Изследователи са записали инфразвук, който издават мъжките пауни с помощта на знаменитата си опашка. Пауните са известни не само с красивата си опашка, но и с крайно неблагозвучните им крясъци.
Дълго време се е смятало, че този вик е единственото средство за общение между тези птици. Изследователи от Университета Манитоба в Канада са открили още един звук, който издават пауните, въпреки че той е недостъпен за човешкото ухо.
Ако наблюдаваме някой самец, който e разтворил опашката си, ще забележим, че от време на време по опашката пробягва слабо трептение, преминаващо от единия края на опашката до другия. Звуците съпътстващи такова трептене приличат на шумолене на листа, но това е само част от звука, която може да улови човешкото ухо.
Изследователите са изяснили, че се получава още един звук чистотата, на който е по ниска от 20 Hz, който пауна изпраща чрез разтворената си опашка. Първият кръг от подгънати краища служи като предавател.
Това, че птица или животно може да изпуска инфразвук, не е ново. Такава способност има и глухаря. Но при пауните този звук е уникален, защото се използва за общение. Когато зоолозите превъртали на запис ултразвука, женските започнали да се оглеждат неспокойно, а мъжките отговорили  с „мяукащ  вопъл“.
Според учените, само при тези птици се използва инфразвук за общение. Смисълът на съобщенията, които си предават пауните не е ясен, но вероятно, е по-удобно  да се предупреждават в гъстите храсти за опасност.

Руските политици смятат, че хората с висше образование са твърде много. Според тях това, че руснаците имат диплома, отрицателно въздейства на икономиката. Сега в Русия се наблюдава недостиг на работници. Всички се стремят да бъдат ръководители.
Според политиците, родителите трябва да приветстват решението на децата си, да не получават дипломи срещу пари, а да се трудят там, където са се трудили бабате и дядовците им.
Икономиката плаче, за хора в конкретни области, предимно за работници със специфични умения.
Сравнявам ситуацията в България и не намирам нищо по-различно. Интересно, натрапената максима: “ Учи, за да не работиш“, колко трудно би се изтръгнала, та това е наслоявано с години. Претенцията, че щом толкова много си учил, те обвързва с желанието да се реализираш на „по-добро място“.
Работа има всякаква, но за нея не достига желание и квалификация. На повечете места в страната и такава не се предлага и повече хора се концентрират към големите градове с наличие на работа, а там конкуренцията е още по-голяма.
Лесно е да работиш някъде по 8 часа, въпреки че тази граница я премахнаха, уж по споразумение между работодател и работник, но какво ще кажете за работа в живитновъдството или селското стопанство. „О, не това не е за мен, неотклоно там и нямам много свободно време“.
За да се влеят нови сили в дадено производство или селското стопанство е необходим стимул. Как….., пари няма?!

Стволовите клетки могат да останат живи в човешкото тяло, най-малко 17 дни след смъртта. Това свойство ги прави изключително ценни за използване при лечение. Тези мощни клетки са малко. Малки количества има в тъканни проби от пациентите и в повечето случаи те трудно се разграничат от други видове клетки. По този начин, учените проучват нови начини за получаване на стволови клетки и повишаване на жизнеспособността на тези, които са вече получени.
Предишни изследвания са показали, че стволовите клетки могат наистина да оцелеят в продължение на два дни след смъртта, но изследователи смятат, че трупът е „бедна къща“ за всички клетки, няма достатъчно кислород и хранителни вещества, необходими за клетките, за да останат живи. Въпреки това, патологът – неврологът, Фабрис Кретиен от Института „Пастьор“ в Париж и колегите му са били озадачени от наблюденията си относно това, колко дълго стволовите клетки могат да оцелеят, когато лицето е починало.
Учените изследвали материал, получен 17 дни след смъртта, но се предполага, че това не е граница, която стволовите клетки могат да достигнат.
Трупове са били съхранявани при температура от 39 градуса F (4 ° C), за да се предотврати разлагането на тъканите. Изследователите са идентифицирали стволови клетки от скелетната мускулатура, която свързва костите със скелета, в контраст на сърцето и други вътрешни органи. Изглежда стволовите клетки са способни да оцелеят при пълно отсъствие на кислород. Тези клетки са устойчиви на екстремни и неблагоприятни условия и са се запазили до 17 дни след смъртта.
Изследователите също са получили жизнеспособни стволови клетки при мишки 14 дни след смъртта. Тези клетки са функционирали нормално, след като са били трансплантирани в мишките, които са живи, което спомогнало за възстановяване на увредени тъкани.
От получените резултати може да се предположи, че старите органи могат да станат доставчици на стволови клетки за лечение. За клинична употреба, не е необходимо да се чака толкова дълго. За да се получат стволови клетки от мъртви тела, са достатъчни няколко часа след смъртта.
Тези стволови клетки при мишки и мъртви човешки тела са били в състояние на сън, защото са срещнали изключително намаляване на метаболитната активност. Изследователите отбелязват, че за първи път виждат стволовите клетки в състояние на покой. Те предполагат, че химическите вещества, отделяни след смъртта, ниските нива на кислород и хранителни вещества или комбинация от всички тези фактори може да въведе стволови клетки в състояние на покой, което им помага да оцелеят в продължение на една седмица.
По-доброто разбиране на състоянието на клетките може да доведе до нови начини за поддържане на стволови клетки за по-дълъг период от време, особено за терапевтични цели. Те биха могли също да хвърли светлина за настъпилите изменения, тъй като клетките като цяло отговарят за травми и други наранявания.

Един човек се обърнал към минаващия планинец:
– Как можеш така леко да ходиш по ствола на дървото надвесено над
пропастта? Докато те гледам как се движиш,  аз се треса целия от страх!
– Когато минавам по това дърво, обикновено отивам за вода без която аз и
моето семейството ще загинем. А когато се връщам, толкова искам да видя
семейството си, че не мисля за пропастта отдолу.
– Но какво да правя с моя страх? Как да ходя над пропастта без да се
страхувам?
– Ако имаш силно желание или си в  крайна нужда, ще забравиш, че вървиш
над пропаст.

В едно село се готвели за голяма сватба. Богатата невеста била от съседното село.
Между гостите и роднините имало човек, който си правел сметка да извлече полза от предстоящото събитие.

Отишъл при близките на младоженеца и започнал да ги мъмри, че закъснявали навсякъде, не следвали никакви правила и така ще създадат неприятности на булката. Те си помислили, че той е почетен гост на булката и веднага му дали пари, за да се корегират нередностите по организацията.
След това отишъл при близките на булката и ги обвинил, че не оказват необходимото уважение. Цяла драма направил, за да получи пари и от тях.
Тази игра продължила доста дълго и този човек посъбрал доста пари. Накрая на сватбената церемония  никой не могъл да го открие, оказало се, че никой не го е канил. Той бил си отишъл.
Нашият свят прилича на този неканен гост, дошъл на сватбеното тържество.
Женихът е Бог, а невястата е нашата душа. Когато човек осъзнае същноста на света, той изведнъж губи значението си за него и изчезва като героя от тази история.