Автомобилните конструктори пръскат цели състояния, за да създадат нови коли. След това ги чупят. Може да звучи глупаво, но така те тестват направената кола и материалите при катастрофа. По този начин те намират как да обезопасят шофьора и пътниците.
В наши дни повечето катастрофи се симулират на компютър. Инженерите могат да забавят движението до един кадър на две милисекунди, това е много по-бавно, отколкото при повторение на гол по телевизията. Но след това правят тестове в реални условия, за да проверят наблюденията си.
Настъпва моментът, при който добрите стари манекени се вкарват в автомобила. Чрез тях се демонстрират последиците от катастрофите за живи хора. Манекените не са живи, но пък имат време, в което се размазват.
Ето едно „семейство“ манекени вече са на старта. Колата е омотана с всякакви сензори и пътува право към една стена….
Олеле, инженерите са забравили да сложат предпазните колани на куклите. Изглежда са го направили съвсем умишлено. Стоманени въжета вързани отпред за колата я теглят с голяма скорост….Тряс!…Колата се удря в стената. Манекените излизат през предното стъкло. Предницата на автомобила е станала на хармоника.
Манекените са леко нащърбени, но могат да преживеят още много катастрофи.
Всичко е заснето и техниците внимателно наблюдават всеки кадър….
Инженерите приготвят утрешния тест. Този път манекените ще останат заклещени в колата, която ще се преобърне при катастрофа.
Това е само един размазващ ден от живота на манекените за тестови катастрофи. Живот пълен с тежки удари…какво от това, че не ги боли?

Те са известни с това, че в тях обитават хиляди светулки.
Ако Бог обитава в Небесата, то Той празнува Своите  празници в карстовите пещери Вайтомо в Нова Зеландия. В противен случай, защо ще окачи там такива възхитителни неръкотворни светещи гирлянди?
А ако някой не е съгласен с това, ще попитам: Кой освен Него може да сътвори такова чудо? За Този, който е създал плеади от звезди и галактики, какво е да сътвори хиляди светещи същества?
В пещерите на Вайтомо туристи идват, за да видят….звезното небе. Именно така изглеждат таваните на пещерите изпълнени с ларвите на светулката Arachnocampa Luminosa, които според учените, светят предимно, когато са гладни. Колкото са по-гладни, толкова по-ярко светят.
Ларвите завличат насекомите в капаните си, мрежи от коприна, които предат и окачват под тавана.
Други изследователи установили, че удивителните светулки могат да минат и без насекоми, като се хранят със спорите на гъби, които не е нужно да примамват.
Освен това хиляди светещи ларви на светулки могат да „се изключат“, плашейки се от приближаващите се любопитни туристи.
Това е една прекрасна илюминация в мрака на пещерите, стремеж на крехките създания към красота и съвършенство.
Света е съвършен и той ще бъде такъв до тогава, докато в него не се намесват хората.

През 19 век железопътните линии в Америка рядко били оградени и по релсите често се мотаели неразумни бизони.
За да се справят с тази заплаха от 1860 г. оборудвали влаковете с „хващачи на бизони“ с клиновидна форма. Идеята била импулса на влака да избута животното от релсите без да го нарани.
Във Финландия лосовете причинявали фатални инциденти по пътищата. Когато автомобилът блъсне лоса, импулса на колата го изхвърляла нагоре. Лосът се пльосвал върху покрива на колата и с тежестта си смачквал и нея и шофьора ѝ.
Може би и на колите трябва да се монтират „хващачи на лосове“.

Ефектът на високите скорости са проучени от австрийския физик Ернст Мак. Той установил, че трудно се пътува със скорост по-висока от тази на звука – 1220 км в час.
Всички летателни апарати изтласкват въздуха пред себе си, но когато самолетът лети със звукова скорост, той се врязва във въздушния слой преди да успее да се разсее.
Получава се силно друсане, което може да разцепи самолета, да не говорим за вътрешностите на пилота и хората, които са в него.
През 1940 г. няколко пилота загинали при опит да преминат звуковата бариера.
През 1947 г. американският летец Чарлз Йъгър успял да я премине със самолет, на който бил монтиран ракетен двигател.

Приспособления за гладене на дрехи са били измислени много отдавна. През 4-ти век пр. Хр. в древна Гърция са използвали начин за плисиране на дрехи от платна с помощта на горещ метален прът, приличащ на точилка. За изглаждане на дрехи в древността са използвали нагрети камъни, леко преработени.
Преди появата на ютията тъканите се гладели с желязо сплеснато като тиган, което се нагрявало на горещи въглени или рубел, приспособление от дървена плоскост и прът. Дрехата, която трябвало да се изглади, се намятала на пръта и се търкаляла върху дъската.
Първото споменаване за ютия намираме в книгата за разходите на кралския двор. Записът датира от 10 февруари 1636 г. Упоменава се и ютия струваща 5 монети, принадлежаща към най-простия нагряващ се тип. Тя тежала 10 килограма и била доста монолитна.
През 18 век имало ютии, в които се духало. Те имали капак който се отварял. Вътре се поставяли въглища и се запалвали. За се разгорят въглищата периодически се духало в страничните отвори на ютията.
След това се появили ютии, в корпуса на които се намирала метална тръбичка, която се свързвала с газова бутилка. Отгоре на ютията се намирала помпа.
Имало и спиртни ютии, напомнящи на керосинова лампа. Повърхността на такава ютия се нагрявала със спирт, който се наливал вътре в нея и се запалвал, когато било необходимо. Поради дефицита на спирта, тези ютии не просъществували много. До такива ютии имали достъп много малко хора, за тях това било разкош. Интересното е, че за стойността на една спиртна ютия можело да се купи цяло стадо овце.
Имало и алуминиеви ютии, но те не били създадени за гладене, а за изнасяне на цветни метали в чужбина.
С появата на електричеството и развитието на техниката се появили електрическите ютии. От гледна точка на електротехниката, техния принцип се основавал на отделяне на топлина енергия при преминаване на електрически ток през нагревателен елемент.
Като правило, конструкцията на ютията е замислена така, че нагревателния елемент да се намира близо до основата, а дръжката да се прави от термоизолационен материал, за да се избегнат изгарянията.
В съвременните електрически ютии има малък резервоар с вода, използващ се за образуване на пара, което спомага за по-добра ефективност при гладенето.