Много често преди да достигнем до средата на живота си, започваме да осъзнаваме, колко ценно е здравето. В младостта като, че няма какво да губим, но поради нездравословния си начин на живот ние започваме да боледуваме.
През дълъг период от време основното наше внимание е съсредоточено върху боледуването на децата, а тревожните сигнали на собствения ни организъм забелязваме, когато температурата надвишава 38 градуса. А ако сме заангажирани в живота с много важни неща, съвсем не ни е до боледуване.
Всяко неразположение възприемаме като досадно неудобство. Стараем се да не боледуваме, бързо снижаваме температурата и отново се включваме в работата. Бодростта и силите се възвръщат бързо, ние лесно се възстановяваме и забравяме за болестта.
Изведнъж забелязваме, че силите ни след боледуване не се възстановяват толкова бързо. И за да поддържаме добро здраве ни е необходимо все повече време, сили и пари. А когато дойде първият сигнал за нещо по-сериозно, не се замисляме кое е неправилно в поведението и в живота ни. Вместо това, започваме да се оплакваме от несправедливостта, обвиняваме съдбата, съжаляваме се.
Когато си болен и трябва да лежиш на легло, ти се отказваш от много планове. Трудно осъзнаваш, че в самата болест има определен смисъл. Но какъв смисъл има в болестта?
Болестта е своеобразен урок, сигнал, че не сме живели както трябва, допускали сме грешки в мислите и чувствата си. Болестта е повод да преосмислим много неща в себе си и живота си.
Това е време, когато можем да се спрем и да погледнем на живота си по друг начин. Болестта ни предупреждава в нещо. Не отминавайте нещата така, те не са случайни и безсмислени.

В твоето тяло различните клетки знаят какво да правят. Кога да растат, кога да спрат да правят това. Кога да произвеждат известни вещества и кога да не ги произвеждат, а и когато ги произвеждат, знаят точно колко — ни повече, ни по-малко. Отделната клетка донякъде е независима химическа фабрика, но всички черпят от общ запас суровини, които им се доставят от обща транспортна система. Всички изхвърлят отпадъците в общи канали и всички заедно допринасят за цялостното съществуване на организма.
Ако един музикант пише симфония, питаш ли коя точно клетка от тялото му е наредила симфонията да бъде написана и е надзиравала композирането й?
Да всяка клетка е същевременно самостоятелна и част от даден орган в тялото. От нейното състояние зависи положението на дадения орган, а от там и на целия организъм. Така, както ние сме индивиди, но съдействаме за изграждането на обществото, така и клетката е част оказваща влияние в организма ни.

Сриването на една държава е всеобхватно явление, с което трудно можем да се справим. То се диктува от разширяващата се бюрокрация, западащата инициатива, потискането на любопитството и хиляди други фактори. Падането продължава  дълго време и е прекалено масово движение, за да бъде спряно.
Развитието на химическа индустрия води до изкуствено отглеждане с химикали. По време на война има разрушения, индустрията се разпада, хората гладуват. А и не е възможно всичко да се отглежда изкуствено. Някои растения губят вкусовите си качества. Почвата все още си остава по-евтина и по-добра и е нещо, на което винаги може да се разчита.
При разпадането на дадено общество цари многообразна дезорганизация. Тя се гърчеше в приливи и на вълни. На повърхността се забелязва предпазливост, но с нюанси на цинична разпуснатост със скрити водовъртежи. А под нея струи силен поток от егоизъм и себелюбие, с изблици тук-там на жестокост, а най-отдолу — дълбоко притихнало езеро от амбиция.
Белезите на разпадането могат да се забележат навсякъде. Държавата изглежда вечна. Но и изгнилият ствол изглежда могъщ до мига, в който бурята го прекърши на две. Пристъпите на бурята свистят в клоните на държавата.
Тя ще се разпадне и заедно с нея всичко, което е добро. Натрупаните познания ще се забравят, ще се наруши създаденият ред. Войни ще бъдат безкрайни. Ще западне търговия, ще намалее населението. Различните държави ще загубят връзката си едни с други.
Как ще се спасят натрупаните познания на човешката раса? С разрушаването на нашата социална структура, науката ще се разпадне на милиони късове. Отделни хора ще знаят много от изключително дребните аспекти, които трябва да се познават, но сами те ще бъдат безпомощни. Безсмислените частици знания няма да се предават по-нататък. Ще се загубят през поколенията. Идните поколения ще градят върху изгубеното знание и ще бъде необходимо всичко да откриват сами.
Те със завист ще си спомнят за живота на дядовците си. Ще разберат, че политическите революции и стагнацията в търговията се е увеличила. В държавата ще започне да преобладава чувството, че от значение е само онова, което всеки човек може да вземе за себе си сега. Амбициозните хора няма да чакат, а безскрупулните няма да останат по-назад. С всяко свое действие те ще ускоряват западането на установения ред.

Според учените, музика засяга нашите мозъци много по-дълбоко, отколкото всеки друг човешки опит.
Музиката помага на недоносените бебета.
Децата, които са родени прекалено рано, трябва дълго да престояват в болницата, за да наваксат в тегло и да укрепнат. За да се ускори този процес, много болници са прибягвали към музиката. Екип от канадски учени е установил, че музика при преждевременно родени бебета намалява чувствителността им към болката и подобряване хранителните им навици, което от своя страна помага бебета да наддават на тегло.
Музиката съживява изсъхналите растения.
През 1973 г., изследователите провели проучване, за да разберат как музиката влияе на растенията. На едни пуснали рок музика, а на други спокойни мелодии. В края на изследването, растенията, на които била пусната лека и спокойна музика били еднакви по размер, зелени и цъфтящи, даже били наклонени в посока на музиката. Растенията, на които пуснали рок музика станали високи, но били увесили цветовете си, листата им загубили яркия си цвят и като че ли се отдръпвали далеч от източника на музиката.
Музиката помага при възстановяване от мозъчна травма.
Много хора, които са преживели травми на мозъка могат да бъдат изправени пред дълговременни трудности, свързани с говора и движението. За лечение, някои хора използват музиката, за да се стимулират тези области на мозъка, които са отговорни за тези две функции. Когато хора с неврологични заболявания, причинени от инсулт или болестта на Паркинсон, чуят музикален ритъм, това им помага да възстановят равновесието си и чувство за баланс. Въздействие на ритъма в музиката е ключ към мозъка.
Музиката предотвратява загубата на слух.
Разбира се, музиката не може да ви излекува, ако вече сте загубили слуха си, но тя може да предотврати загубата му. На едно проучване присъствали 163 възрастни, 74 от които били музиканти. Участниците били помолени да се подложи на серия от тестове за прослушване. Музиканти възприемат звуците по-добре от не музикантите и тази разлика се увеличава с възрастта. Един 70-годишният музикант чува по-добре реч в шумна среда, отколкото 50-годишният не музикант.
Музиката лекува разбити сърце.
Тук става дума не за отхвърлени чувства, а за сърдечен удар. Факт е, че музиката помага на пациентите, които се възстановяват от сърдечен удар или операция на сърцето. Тя намалява кръвното налягане, забавя сърдечната честота и намалява безпокойството. Слушането на мелодии, които предизвикват положителни емоции, подобрява циркулацията на кръвта и разширяването на кръвоносните съдове. Те спомага за подобряване на цялостната сърдечно-съдовата система.
Музиката спомага за повишаване на спортните постижения.
През 2005 г. британски учени са установили, че слушането на музика по време на упражнения могат да подобрят спортните постижения с 20%. Този ефект може да бъде сравнена с употребата на допинг, с тази разлика, че музиката не  се проявява при тестване за употреба на забранените вещества. Най-добри резултати са получени, когато е пускана по-бърза и ритмична музика по време на интензивни тренировки и бавна при почивка.
Музиката ни прави по-отзивчиви.
През 2008 г. британски изследователи, решили да разберат как думите на песните влияят върху нагласите и поведението на подрастващите. На група тинейджъри пуснали песни с положително социално съдържание, а на друга група песни с неутрална идея. След това изследовател изпуснал „случайно“ молив. Тези, които слушали песни с позитивно съдържание, не само бързали да предложат помощта си, но пет пъти по-често вдигали молива, отколкото в другата група.
Музиката подобрява паметта.
При деца, които се занимават с музика, се подобряват умствените способности. Учени от Хонг Конг се установява, че уроците по музика са подобрили резултатите при тестове, в които трябвало да се запомнят думи от даден списък. Колкото повече човек се занимава с музика в детството, толкова по-добра е неговата вербална памет. Освен това навиците за запомняне се увеличавали пропорционално на това, колко дълго детето се е занимавало с музика.
Музиката намалява болката.
Американски учени от Университета в Юта са показали, че музиката има отвличащ ефект за хора склони към безпокойство от болка. В резултат на музиката, хората са усещали по-малка болка. Музиката активира сетивните пътища, които заглушават усещанията за болка и допринася за умственото и емоционално участие.
Музиката подобрява вкусовите качества.
Възможно е производителите на вина да пишат на етикета, каква музика трябва да се слуша, когато се употребява техния продукт. В едно скорошно проучване, изследователите са открили, че определен тип музика може да подобри вкуса на виното с 60%. В проучването, участниците, които пиели виното, казали, че бялото вино е по-освежаващо, ако на масата звучала весела и ободряваща музика. Вкусът на червеното вино се изменял до 60 %, когато на пиещите била пусната „мощна и тежка музика“.

Ние всички знаем закон за естествения подбор на Чарлз Дарвин. Според него всички същества са произлезли от някакви първородни клетки, които се делили и вървели по своя еволюционен път. Това довело до голямо разнообразие на видовете. Всеки от тях си имал свой собствен начин за самосъхранение и самозащита.
Един от начините да оцелее капината са бодлите й. Те предпазват цветовете и плодовете й от нападение. Добър пример за такава защита са кактусите.
Когато костенурката почувства опасност тя се крие под черупката си.
Трети пример на успешна стратегия за оцеляване е огромния размер и несравнимата сила на слона. Той е спокойно тревопасно животно, което никой не закача, докато не го закачат. Слонът не се страхува, от никого и за защита не са му нужни нито бодли, нито черупка.
Ние, хората също имат различни защитни механизми. Загрижени сме повече за психическото си оцеляване, отколкото за физическото. Страхуваме се да не претърпим емоционална болка или обида. Ние имаме много страхове и слабости. Чувстваме се уязвими и неприети във враждебно обкръжение. Някои от нас имат емоционални механизми за защита, като растенията наподобяващи тръни.
Понякога, за да защитим нашето меко и чупливо  „аз“, ние крещим, обвиняваме и критикуваме околните. Ставаме саркастични, за да държим другите на разстояние. Така се чувстваме в по-голяма безопасност. Със всичко това казваме: „Погледни, колко съм страшен „?
Други реагират на емоционалните заплахи, като се скриват в „черупката“ си, като демонстрират безчувственост.  Но в такава обвивка оставаме самотни и изолирани.
Малцина от нас чувстват вътрешна сила, мир и хармония в себе си. В този случай ние можем да пренебрегнем обидите и нападките от страна на другите, както слона не вижда комар на гърба си.
Именно тогава ше можем да поддържаме вътрешния си мир и няма да участваме в малките и недостойни игри за самоутвърждаване, на който другите играят. Ще се научим да разбираме и да прощаваме.
Какво сте вие кактус, костенурка или слон?