По време на войнстващия атеизъм един вярващ бил извикан от представителите на властите.

На масата на началника лежала Библия, която била отворена на 13 глава от Посланието към Римляните.

– Вижте, тук е написано, че всяка власт е от Бога. Ти признаваш ли, че ние сме от Бога и имаме право, да ти забраним да проповядваш  на хората за своята вяра? – триумфално повишил глас началникът.

– Това е чудесно! – възкликнал християнинът. – Вие сте от Бога и аз съм от Него, хайде тогава да Му се помолим заедно!

Един християнин в какъв да е разговор постоянно казвал:

– Аз три пъти в седмицата постя.

Един младеж не издържал и го попитал:

– А защо три пъти?

– За да надмина правдата на книжниците и фарисеите. Те са постили само два пъти в седмицата, – отговорил хвалещия се.

Сутринта беше мъглява. Доскоро беше валяло и всичко изглеждаше сивкаво и мрачно.

Надя погледна през прозореца, въздъхна дълбоко, тръсна глава и заяви:

– Щом дъждът е спрял има надежда. Веско, Мая, къде сте? Хайде обличаме се и ще излезем на разходка.

Чу се топуркане на детски крачета. Изведнъж зад вратата надникнаха два чифта очи, последвани от широка и радостна усмивка, грейнала на лицата на момче и момиче.

– Разходка ли? – каза момичето – Най-после …

– А как е времето? Спря ли поне да вали? – каза съвсем сериозно момчето.

Мая сръчка брат си и сърдито му каза:

– Времето, времето, ти все от времето се интересуваш. Не искам повече да съм затворена в къщи. Дори и сняг да е навалял пак ще излезем, нали, мамо?

– Обличайте се бързо, – усмихна се майка им.  – Излизаме на разходка.

Децата не чакаха повторна покана, втурнаха се към вратата, а след тях се чу смях, тропане на чекмеджета, скърцане на врати.

След десетина минути, двамата бяха готови и чакаха майка си на вратата.

След дъжда всичко беше мокро и сиво, но малко след това облаците се разпръснаха и слънцето се усмихна лъчезарно.

– Вижте, – посочи с ръка Мая към една паяжина, която бе изпъстрена с капчици вода. – Блестят като диаманти.

– Наистина, сякаш е покрита със скъпоценни камъни, – възкликна развълнувано Веско. – Истинска красота.

– Това ме подсеща за диамантената сватба, която празнуваха скоро баба ви и дядо ви, – каза Надя.

– Какво е това диамантена сватба? – попита Мая.

– Това означава, че цели шейсет години са живели заедно, – поясни Веско.

– И не са се карали? Не са се сърдили? ….. – полюбопитства Мая.

– Живота им не е бил лесен, – каза Надя, – но тъй като са го посветили на Бога, това коренно ги е променило и те са имали много благодат. Тя е достатъчна, когато чувстваме, че живота ни е мрачен и обременен.  Защото Божията сила в немощ се показа съвършена.

– Бог прави всичко правилни и красиво, – каза тихо Веско.

– Господи, дай ни да виждаме тази красота, – възкликна Мая.

Надя прегърна децата си и тримата шумно се разсмяха.

Докато работите, стремейки се напред, можете да установите, че стресът ви дърпа надалеч от целите ви. Проблемите на всекидневния живот често ни изкушават да използваме нездравословни продукти и удобства като временно решение, които водят до появата на стрес.

Но истината е, проблеми ще ни следват до края на живота ни. Ако чакаш живот без стрес, ще има да чакаш!

Стресът е избор. Ние се стресираме, когато решим да се съсредоточим върху собствените си ограничени възможности, вместо да погледнем към неограничени ресурси, достъпни чрез нашия небесен Отец.

Няма да имаме здраве, опитвайки се да преодолеем препятствията чрез собствената си воля, на нас не ни стига сила за това.

Съсредоточете се върху факта, че Бог е достатъчно голям, за да срещне всички предизвикателства, с които се сблъсквате и Той ще ви даде изходен път за всяко от тях.

Животно, което пожелало вкусните парченца пилешко месо нанизани на шиш, едва не загуби живота си поглъщайки и металната 38 сантиметрова пръчка.

Сю Вудворд от Хемпшир, Англия, приготвила всичко необходимо за предстоящото барбекю и за малко излязла от кухнята. От това се възползвал лабрадор на име Хоуи.

Когато стопанката се върнала, тя била ужасена. Месото заедно със едно от шишовете изчезнало в гърлото на нейния лаком домашен любимец.

Забравяйки за барбекюто, жената се втурнала към ветеринарната клиника.

За щастие ветеринарите успели да извадят шиша от тялото на Хоуи, без да прибягват до хирургическа намеса.

След кратко време кучето избягало от стаята, като размахвало опашка, сякаш нищо не се е случило.

Ветеринарите съвсем не обичат сезона на барбекютата, защото домашните любимци, които обичат човешка храна, често крадат шишчета, а това води до стомашно разтройство дори и до отравяне.