Сержант обяснява на войниците:

– Максималният ъгъл на повдигане на резервоара е 30 градуса.

Един от войниците пита:

– По коя скала, господин сержант? Фаренхайт или Целзий?

Сержанта известно време се замисля, след което казва:

– Фаренхайт!

Войниците се смеят. Сержанта също се усмихва:

– Това беше шега. Разбира се, че по Целзий!

Колата взе да пълзи нагоре. Горският път бе доста стръмен. Под вековните дървета се тъмнееха сенки. Надвисналите иглолистни клони разреждаха светлината.

Когато колата изкачи стръмнината и тръгна по билото, Катя възкликна:

– Какво е това?

– Изглежда тук е имало пожар, – каза Теодор.

– Как са почернели дърветата само, – с болка се обади Герасим. – Целите са овъглени, умъртвени, загубили предишната си красота.

– Ето това правим ние хората, – въздъхна дълбоко Вълко. – Умишлено или небрежно, но пожарите не стихват в нашите гори.

– Непоносима гледка е една обгоряла гора, – сбърчи нос Катя.- Гледате с мъртвите си очи и сякаш пита: „Защо ме овъгли?“

– То тук пак навреме успяхме да загасим пожара, – каза Вълко, – но на много места пламъци и пушеци се вият дни и нощи.

– Заедно с дърветата и растенията в гората гинат птици, животни, мравки и множество насекоми, – констатира Герасим.

– Казват, че тези пожари подсилвали токсичните валежи, – уточни Теодор.

– Как няма да ги подсилват, – ядоса се Вълко, – нали така горим кислорода, който дишаме, изпълваме атмосферата с въглероден окис. Какво да говорим повече, с една дума се самоунищожаваме.

Малко по-долу от върха Вълко паркира колата до хижата и групата смело закрачи нагоре. След половин час бяха вече на върха. Щом стъпиха на него седнаха да си починат..

Въздухът беше чист. Залязващото слънце багреше зъберите на планината отсреща.

– Каква красота! – възкликна Герасим.

– Виж, – засмя се Катя, – как се преливат планините. Същинска симфония.

След първите възторжени възклицания малката група замълча. Всекиму по своему възприемаше тази затрогваща хубост.

Герасим извади кавала и тихо занарежда мотива на една доста позната народна песен, която бе запяло сърцето му. Теодор нагласи гуслата и подсили силно докосващите звуци.

Катя обгърна с поглед планината и зареди като бисери думите на самата песен. Гласът ѝ се извисяваше високо, пречупваше се и политаше над върхарите.

Вълко не остана назад и се включи към песента, той успя майсторски да улови втория ѝ глас.

Когато свършиха песента, всички тръпнеха. Сякаш планината ги бе споила в едно, омагьосала ги със своето очарование. А песента още дълго отекваше в сърцата им ….

Какво правите, когато ви се случат неприятности? Започвате да се безпокоите? Всички грешим по този начин. Но нима твоята тревога ще реши проблема ти? Разбира се, че не. Тогава защо се тревожиш, щом това не ти помага?

Пример за това, как да постъпваме в такива случаи, можем да намерим в историята за цар Езекия:

„А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа. И Езекия се помоли пред Господа“.

Вместо веднага да получим помощ от Бог, ние често прибягват до Него като последна инстанция. По-добре е да следваме примера на Езекия.

Нека Бог първи научи за нашата нужда, защото само Той може да ни помогне да е намерим решение, което е добре за нас и  което ще съответства на Неговата съвършена воля.

Пържените картофи са част от вечерята на много семейства. Ако вашето семейство не е изключение в това , опитайте да икономисате време и олио, като приготвите картофите така във фурната.

Първо измийте картофите. Направете нарези на тях, а в тях поставете парченце масло. Подправете със сол и добавете подправки.

40 минути във фурната при 220 градуса и всичко е готово.

В разрезите можете да сложите някакъв пълнеж, като свинска мас, масло или парчета топено сирене.

Дворецът е проектиран в приказна цветова палитра. Разположен е на върха на планината и е заобиколен от прекрасно оформен парк.

Това е един от най-значимите образци на романтизма на XIX век.

Дворецът Пяна е част от световното културно наследство на културния ландшафт на Синтра, който се охранява от ЮНЕСКО.

Този шедьовър е построен от пруският архитект и инженер Барон Вилхем Людвиг фон Ешвеге.

В днешно време дворецът е открит за посетители, които го напускат претоварени от впечатления.