„Благословение“ или „браха“ на еврейски произхожда от „берех“ коляно. По-рано, когато благославяли Бога, заставали на колене пред него.
„Елате да се поклоним и припаднем, да преклоним колене пред лицето на Господа, нашия Творец“ – Пс. 94:6.
В духовен смисъл да преклониш колене, означава напълно да се смириш и изпиташ трепет пред Бога. За да дойдеш до това, ти трябва размишляваш върху Божието Слово, да говориш за Спасителя и да живееш по заповедите Му. И тогава ще видите, как ще се измени живота ти.
„За да приемеш благословение, – както казват мъдреците, – да станеш „съд  за благословение“, човек трябва да преодолее в себе си чувството за собствената си значимост и да преклони колене“.
Думата „браха“ произлиза и от думата „бриха“ – басейн, източник, вода, която нараства. Когато благославяме Бог, Святият Дух ни изпълва със жива вода.
В иврит думата „браха“ има същия корен като думата „бреха“ – естествен водоем, който се пълни от източник на вода. Така както водоема се очиства от нечистотата, така са и тези, които които са далече от вярата и знанието за Бога, се очистват и се приближават към разбирането на Твореца и неговия начин на управление на света. Такава е мисията, да се занесе знанието за Бога и тя лежи на потомците на Авраама в цялата история на човечеството.

Свечеряваше се, но слабичкият млад човек прокара пръсти през дългата си коса и продължи да чете. Той седеше в овощната градина и се опитваше да проумее как Луната обикаля около Земята.
Време бе за вечеря, но той нямаше желание да се прибере. Точно тогава нещо привлече вниманието му.
Тя дълго бе чакала да настъпи този миг. Чакала бе с месеци, потънала в мълчание. Първоначално не бе по-голяма от мъничка зелена пъпка. Сега бе станала яркочервена, с размерите на юмрук. Една жива топка вода,  със захари, горчиви семки и  обвивка като восък. Най- обикновена узряла ябълка.
Хладния ветрец докосна клоните и младежа потрепна. Въздъхна и неохотно затвори книгата.
Чу се едно тихо „пук“. Крехката дръжка държала ябълката за дървото се пречупи. Откъснатата ябълката полетя надолу. Изтърколи се през шумолящите листа и леко чукна младия човек по главата.
Той се почеса по главата и се взря в Луната. Тя блестеше като лъскава сребърна монета във вечерното небе.
–  А защо Луната не пада? – запита се той, докато разсеяно дъвчеше ябълката.
Младежът си спомни за „играта с ведрото“. Той мразеше тази игра, защото за нея се изискваше голяма сила. Ведро пълно с вода така трябваше да се завърти над главата, че да не падне нито една капка от него. Това беше много трудно за него, защото той бе много слабо и дребно момче.
– Може би това, което държи водата във ведрото, държи и Луната на мястото ѝ, – промърмори тихо младият човек.
Младежът хвърли огризката. В мрака се чу само едно жално „мяу“.
Той забрави за вечерята. и се запъти към стаята си. Предстоеше му да изчисли каква трябва да бъде силата на привличане, за да не полети ябълката към космоса. После поразсъждавайки на въпроса да определи колко бързо трябва да се движи Луната, за да не падне на земята.
Навярно сте познали нашият герой. Да, това бе Исак Нютон.

Познаваме ли я добре? Или очакваме да ни връхлети и гледаме как се потвърждават негативизмите на околните. Някои от тях дори не знаят какво означава да си стар. За тях е достатъчно да чуят охканията и оплакванията на по-възрастните, за да заключат, че това е неприятен период от живота на човека.
Но дали това е така?
Глупаво е хората да смятат, че възрастта върви ръка за ръка с изкривявания, съсухреност, немощ, бастун, очила, ревматизъм и забравяне.
Това е нелепо!
Възрастта няма нищо общо с това.
Нормалната старост означава сила, красота, радост, решимост, ясен поглед и крайници без болки.

Тази модерна къща се намира във Виенската гора, в зоната за отдих на север от столицата. Лекият наклон ви позволява да получите добър изглед към хълмистия терен на гората.
Архитектурното решение напълно използва наклонения релеф. Живеещите в дома имат достъп до градината от всяко ниво.
Дома се характеризира с преплетени тераси и тревни площи. В него са разположени спални и хол.
Галерията на втория етаж започва с малка градинка на междината тераса, която „се разстила“ и преминава в огромен използваем покрив.

В лондонския музей на науката бил представен робота „Рекс“ – първия в света „бионичен човек“, създаден с помощта на всички напреднали научни технологии в областта на протезите.
Творението на учените има не само собствено лице, изкуствени крайници, стави, специални очила, които могат да „реконструира“ изображение в електрически импулси и да ги прехвърлят по-нататък, но и собствено сърце, туптящо, чрез батерийки, през което протича „синтетична“ кръв.
„Рекс“ е модел – проект в областта на протезирането. Той е предназначен да покаже нивото на съвременните технологии в създаването на изкуствени човешки органи, до каква степен те са дошли, когато трябва да замени липсващата, изгубени или отказващи органи.
Сега учените планират да създадат „копие“ на белите дробове, панкреаса и пикочния мехур.
Въпреки това, за да се създаде изкуствен мозък или стомаха науката е още безсилна.
Майер роден преди 35 години без лява предмишница сега се радва на бионична протеза, но е изпълнен с противоречиви чувства.
От една страна той се радва, че протезите се усъвършенстват, но от друга се опасява, че изкуствените органи ще надминат естествените, а това е нож с две остриета.
„Рекс“, струва на създателите си един милион долара. Той е създаден по подобие на Майер.