себе си.

– Трябва да се учим от тях, – наблегна Атанас.

И всички се съгласиха.

Попаднала рибка от аквариума в реката.

Заобиколили я местните риби. Учудили се на чудната ѝ окраска и я попитали:

– Как живееше в аквариума?

– Добре, – спомнила си топлия и уютен аквариум и треперейки от студ, новопристигналата рибка се оплакала. – Едно беше лошо, че ни хранеха само веднъж на ден.

– Е при нас нещата са по-прости, – успокоили я рибите. – Яж колкото искаш, разбира се, ако можеш…..

И рибите са втурнали да си търсят храна.

Смисълът на последните думи рибата от аквариума разбрала вечерта, когато трябвало да срещне нощта полугладна.

Тогава тя разбрала, че е била неблагодарна за всичко, което ѝ се е давало даром.

 Синът на Петрана учеше във втори клас. Тя работеше като консултант в магазин за дрехи и получаваше малко повече от една чистачка.

Естествено Петрана не можеше да си позволи да харчи пари за някаква модна дрънкулка.

Синът ѝ порасна. Той вече учеше в гимназията, където учат децата на най-богатите хора в града.

Петрана  плаща в тази гимназия с последните си пари. Тя искаше нейното дете да получи добро образование.

Веднъж на гимназистите им поръчаха да донесат това, което обичат най-много и да напишат съчинение за него.

Някой донесе костенурка, друг куче, трети водния си екип за гмуркане, едно момиче донесе таблета на Apple, а синът на Петрана майка си.

Тя се разплака, когато синът ѝ прочете своето съчинение.

В разработката на робота са взели участие Диего Фелипе Гранадос, работещ в Япония, а също и неговите колеги от Университет Тохоку.

Роботът е висок 1,8 м и се премества с помощта на колела.

Горната част на машината имитира човешко тяло. Андроидът може да се движи, като обикновен партньор.

Роботът за да анализира движенията на своя партньор използва видеосистеми, датчици за налягане и лазерен далекомер.

Машината  може да променя изражението на „лицето“ си в зависимост от успеха на партньора си.