Чен се трудеше усилено. Обработваше малкото парче земя, което имаше, но това не му носеше значителни доходи, а стигаше само колкото за прехраната на семейството му.

Един ден той се натъкна на нещо интересно. Приличаше на стара монета или може би бе някакъв старинен печат.

– Сигурно е много ценно, – каза си Чен, – ще мога да го продам за много пари. Най-после и на мен да ми излезе късмета.

Но изведнъж мистериозната находка се раздвижи. Косите на Чен се изправиха. Може би част от тях загубиха цвета си.

Той внимателно придърпа лопатата към себе си и се вгледа внимателно в оформилия се огромен жив паяк.

– Никога не съм виждал до сега такова нещо, – прошепна Чен.

Той успя само да заснеме паяка на телефона си, преди мистериозното същество да се скрие.

Когато Чен показа снимката на специалист, той му обясни:

– Това е представител на рода Cyclocosmia. Тези същества са изключително древни и невероятно редки. Имаш невероятен късмет, че си се натъкнал на него. Тези паяци са на прага на изчезване. През последните години, са открити само няколко екземпляра.

Навън бе облачно. Канеше се да вали, но не бе студено. В такова време хората си седяха у дома. На никой не му се излизаше навън.

Дядо Кирил седеше във фотьойла, потънал в своите старчески мисли.

Изведнъж Стоян се втурна в стаята и задърпа старецът си:

– Дядо, виж, какво пише тука?

– Какво? – попита вяло стареца, сякаш се събуждаше от дълбок сън.

– Учени са направили проучване и са установили, че само една лъжа може да повлияе на човешкото здраве.

– Я, я … – дядо Кирил се понадигна, вглеждайки се любопитно във внука си.

– Оказва се, – възторжено каза момчето, че скриването на истината, увеличава риска от развитие на сърдечни заболявания.

– Какво? – невярващо опули очи старецът. – Лъжите причиняват сърдечни заболявания?!

– Ето виж сам, – Стоян даде вестникът на дядо си.

– Я чети, че очилата ми останаха в другата стая, – помоли го дядо Кирил.

– „По време на изследването, – започна да чете Стоян, – експертите анализираха два модела за регулиране на емоциите: повърхностни и дълбоки. При първия тип човек демонстрира чувствата си пред другите, а вторият включва прикриването на истински мисли“.

– И какво станало? – нетърпеливо се обади старецът.

– „Когато човек произнася лъжа изпитва стрес, – продължи четенето си Стоян. – Ако правите това редовно, се увеличава натоварването върху сърдечно-съдовата система, която първа пострадва поради възникване на нервни ситуации….“

– Я, гледай ти каква била работата, – зацъка с език дядо Кирил.

– „В резултат на това вероятността от инфаркти и инсулти се увеличава значително“.

– И какво излиза? – почеса се по главата старецът. – Казването на лъжа не е полезно не само от морална гледна точка, но и поради увеличения риск от здравословни проблеми.

Стоян само поклати глава в съгласие.

Бяха се събрали. Вълнуваха се. Обсъждаше се важна тема: „Как да не губим времето си“.

Първа поиска да се изкаже Годината:

– Във времето, когато съм аз, възникват много проблеми. Това не е само при мен, но се наблюдава в изминалите, а се очаква и през следващите години….. В заключение ще кажа, че трябва да се цени всяка секунда.

След това се изправи Денят.

– Съгласен с това, което каза Годината. Няма да да повтарям основните положения, само ще наблегна, че всяка секунда е важна.

Часът бе много кратък:

– Да, съгласен съм с предишните две изказвания.

Но минутата все пак успя да напомни:

– Трябва да се закриляме и пестим всяка секунда.

Накрая бе дадена думата и на самата Секунда:

– Трябва да запазим ….. – и приключи

Не успяха да запазят секундата. Явно само с говорене не се оправят нещата.

Светът сякаш се е побъркал. Предизвикателства, притеснения, страх и като последен стадий от всичко това нервен срив.

Тодор крачеше из стаята и разсъждаваше на глас:

– Можем ли да оправим Вселената? Ако приемем този товар дори само за положението на Земята, рискуваме да рухнем под тежестта на делата в този свят.

Този млад човек търсеше изход. Той нервно ръкомахаше с ръце и крачеше, когато внезапно спря, осенен от ясна и точна мисъл:

– Трябва да паднем на колене и да признаем пред Бога, че когато се опитваме да управляваме живота си, не успяваме. Да признаем, това не означава да се откажем от отговорностите си ….. Да направим това, което трябва, а останалото да оставим в Божите ръце.

Да, това е все едно да поемете дълбоко въздух.

Спрете и поемете няколко дълбоки вдишвания особено, когато усещате паника. Дълбокото дишане увеличава кислород към мозъка ви , а това допринася за вашето спокойствие.

Дихателните техники ви помагат да се чувствате свързани с тялото си. Това ви отвежда далече от тревогите в главата ви и притискането на ума ви.

Бог е този, който ни даде първия си дъх и Той е този, Който ни осигурява нормално дишане. Господ е Този, Който може да даде успокояващ дъх на онези, които се рушат под тежестта на тревогите.

Не казвайте, че не можете да дишате и издишате, чрез Исус можете.

Христос живее, за да бъде и да прави в и чрез нас това, което не можем да направим със собствените си сили.

Един ден лъкът и цигулката заспорили.

– Аз имам съвършено издялано от дърво тяло. В мен звукът резонира и превръща всяка музика в съвършена.

– Какво си ти без мен? Куха кутия. Само, когато аз се докосна до струните ти, в теб зазвучават прекрасни мелодии.

– Ти само стържеш, аз възпроизвеждам звука …., – негодуваше цигулката.

– Ще стоя далеч от теб и ще гледам, как ще пееш, – усмихваше се предизвикателно лъкът.

Двамата спориха дълго. Стигнаха се до обиди и сълзи.

Но когато цигуларят се прибра, двамата спорещи се смълчаха.

Музиканта докосна лъка до струните на цигулката и ….

Сякаш птици запяха в гората, изви се буря, запревиваха се клони и стебла, а големи капки вода се движеха шумно в целия хаос.

Цигулката пееше. Лъкът свиреше. Но и двамата забравяха цигуларят, който влагаше в тях живота си и изливаше душата си.

Колко глупаво е да се преклониш пред лъка и цигулката, като похвалиш изкуството им, а забравяш за този, който ги движи.

Колко често ние се хвалим с постиженията си, забравяйки че сме само инструменти в ръцете на Създателя?

За това нека помним, че всичките си таланти получаваме от Бога. И трябва непрестанно да Му благодарим, защото Той е Майсторът, а ние сме само инструменти в Неговите ръце