Епидемиите на разнообразни грипове разпространяващи се от въздуха или така нареченият биологичен тероризъм, отдавна вече не са плод на въображението на писателите фантасти. В този случай, използването на традиционни маски за лице с цел да се предотврати заразяването по въздушно-капков път, не винаги се явява оптимално решение.
Защитната маска 4NDS 21122010 MS, разработена от Джеймс Дайсон, е станала финалист на националния курс в Швейцария. На пръв поглед, тази маска има вид на еднострана такава, но от друга страна тя защитава не само лицето, но и тялото.
За да се направи маската здрава и да се продължи срокът на експлоатацията й, в нея е поставен филтър, който при нужда може да се смени. Конструкцията на изобретението позволява на потребителя самостоятелно да определя нивото и степента на филтрация. Наред с другите неща, особеностите на нововъведението позволява то да се настройва и оптимизира за всеки отделен потребител.
Вътрешната и външната обвивка на 4NDS 21122010 MS има вдлъбнатини, които предоставят на потребителя възможност да диша без никакво затруднение и затова той не се уморяват от дългото време на използването й.
Тук има вградена система за цифрово кодиране, благодарение, на което маската плътно се прилепва към лицето. На носовата преграда има щит, който служи за защита на очите.
Благодарение на внедрените в нея оптимални решения, тя идеално подхожда за използване в места, където има голям риск за заразяване.

И простият и трудният избор, човек прави с еднакъв успех. Не всичко зависи от сложността на избора, а от наличието на други задачи и времето за тяхното разрешаване.
Например, небрежност при използването на електрически уреди може да се обясни с голямата застраховка в случай на пожар.
Смята се, че човек по-различен начин взема решения. Това става в зависимост от нивото на задачата. Например, ние се опитваме да преминем през рекичката по стърчащите над водата камъни. Едни от тях изглеждат надеждни, а други не, а ние трябва да решим, как точно трябва да действаме. С такива задачи от по-ниско ниво, човек се справя леко.
Но сега си представете, че трябва да решите важен финансов въпрос, например, къде да вложите парите си. Тази задача е от по-високо ниво и сблъсквайки се с нея, ние не винаги се оказваме на висота.
Психолози от Великобритания предлагат друг поглед към проблема. Според учените решаването на проблема не зависи от нивото на неговата сложност, а от стратегията с помощта, на която човек решава няколко стоящи пред него задачи.
Експериментът предложен от британците се състои в това, че било нужно за определено време да се решат няколко прости и сложни задачи. Простата задача била да се определи, накъде трябва да се изпрати движещи се точки на екрана, а сложната – да се решат на ум няколко аритметически операции. Успехът носил точки, а провала глоба. Накрая сумата от събраните точки се обменяла със съответното количество пари.
След като участниците разбрали, кое задание за колко време се извършва, им було предложено да изпълнят максимален брой задачи за ограничен срок от време., разбира се с финални парични възнаграждения.
Тук било нужно да се изработи правилен балансиран подход, избягвайки двете крайности. Ако се постараят да направят колкото се може повече неща, то риска да се получат грешки е по-голям. Трябвало да се помисли сериозно. Ако се даде повече време за решаване на трудни задачи, участниците могат да се лишат от бонусите за решаване на по-лесните задачи.
Участниците правилно съпоставили времето и ползите, независимо от това, дали им били предложени сложни или прости задачи. Решението на серия от смесени задачи донесло същите ползи, което и решението на изключително трудни задачи, в първия случай с неверни отговори компенсирани от по-прости задачи.
Това означава, че правилното решение зависи от другите задачи, изискващи решения и от отпуснатото за това време.

Всеки от нас се ражда за любов и щастие. А след това идват болестите, болката и разочарованието.
Различни специалисти са стигнали до едно и също мнение. Тъгата и горчивите мисли могат да доведат до различни заболявания. А силата на ума и въображението могат да лекуват.
Някои изследователи смятат, че физическите заболявания са често срещани при хора с беден речник. Всички емоции, особено отрицателните, трябва да излязат. И за това неспособните да говорят за своите чувства, да изразят емоциите си, боледуват и се чувстват немощни. Така, че ако нямате с кого да споделите преживяванията си, заведете си дневник или използвайте телефона на доверието. Не натрупвайте в себе си негативи, научете се да давате място на емоциите си.
А има специалисти, които смятат, че хронични заболявания са сходни с образа на живота на един човек, с неговите черти от характера. Например, защо човек боледува от асма? Той просто се опитва да се откроява. Ако човек постоянно кашля и достига до хрипове и посиняване, искаш или не искаш, не можеш да не му обърнеш внимание. Е, това е доста силно казано… Но ако ваш познат е имал инфаркт на миокарда, това означава, че той взима всичко при сърце. Постарайте се да му попречите да се вълнува. Не всеки признава, че е имал проблеми от интимен характер или просто сексуално разстройство. В този случай вие дълго сте казвали „не“ на тялото си. И във всички изброени случаи, обикновено се приемат лекарства. Но така няма да се отървем от здравословните си проблеми.
За да сме здрави трябва да се промени начина ни на живот и самите ние. Бъдете активни и по често бъдете сред природата. Това ще ви помогне да се поотпуснете, да отдъхнете и да наберете сили.

Биолози са открили в Нова Зеландия странно влечуго Tuatara, което в челюстта си има три реда зъби и ги използва не, както другите влечуги. Много влечуги, подобно на змиите, поглъщат храната изцяло. Други змии имат малки зъби, които буквално смачкват цялата жертва, след което я поглъщат.
Само Tuatara може чрез зъбите си да нареже храната си така, както би го направил кухненски нож.
Според учените, този метод на предварителна подготовка на храната преди да отиде в хранителния тракт е нетипичен за влечугите. Доскоро се е смятало, че това е присъщо само на бозайниците.
Учените твърдят, че традиционно при влечугите е високата активност в хранителния тракт, метаболизма така се увеличава, че самото дъвчене на храната тук отсъства. Затова влечугите и змиите нямат зъби. Въпреки това, структурата на челюстите у Tuatara поставя под въпрос тази теория.
Процеса на дъвчене при Tuatara е много по сложен, от този при човека. За това даденият вид змия може да употребява за храна най-различни представители на фауната: малки бръмбари, дребни гущери, насекоми, паяци и други.
По структура Tuatara много прилича на игуаната, но тя обитава само Нова Зеландия, дори в съседна Австралия по-рано този вид не се е срещал. От биологична гледна точка, даденият вид се отнася към групата на Sphenodontia, в която има две немногочислени подгрупи.
Специалистите твърдят, че челюстта на Tuatara  има два реда зъби на горната челюст и един ред на долната. Тази конфигурация помага на животното идеално да разреже храната си, като я държи между зъбите си.
Освен това, както и при хората, Tuatara  има зъби с различно предназначение. Едни режат храната, други я накълцват, а трети й позволяват да я задържи в устата си.
За сега учените не могат да обяснят, защо този вид има толкова различна челюст и как се е изградило всичко това.

Той много обичаше това място, когато беше млад. Широката река спокойно носеше своите води. Наклонения бряг, храстите и дърветата наблизо се къпеха в безметежния бяг на вълните. Тук той срещаше красивия изгрев и залез на слънцето, зноя и прохладните нощи.
Първоначално идваше тук често, за да успокои горящото си сърце, преизпълнено с мъка, болка и страдания. И толкова му се искаше до него да има стар и мъдър човек, който да му каже, как да постъпи. Да му помогне със съвет и насърчителна усмивка. Но само тишината и самотата му отговаряха тогава.
След това започна да идва все по-рядко. Проблемите намаляха, но станаха по-сериозни. Желанието да получи съвет от стар и мъдър човек не беше изчезнало. Но само безкрайния бряг, тихите води на реката и шумоленето на клоните бяха вместо отговор.
Животът му наближи своя край. Мина много време и той отново дойде тук. Странно, той стоеше отново на любимото си място. Погледна отражението си в реката, приглади побелелите си коси и пооправи дългата си брада.
Изведнъж урината тишина се разкъса от здравият му смях.
–  Бог беше прав. Иначе и не можеше да бъде. Сега, най-накрая аз мога да поговоря със стар и мъдър човек.