Атлантическият път е признат за един от най-живописните пътища в света. Това е автомобилното трасе с дължина 8,2 км преминаващо по западното крайбрежие на Норвегия и много други острови и островчета. Пътят е победител на конкурса през 2005 г., „Строежи на века“. Той заема водещо място между такива забележителности като крайбрежния път в Северна Ирландия и пътя през Хималаите. Над морските води пътя преминава през дванадесетте ниски мостове. В тихо време в морето, могат да се видят морски лъвове и китове.
По Атлантическия път е организирана екскурзия. В началото екскурзията започва от западните фиорди с посещението на град Кристиансунд и дървената църква Квернес, която е била построена през втората половина на 14 век. Нататък пътя продължава по островите. По пътя има устроени автомобилни джобове, където можеш да си оставиш автомобила и да ловиш риба, от което и да искаш място на моста. Екскурзията завършва в малкото живописно градче Молден, известен като град на розите. В тази местност цъфтят клен, ясен, трепетлика и липа. Градът започва с имотите Меолдегард, в които често е бил Хенрих Ибсен.
През юли тук всяка година се провежда международния Джазов фестивал.
Около Атлантическия път има много красиви места за съзерцание и отдих. Тук можеш да се караш велосипед, да си направиш пешеходни разходки, да се гмурнеш във водата или да си уловиш вкусна риба.
След няколко часа път се достига красивата долина Инердален и планинския път „Стълбата на троловете“. По крайбрежието има множество рибарски общности.
През декември 2009г. е открит част от пътя, която представлява поводен тунел от „Kristiansund“ до „Møre og Romsdal“. Дължината му е 5,7 км и се намира на дълбочина 250 метра. Тази част от пътя се явява  най-дълбокия подводен тунел в света. Тунелът е трябвало да бъде открит за автомобили през 2008г., но заради пробив е открит година по-късно. За преминаване през тази част от пътя се заплаща, а минаването със велосипеди е строго забранено.

Бедата идва без да пита. Тежко заболяване, травма…. „Как ще живея по-нататък?“ Отговора на този въпрос не е заложен в нас, човек сам трябва да търси изход от такава ситуацията. Нещата се преодоляват постепенно…
Първоначално е неприятно и човек се стреми да отрече случилото се. Той не иска да повярва, че това се е случило с него. Спомня си как е живял преди. През този етап е много важно да  не се отива „прекалено далеч“ при обслужването на болния. Грижата трябва да бъде дозирана. Само най-необходимото.
Факт е, че прекалената грижа лишава болния от възможността да взема самостоятелно решения, той остава без избор. Така привиква с мисълта за своята безпомощност.
След това идва най-трудното. Човек започва да разбира трагичността на случилото се. Осъзнава, че вече сам не може да живее пълноценно. Престава да бъде пълноправен член на обществото, много такива хора губят и семействата си. Мисълта за отхвърлянето насажда депресия. В такива моменти човек става раздразнителен от всяка дума. Това е времето, през което този човек не трябва да остава абсолютно сам. Трябва да му се доказва непрекъснато, че той е нужен. За целата, искайте от него съвет, споделяйте новини…. Хубаво е ако на такъв човек се намери практическо занимание.
Идва време, когато човек започва да се възприема такъв, какъвто е. Това е преломния момент след случилата се беда. Той разбира, че живота му се е изменил и трябва сам да намери място в  новия си живот. Именно в това търсене човек може да се „спъне“ и да се унищожи всичко, което до тук е било постигнато.
Този човек трябва да има ясна цел. Нужно е да има стремеж за постигане на определени задачи. Отначало се поставят по-малки цели. Всичко не става изведнъж. Изисква се търпение.
По-нататък човек „придобива“ нови приятели, има други интереси. Появява се стимул и желание да помага на другите. Това вече е победа. Победа над самия себе си.

Веднъж едно момче помагала на дядо си в градината. Двамата усърдно плевили цял следобед. Когато свършили детeто попитало:
– Дядо, защо плевелите, които не садим така добре растат, а това, което съдим, се нуждае от повече внимание, грижа и труд?
– Радвам се, че си толкова наблюдателен, а и си направил ценно откритие. Всичко, което е ценно и значимо за човека, често изисква немалко усилия, а вредното и ненужното само си израства.

За да успяваш в нещата, които вършиш, трябва да бъдеш работоспособен. Много хора смесват понятията „трудолюбив“ и „работохолик“. В действителност, работоспособен е онзи човек, който умее правилно да планира деня си, така че да има достатъчно време за работа, почивка и самоусъвършенстване в дадено направление. Как да подобрим работоспобността си?
Първо, трябва да се занимаваме с това, което ни харесва. Ако вие сте творческа личност потърсите хора, които да оценят вашето творчество, като за това ви заплащат определена сума пари. Вашата задача е да реализирате таланта си. Така вие ще станете нужен на някого, ще се занимавате с това, което обичате и за тази си дейност ще получавате пари. Звучи доста изкушаващо, но не забравяйте, че за да стане трябва сериозно да поработите.
Отделяйте достатъчно време за почивка. Ако малко почивате, малко и ще работите, защото вашият организъм не може да изработва допълнителна енергия. Особено внимание трябва да се отделя на съня. Именно здравият сън ще ви направи по-работоспособни, а работата ви много по-продуктивна. Тези, които отделят малко време за сън се чувстват постоянно уморени. Учените са доказали, че енергията на човека е достатъчна, за да повдигне два слона. Така че защо да не я реализираме?
Съществуват още много други способи за увеличаване на работоспособността, като правене на гимнастика, по-малко гледане на телевизия и стоене пред компютъра…. Но най-важното е да повярваме, че можем да бъдем по-работоспособни.

Те били двама, той и тя. Не знам къде са се намерили, но сега живеели един живот, къде смешен, къде солен, като цяло, най-обикновен живот за двама щастливи хора. Те били щастливи, защото били двама, а това е много по-добре, отколкото да бъдеш сам.
Той я носел на ръцете си, запалвал звездите в нощното небе, построил дом, за да има къде да живее тя. И всички казвали:
– Как да не го обича, той е идеалният. С такъв лесно е да бъдеш щастлива!
Те чували какво казват другите и се усмихвали. Те не казвали, че идеален го е направила тя. Той не можел да бъде друг, когато е до нея. Това била тяхната малка тайна.
Тя го чакала, посрещала го и го изпращала, стопляла дома им, за да му бъде топло и уютно. И всички казвали:
– Разбира се! Как да не я носи на ръце, тя е създадена за семейство. Нищо чудно, че той е толкова щастлив!
А те се смеели и не казвали на никого, че тя е създадена за семейство, но само с него и само на него ще му бъде добре в нейния дом. И това било част от тяхната малка тайна.
Той вървял, спъвал се, падал, разочаровал се и се уморявал. И всички казвали:
– Защо ѝ е на нея такъв смачкан и изтощен? Около нея има толкова силни и уверени!
Но никой не знаеше, че по-силен от него няма на света. Те били заедно, следователно са по-силни от другите. Това била нейната тайна.