Митът за „развитие на демокрацията“ е изфабрикувал поредната пукнатина и то на доста неприятно място за неговите пазители.
Става дума за използване на човешки материал за производство…за подобряване вкуса на „Pepsi“.
Според американските медии хранителният гигант е сключил договор с биотехнологична компания Senomyx специализирана в използването на клетки от мъртви ембриони, с цел да подобри вкуса на напитката си.
Представители на различни религии са протестирали многократно срещу използването на човешки ембриони. Дори когато става дума за чисто медицинска нужда, това е кощунство. Възразявали са от позицията на светския хуманизъм, че са нужни нови лекарства, че трябва да се мисли за здравето на хората. Но за пореден път се убеждаваме, че всяка идея се развива под натиска на медиите и разпространяващата се информация.
Това, че мъртвия човешки зародиш е използван за усилване вкуса на „Pepsi“ има някаква особена ирония. От една страна, неродено дете, а от друга абсолютен химически препарат. В изпълнението на тази гнусна идея, възниква елементарна пропорция: колкото повече „Pepsi“, толкова повече ембриони. В края на краищата абортите  ще придобият промишлено значение. Това е неизбежно!
Това е истински цинизъм, както за авторите на това решение, така и за високопоставените лица, които пазят мълчание по този въпрос. Случаят наистина е безпрецедентен.
Би ми се искало, тази скандална история да сложи край на използването на човешки ембриони. Каквито и да са целите, тази практика безусловно трябва да бъде забранена.

В едно село дошъл и останал да живее един мъдър старец. Той обичал децата и прекарвал много време с тях. Правел им подаръци, но те били много крехки.
Колкото и да се стараели децата, новите играчки често се чупели. Децата се разстроивали и плачели. Минало известно време и мъдрецът отново подарил играчки на децата, но те били още по-крехки.
Веднъж родителите не издържали и отишли при мъдреца:
– Ти си мъдър и желаеш само добро на нашите деца. Но защо им правиш такива подаръци? Те се стараят много, но играчките се счупват и те плачат. А играчките са такива прекрасни, че не може да не се играе с тях.
– Ще минат години, – усмихнал се старецът, – и някой ще им подари своето сърце. Може би, това ще ги научи, да се отнасят към такива безценни дарове много по-внимателно.

Започна силна слънчева активност. Международен екип от астрономи съобщават, че няколкото големи слънчеви изригвания, настъпили през последните дни са предизвикали слънчева буря. Силен поток от заредени плазмени частици , ще достигне земната атмосфера.
Слънчевата буря ще окаже влияние на магнитното поле на земята. Това ще се отрази на работата на мобилните телефони, енергийните системи и навигационите прибори, а също и на самочувствието на хората, които силно се влияят от промените на времето.
Слънчевата активност може да придизвика особено силни полярни сияния и осветяване на горните слоеве на атмосферата.

Един ученик попитал учителя си:
– Кое е най-главното?
– Справедливостта в света, – отговорил учителя.
– А нима той е справедлив? Толкова много хора страдат….те са билни, бедни, а някои без голямо усилие получават всичко…
– Всеки получава от живота това, което желае, – усмихнал се мъдреца, – животът и съдбата са много гъвкава субстанция. И на всеки се дава това, което иска. И това наистина е така.
– Какво говорите, учителю? – подскочил ученика, – как можете да кажете такова нещо!…..Нима вие потвърждавате, че на всички хора, които им се случват неприятности, сами са ги поискали?
– Седни. Ти още не разбираш. В този свят няма друг избор. Каквото е вътре, това е и отвън…. Ако те виждат светът пълен със нещастия, – мъдрецът за малко замълчал, – светът няма друг избор… светът става такъв, какъвто човек е искал да го види.
– А защо хората се стремят към нещастието? – сядайки попитал ученика.
– Такава е културата ни. Този, който страда, може да се оплаче и ще му стане по-добре. Ние смятаме, че човек, който е преминал през много препятствия, е …за нещо достоен. Хората смятат, че ако са имали много неприятности, то ще го гледат с уважение, както гледат този, който ги е преодолял….
– Учителю, аз самият смятам, че тези, които са преминали през огън и вода са достойни за уважение, защото знаят какво е да се издържат в труден момент.
– И какво, ние трябва за това ли да те уважаваме?
– Не, но сте длъжни да проявите поне капка уважение, защото съм преживял повече от вас.
– Виждаш ли, ти искаш уважение за това, че си имал труден живот и не само искаш, но и смята, че така трябва да бъде. Именно желанието за уважение и значимост кара хората подсъзнателно, да желаят нещастието, за да ги уважават после.
И какво остава ?
Просто се изпълнява желанието на самия човек….
Каквото е вътре, това е и наяве….

Много известна е защитата на адвоката Ф.Н.Плевако на собственичката на малка лавка. Тя била полуграмотна жена. Обвинили я, че е затворила лавката си 20 минути по-късно в навечерието на някакъв религиозен празник.
Заседанието по нейното дело било насрочено за 10 часа сутринта. Съдът влязъл със закъснение 10 минути. Всички били налице с изключение на защитника Плевако.
Председателят на съда наредил да потърсят Плевако. След 10 минути адвокатът, без да бърза, влязъл в залата, седнал на мястото на защитника и си отворил папката. Председателят на съда му направил забележка за закъснението.
Тогава Плевако извадил часовника си, погледнал го и казал:
– Но сега е единадесет часа и пет минути.
Председателят посочвайки часовника на стената казал:
– Не, 11 часа и 20 минути е.
Плевако попитал председателя:
– А вашият часовник колко показва?
Председателят погледнал часовника си и казал:
– Според моя е 11 часа и 15 минути.
Тогава Плевако се обърнал към прокурора и го попитал:
– А колко показва вашият часовник, господин прокурор?
Прокурорът явно искал да предизвика проблеми на защитника, затова с ехидна усмивка отговорил:
– Моят часовник показва 11 часа и 25 минути.
Той не знаел какъв капан му е заложил Плевако и как това негово изказване ще помогне много на защитата.
Съдебното разследване завършило много бързо. Свидетелите потвърдили, че обвиняемата е затворила лавката си 20 минути по-късно. Прокурорът поискал подсъдимата да бъде призната за виновна.
Думата била дадена на Плевако за защита. Речта му продължила само две минути. Той казал:
– Подсъдимата наистина е закъсняла с 20 минути. Но, господа съдебни заседатели, тя е стара жена, необразована и зле се справя с часовника. Ние с вас сме грамотни и интелигентни, а как стоят нещата с нашите часовниците? Когато часовникът на стената показва 11 часа и 20 минути, часовника на председателят показва 11 часа и 15 минути, а на прокурора – 11 часа и 25 минути. Навярно най-точен е часовникът на господин прокурора. Това означава, че часовникът ми е изостанал с 20 минути и аз  съм закъснял с 20 минути. Винаги съм смятал, че часовникът ми е точен.
Така че, как можем да искаме от една полуграмотна търговка да има точен часовник и отлично да го познава, когато ние не  можем да бъдем прицизни в отчитане на времето?
Съдебните заседатели се съвещавали една минута и оправдали подсъдимата.