Архив на: admin

Къща оформена във вид на три сови

21072017-three-owls-1Това е една прекрасна дървена постройка, направена във формата на три симпатични сови. Тя гостоприемно е отворила вратите си за туристи, желаещи да пренощуват на такова необичайно място.

Къщата се намира в Бордо, Франция. Почиващите по време на посещение си в този живописен край могат да прекарат нощта в „совите“ абсолютно безплатно.

Къщата трябва да се резервира предварително, защото има много желаещи да си почиват в нея.

Дървената триетажна сграда е построена с подкрепата на местните хора, които винаги се радват на притока от туристи.

Вярно е, че в къщата няма електричество, но нощуващите в „совиното трио“ ще го преживеят някак си.

Рисунки по стените на училище

21072017-painted-school-3Повечето от училищата не могат да се похвалят с оригинален дизайн. Техните еднотипни стени са доста скучни и неинтересни за учениците.

Едно училище в Париж за цял месец се е превърнало в празник на изкуството и творчеството.

Майстори на графита били поканени на организиран фестивал и получили пълна свобода на21072017-painted-school-5 действие. Тяхното въображение, щедро се изляло върху стените, подовете и таваните на сградата.

Освен това, известно време училището било открито за широк кръг публика. Така всеки желаещ е могъл да се наслади на прекрасните шедьоври на съвременното изкуство.

21072017-painted-school-8За съжаление, стените на училището ще бъдат покрити за малко време с тези странни рисунки. Художниците били предупредени, че техните произведения скоро ще бъдат заличени, тъй като се предвиждал ремонт на училището.

Майсторите на графите не се обезкуражили от това и се отнесли към въпроса философски. Те извикали фотографи, за да запечатат тази красота.

Така любители на графитното изкуство, могат да се насладят за много по-дълго време на шедьоврите, които за много кратко време просъществували.

На помощ на костенурката

21072017-rescued-turtle-2Стив почиваше на остров Козумел.

Една сутрин той реши да отиде на брега, за да се наслади на изгрева на слънцето.

Там видя костенурка. Съществото лежеше по гръб и не можеше да се преобърне.

Първоначално Стив си помисли: „Навярно вече е умряла“.

Но малко след това забеляза, че животното мига с очи.

Стив се наведе и успя да преобърне нещастната костенурка, но не я изостави. Реши да я проследи.

– Дали ще ѝ се отдаде да стигне до водата, – каза си Стив.

За щастие тя успя. Няколко минути по-късно добрият човек доволно наблюдаваше, как неговата нова „позната“ изчезна в дълбините.

Чужди крака изпортили приятния полет

21072017-legs-1Джеси летеше за Сан Франциско. Тя се наслаждаваше на полета и не можеше да се нарадва на това, че салона на самолета е почти празен.

Това блаженство на Джеси бе краткотрайно.

Изведнъж на облегалката на стола до нея „изпълзя“ чужд крак. Зрелището приличаше на влечуго, което се излюпва от яйце.

След единият крак се появи „другарчето“ му на другата облегалка.

Джесика не знаеше, да се смее или да се възмущава.

Тя видя как един от тайнствените крака се изпъна и отвори найлоновата завеса на илюминатора.

В този момент Джесика извика стюардесата, но чуждите крака благоразумно се отдръпнаха.

С това инцидента приключи.

На време да се откажеш

imagesВ парка бе тихо. Сякаш хората се бяха изпарили. Времето беше хубаво и създаваше условия за размисъл.

Пламен седеше на пейката зареял поглед във високите дървета. До него седеше Цветан и чоплеше с маратонката си дребния чакъл край пейката.

– Разбери не мога повече, – каза Пламен. – Никога не съм предполагал, че такъв проект ще стигне до задънена улица, а колко обещаващо изглеждаше от начало.

– Нали каза, че е имало хора, които са се отдръпнали по-рано, ти защо не го направи? – попита Цветан.

– Надявах се……, очаквах….. – махна с ръка Пламен.

– Знаеш ли при нас има един много интересен начин за ловене на раци, – усмихна се Цветан.

– Каква е връзката, с моето положение? – намръщи се Пламен.

– Има много общо, – каза Цветан, – сега слушай. Закачаме парче месо, в повечето случаи пилешко на дълга връв и я хвърляме във водата. Когато ракът започне да дърпа връвта, започваме бавно да я изтегляме. Раците се хващат здраво за месото и попадат в капан.

– Е, и? – нетърпеливо се обади Пламен.

– Този метод действа безотказно, – започна убедително Цветан, – само защото раците не знаят кога да се откажат. И с нас се случва така. Хващаме се здраво за някой тежък товар в този свят и полагаме огромни усилия, за да го задържим.

– Да, вярно е, – съгласи се Пламен, – често се вкопчваме в проблемите и се опитваме сами да ги разрешим.

– Тогава губим хоризонта – плесна с ръце Цветан – и не проявяваме достатъчно мъдрост, за да се пуснем и освободим от примката.

– Лесно е да се каже, – измърмори Пламен.

– Трябва да признаем своето безсилие и да възложим проблемите си на Бога …..

– Да, но ….., – Прекъсна го Пламен.

– За да го направим, – каза възторжено Цветан, – трябва да се откажем от желанието си да контролираме неговото решаване. Тогава Господ ни дарява с мир, който надхвърля нашите разбирания и ни извежда от мрака.

– Да, прав си, – съгласи се Пламен. – Трябва да се пусна от проблема, в който съм се вкопчил и да ги възложа на Бога.