Денят се сви в очертанията си. Сенките потъмняха още повече и започнаха да излъчват хлад.

Голямата стрелка на градския часовник отскочи и падна надолу примирена към следващото число. За Максим и Теодор това нямаше никакво значение. За тях времето бе замряло.

Те тихо седяха на пейката в градинката на площада и разговаряха.

– Как мислиш, – попита Максим, – каква е разликата между съживление и евангелизиране?

– Това е едно и също, – бързо отговори Теодор.

– Не е, – поклати глава Максим.

– И каква е разликата според теб? – последва мълниеносният въпрос на Теодор.

– Съживяваш нещо, което преди е имало в себе си живот, – спокойно започна да обяснява Максим. – Не можеш да съживиш нещо, което не е било живо.

– А евангелизирането? – нетърпеливо попита Теодор.

– То дава нов живот на онези, които са мъртви в своите прегрешения и грехове. Такива хора никога не са преживявали Божия живот.

– Тогава какво излиза? – замисли се Теодор. – Съживлението е за християни, а евангелизирането за невярващия свят.

– Християните са получили живот в Христос, когато са повярвали в Евангелието и са Го приели за Спасител, но понякога те охладняват. За това, когато оставят първата си любов, се нуждаят от съживление.

– Ясно, – поклати глава Теодор, – съживлението е за църквата, а евангелизирането за тези, които са извън нея.

Милка скоро бе повярвала в Господа. Тя бе толкова въодушевена от случилото се с нея, че започна да разказва на всеки за промяната, която Бог бе извършил с нея.

Усилията ѝ не бяха напразни. Скоро спечели група млади хора за Исуса.

Един ден Милка каза на пастира си:

– Разказах на няколко младежи за Исус и те с радост Го приеха. Мога ли да ги доведа в нашата църква.

– Разбира се, – въодушевено възкликна пастирът.

Имаше нещо, което Милка не сподели. Тя нямаше представа, че то може да създаде сериозни проблеми в църквата.

Външният вид на младежите, които бе привлякла към Господа, не съвпадаше с традиционните стандарти.

Настъпи денят и Милка заведе групата младежи в храма. Посрещнаха ги възмутени и осъдителни погледи. Пастирът бе в шок.

Малко след това, той дръпна Милка настрани и я порица:

– Как можа да доведеш тази сбирщина тук. Погледни ги! Какви са тези петльови прически? А за дрехите да не говорим. От кога не са се къпали? Направо вонят. Когато водиш хора в църквата ги предупреди да се измият и приведат в приличен вид.

Милка бе навела смирено глава и се червеше.

– В църквата ти се учиш да бъдеш изрядна християнка, – продължи наставленията си пастирът. – Не можеш да правиш Божия дом за посмешище.

Какво толкова бе направила Милка?

Тя бе действала така, както са постъпвали християните от първи век. Бе отишла и споделила Благата вест, с хора, които погиваха и имаха нужда от спасение.

Дните станаха по-дълги и времето за общуване бе по-голямо.

Атанас, Кольо и Симеон не чакаха повторна покана, за да се съберат отново заедно, без ограничения и опасност.

Тримата редовно четяха Библията и разсъждаваха върху прочетеното.

Атанас обичаше да анализира и свързва нещата. Днес той предложи на приятелите си тази серия от умозаключения до, която бе достигнал:

– В Райската градина Бог беше с човека. В Стария Завет Бог се яви на човека. В скинията Бог обитаваше сред хората. В историята на Израел Бог говореше чрез човека. В Евангелията Бог бе видим като Човек, но на Петдесетница Бог можеше вече да живее в човека!

– До тази Петдесетница преди повече от две хиляди години хората бяха спасени чрез вяра в Исус Христос, въпреки че не знаеха Неговото Име, – отбеляза Кольо.

– Забележете, – наблегна Симеон, – Тяхната вяра беше демонстрирана от жертвите, които принасяха в храма, но символично гледаха с нетърпение към кръста.

– От Петдесетница все още сме спасени чрез вяра в Исус Христос, – заяви твърдо Атанас, – но нашата вяра се връща към Неговата жертва, която вече е направена заради нас на кръста.

– Освен това сега имаме опит с пребиваването на Светия Дух в самите нас, Който запечатва нашето „обръщение“.

Момчетата още дълго споделяха и откриваха нови неща, докато денят не превали и те трябваше да се прибират.

А вие носите ли Божия „печат“ на автентично обръщение?

Беше се събрала многолюдна тълпа от любопитни хора.

Петър стъпи на едно по-високо място и всички затихнаха. Множество очи се бяха впили в него с изумление, тревога, търсейки отговор на развълнувалия ги въпрос: Какво става?

Петър бе прост рибар. Тук в столицата на Израел идваха люде от славни и далечни градове. Можеха да го чуят мъдреци и книжници, но това особено не го притесняваше.

Гласът му мощно ечеше под сводовете на портата:

– Тия не са пияни, както вие си мислите, понеже е едвам третият час на деня. Кой набожен човек ще се осмели да пие сега, в девет сутринта, в благословения час за молитва?

Хората замълчаха.

И той продължи:

– Случи се нещо необикновено. Я си спомнете, още от древни времена що е било обещано? – Петър разтърси глава и си отговори сам на въпроса си. – В дните на Месия Духът Господен ще се излее не само
на пророците, но и на всеки, който има истинска вяра. Сега обещанието започна да се сбъдва.

Людете леко бяха поотворили уста и жадно го слушаха.

– Мъже на Израел, – тържествено продължи Петър, – Исуса Назарянина, мъж засвидетелствуван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него посред вас. Той бе предаден според определената Божия воля и предузнание, а вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници. Но Бог Го възкреси от мъртвите, защото връзките на смъртта не можеха да Го задържа…. И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник.

Като чуха това хората ужилени в сърцата си рекоха:

– Какво да правим, братя? – чу се хор от нестройни гласове.

Петър им отговори:

– Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви и ще приемете тоя дар, Светия Дух. Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при себе Си.

Всичко стана много бързо. Тълпи хора, водени от Петър, се спуснаха към каменната арка, където бе Силоамското водохранилище.

Апостолите кръщаваха мъже и жени. Редицата от люде сякаш нямаше край. До вечерта броят на повярвалите в Христос достигна три хиляди.

Хората предали живота си на Исус, не се разотидоха веднага, а търпеливо слушаха ден след ден поученията на Петър и останалите от учениците на Исус.

Така те научиха, че Божието царство е дошло и че Исус Христос им е донесъл помирение с Бога. И че сам Господ скоро ще дойде да съди живите и мъртвите.

Каяфа, разбира се, беше информиран за случващото се. Самият той забеляза, че става нещо нередно.

– Скоро неспокойните галиеляни и техните развълнувани привържениците ще напуснат столицата и тогава вълната на ентусиазма им ще отшуми, – каза си той.

Но очакванията му не се оправдаха.

Беше лято в Юдея. Гроздето още не бе узряло, но нивите в околността на Ерусалим бяха пожълтели.

Наближаваше Шавуот, това бе празник свързан със събирането на реколтата. Тържествата се насрочваха обикновено в края на жътвата на ечемика.

Пред олтара в храма свещениците полагаха жертвен хляб и изпечено зърно от новата реколта.

В тези дни празнично въодушевление цареше сред хората. Всички бяха изпълнени с радост и надежда, че Бог ги е предназначил за велики дела. Пъстри тълпи блокираха улиците.

В празничната нощ апостолите четяха и се молеха в горната стая на къщата, където редовно се събираха.

Скоро щеше да се разсъмне.

„И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър и изпълни цялата къща, гдето седяха. Явиха им се езици като огнени, които се разделяха и седна по един на всеки от тях.
И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят“.

Хората от вън видяха как група от молещи се излизаше от дома.

– Вижте, тези са галилеяни.

– Човек не може да ги сбърка с техния особен гърлен диалект.

– На къде са се насочили?

– Към храма. Не ги ли чуваш колко високо славят Бога.

Групата стигна Соломоновия притвор, но продължи да се моли и пее.

– Я ги чуй, те говорят на нашия език ….

– И на нашия ……

Много от тях разбираха това, които говореха групата от галиеляни, въпреки че бяха позабравили родните си езици, защото от дълго време пребиваваха в Юдея.

– Глупости, – презрително се изсмяха някой, – не виждате ли, че просто са се напили със сладко вино …..

Да, наистина те изглеждаха като луди, но това бе само външната страна на явлението.

Какво в действителност се бе случило?

По особен начин се бе излял Божият Дух, за да се роди първоначалния църковен импулс за движение на неустоимата Божия сила. По това въздействие щяха да се разтекат стремително ручеи на жива вяра.

Така за две три десетилетия Благата вест бе разпространена от Азия до Гибралтар.