До нас са достигнали малко документи от времето на Калигула. В първите две години начело на Римската империя, той се описва като умерена и благороден монарх, а след това като разточителен, жесток и сексуално разпуснат тиранин.

В последно време надеждността на тези източници все по-често се поставя под съмнение. Калигула е искал да разшири абсолютната си власт като император.

Веднъж той се отправил към пролива Ламанша с военна експедиция, която трябвала да събира раковини и черупки от миди от брега. Те били закарани в Рим. Така Калигула потвърдил, че е завзел океана, показвайки донесените трофеи.

При управлението си този щестлавен римски кесар специално внимание отделял на изграждането на разкошни дворци за себе си и амбициозни архитектурни проекти. Така той започва изграждането на два акведукта „Aqua Claudia“ и „Anio Novus“, с цел да се подобри водоснабдяването в Рим.

Едно от постиженията на Калигула като император на Рим е присъединяване на Мавритания. Калигула е първият кесар, който е бил убит.

Ето и такъв дизайнерски шедьовър на реклама се е появил. Идеята е проста. Осъществена е много лесно и ярко.

Целта е да се напомни на човека и да го накарат да се замисли, каква сума пари отиват за неговата глупава привичка.

Интересното е, че към чувството за самосъхранение вече се е апелирало не еднократно. Лепели са на кутиите с цигари картинки с болни от туберкулоза и какви ли не още ужаси, но хората продължават да пушат.

Как ли ще подейства тази социална реклама? Дали ще има по-силен ефект?

Излиза, че по-обидно е за човек да загуби пари, отколкото собственото си здраве.

Жена наблюдавала ограбването на дома си в реално време чрез приложение на iPhone. Американката качила на телфона си приложение от производителя, камера за видеонаблюдение Dropcam, която позволявала да се свързва с установените камери в другите помещения и да предава картина в Интернет в реално време.  Видеото може да се гледа на екрана на мобилния телефон.

Мелиса Хесли била на почивка с мъжа си, когато получила сигнал за тревога.

Благодарение на приложението в телефона си, тя могла да види как ограбват дома й. Жената позвънила на съседката и я помолила да извика полиция.

Грабителят успял да се укрие и полицията не могла да го хване, но самият той не взел нищо от цените неща в дома.

Мелиса е предала в полицията записа, направен от телефона й, с надежда, че това ще помогне на следствието.

В лагер се провеждала игра на тема „благовестие“.
Един човек стоял в яма, а децата трябвало да го изкарат от там.
Но той не искал да излезе, за това децата трябвало да го убедят, че е нужно да се измъкне от там.
Едно от момичетата казало:
– Погледни, ти си в ямата, а ние на върха! Ти би трябвало да ни завиждаш! Но завистта е лошо нещо!

Група хора били около един гроб, където изпращали един от своите приятели. Когато ковчегът бил пуснат в гроба един от присъстващите казал:
– Скъпи приятелю, повече няма да те видим!
Скоро след това на същото гробище, много хора стояли около гроба на една вдовица. По-големият син на починалата погледнал към гроба и казал:
– Иди с мир, съпа майко, Ние ще се видим пак при Господа.
Тези думи направили силно впечатление на събралите се. Един от тях казал:
– О, де да можех и аз да бъда толкова спокоен и щастлив, като този младеж!
Между двата гроба имало голяма разлика. От единият зеела безнадежност и вечна раздяла, а от другия обратно, надежда да се видят скоро в Небесното царство.
Надеждата е единственото благо, на което не можем да се наситим. Тя е невидимото богатство предхождащо истинското, което получаваме в бъдеще.