Възрастният архитект, сливенец по рождение, разказва следния любопитен обичай от неговото детство. Днес този обичай несъществува и отдавна е забравен в Сливен.
В ранното утро срещу деня на „Св. Четиридесет мъченици“ момчетата от града отивали в пещерата „Змееви дупки“ и налавяли прилепи. Улова подарявали или продавали на старите моми.
Имало поверие, че ако в този ден стара мома заколи прилеп със златна пара на прага на къщата си, до края на годината ще се омъжи.

Той седеше в градината и като никога бе позволил мислите му спокойно да се разхождат в главата му: „Вече не мисля за Боби като за едно от децата ми. Или дори като за мое дете. Опитвам се изобщо да не мисля за него; това е все по-лесно, дори у дома, когато той е наблизо, заедно с всички нас, и вдига шум с някоя евтина бебешка играчка или издава нечленоразделни звуци, като се мъчи да говори. Дори името му не ми харесва вече. И другите децата не му обръщат внимание. Никой не му обръща внимание, дори болногледачките, които наемаме. Е, на тях им се плаща, за да му обръщат внимание и да се преструват, че го обичат. Почти винаги те са неомъжени, към четиридесетте или надхвърлили четиридесетте, вземат много скъпо и обикновено в началото се преструват, че го обичат и първите няколко седмици разиграват сцени на любов и на ревнива загриженост към него, но после започват да го пренебрегват.
Когато ставаше нещо неприятно ги карахме да си тръгнат, но винаги трябваше да намираме други на тяхно място. Иначе ще ни се наложи прекалено рано да изпратим Боби в дом за умствено недоразвити и никога вече да не го видим.
Ще го изтрием от паметта си, ще го зачеркнем, ще го отпишем, макар че ще го посетим три-четири пъти първата година, един-два пъти — втората, а след това може би ще спрем и никога вече няма да го видим. Ще го държим далече от погледа си, ще мислим за него все по-малко и по-малко. Може би той ще ни посещава в сънищата.
А по-късно ще казваме: „Какво стана с него? Нали си спомняш …за онова дете, което имахме? Струва ми се, че се казваше Боби. Онова, дето не беше наред. Имаме ли някаква връзка с него?“
Жена ми и аз за сега не сме способни да го изпратим далече от нас. Той все още е твърде малък. Но няма надежда. Той е голямо тегло. Нуждае се от непрекъснато внимание, а никой не иска да му го отделя — нито баща му, нито майка му, сестра му или брат му. Никой от нас вече не желае дори да си играе с него. Макар че се редуваме да се преструваме….“

Веднъж равините поискали да направят подарък на императора. Дълго обсъждали, кой да бъде техния пратеник. Накрая решили да изпратят Наум от  Гизмо, защото той е привикнал да му се случват чудеса. И така те проводили подаръкът по него.
По пътя Наум спрял да пренощува в една странноприемница, но другите гости станали през нощта, изпразнили съдържанието на торбата му и я напълнили с пепел
Когато стигнал до целта си, развързали торбата и всички видели, че е пълна с пепел. Императорът казал:
– Евреите ме правят за посмешище.
И заповядал Наум да бъде умъртвен. А Наум си казал: „И това е за добро“.
Тогава се явил Илия, предрешен като един от слугите на императорът и му казал:
– Навярно това е пепелта на техния патриарх Авраам. Когато хвърлят от нея върху враговете си, тя се превръща в саби, а хвърлят ли я върху стърнища, превръща се в стрели.
Случило се тогава така, че по това време войските на императорът не могли да завладеят една провинция. Изпробвали там пепелта и я превзели.
Тогава императорът завел Наум в съкровищницата си, напълнил торбата му със скъпоценни камъни и перли и го изпратил с големи почести.
Когато стигнал в същата странноприемница, гостите го запитали:
– Какво занесе на императорът, че ти оказа такива почести?
Той отвърнал:
– Само това, което отнесох от тук.
За това и те занесли малко от същата пепел на императора, но когато я изпробвали, тя не се превърнала в мечове и стрели и мъжете били убити.

На пет години е добре да започнеш да четеш Писанието, на десет да го изучаваш. На тринадесет години е добре да упражняваш наученото в правене на добри дела.
На осемнадесет да се ожениш, на двадесет кариера да започнеш, та на тридесет със сила да се сдобиеш.
На четиридесет опит да имаш, на педесет съвет да дадеш, на шесдесет с мъдрост и зрелост да се открояваш.
На седемдесет начело на общност да застанеш, на осемдесет духовна сила да добиеш, на деветдесет със смирение да се изпълниш и от себе си да се отречеш. На сто със съвършена благодат да се сдобиеш.

Десет силни творения бяха създадени в света.
Планината е силна, но желязото може да я разтроши.
Желязото е силно, но огънят може да го стопи.
Огънят е силен, но водата може го угаси.
Водата е силна, но облаците могат да я обхванат.
Облаците са силни, но вятърът може да ги разпръсне.
Вятърът е силен, но тялото може да го вмести, като дъх.
Тялото е силно, но ужасът може да го пречупи.
Ужасът е силен, но виното може да го прокуди.
Виното е силно, но сънят може да го пребори.
Но само Бог може да ти даде сила, за да се пребориш със всички тях.