Един султан плава със своя любим слуга на кораб. Слугата не умеел да плава. Той никога не бил излизал в открито море. Още от началото на пътуването седял в празния трюм треперел и плачел.

Всички били добри към него и се стараели да го успокоят. Съчувствените думи стигали до ушите , но не и до сърцето му, измъчено от страх. Такова пътешествие изобщо не доставяло удоволствие на султана. Тогава придворният му лекар казал:

– О, господарю, ако ми позволиш ще го успокоя.

След като султана се съгласил, лекарят заповядал на моряците да хвърлят слугата в морето. Слугата се хванал здраво за борда и молел да го вземат на кораба.

Извадили го от водата и той седнал тихо в ъгъла. Нито едно оплакване не излязло от неговата уста. Султана поискал обяснение от лекаря за случилото се.

– Твоя слуга не е знаел, колко е хубаво да чувства твърдите дъски на палубата под краката си, докато не узна колко е страшно да се намира между морските вълни, – казал лекарят.

От гръцки ιδιοσυνκρασία, буквално означава „собствен“ + „смесване“, в най-общ смисъл е характерната за даден човек смесица от привързаности и отвращения, с които откликва на околната среда .

Понятието се употребява, за да обозначи болезнената реакция на някои дразнители, или точно обратното – неестественото влечение към такива.

В медицината означава индивидуална особеност на организма да реагира отрицателно на известни храни, сетивни възприятия и други.

В разговорната реч това най-често се изразява като: „Не мога да понасям“, „Като си помисля само и ми се разваля настроението“.

Отхвърляне , продиктувано преди всичко от вкус, а не от физиология или психика. Това не е алергия. Индиосинкразията за разлика от алергията няма рационални корени и разумно оправдание, тя винаги е индивидуална и се появява спонтанно.

Александър Суворов не е понасял огледалата. В домовете, в които пребивавал, ги махали или ги покривали.

Йосиф Бродски не можел да търпи две неща. Не понасял, когато се пеят стихове. Веднъж с китара разбил главата на изпълнителя. Не можел да търпи и всичко свързано с Франция и френския език.

На Алберт Айнщайн се приписват страни битови особености. Не обичал да носи чорапи и използвал всяка възможност да не ги обува…..

Веднъж решил да се скара един от обитатели на дом за глухонеми с друг.

Когато директорът на дома дошъл да види какво става, видял , че единият е обърнал гръб на другия и се тресе от смях.

– Защо се смееш? – попитал директорът с помощта на ръцете си. – Защо твоят приятел изглежда толкова сърдит?

Немият отговорил по същия начин:

– Защото той иска да се скарам с него, но аз отказвам да го гледам.

Един контрабандист, поради страх от полицейска акция, се обърнал към един монах с молба да укрие контрабандна стока в манастира, Полицията няма да заподозре свещеник.

Монахът отговорил на това искане с възмущение и поискал мъжът веднага да напусне манастира.

– Защо така, – замолил се контрабандистът, – ще ви дам 100 хиляди долара.

Монахът се поколебал преди да даде отново същия отговор.

– Двеста хиляди?

Монахът пак отказал.

– Петстотин хиляди?

Монахът сграбчил тоягата и изкрещял:

– Махай се веднага от тук! Ти стигна твърде близко до моята цена.

Осъзнавайки злото, човек не би го извършил повече и не би се подал на изкушението.

Веднъж поставили канарче в клетка с врабчета, за да ги научи да пеят. Но бедното птиче замълчало съвсем. Боязливо се забило в ъгъла на клетката, а след това започнало да чирика като врабчетата.

Стопанинът разбрал грешката си и отделил канарчето, но то продължавало да чирика като врабче. Най-накрая канарчето било поставено сред себеподобни и се излекувало от подражателното имитиране на врабците. След това то започнало отново хубаво да пее.

Така е и с хората, особено с децата и младежите. В каквото общество живеят, каквито приятелства завързват, такива и маниери възприемат.

„Не се лъжете: Лошите другари покваряват добрите нрави“. Нравите засягат волята, любовта, милосърдието, страстите. Народът, населението и племето не са зависими от личността на всеки индивид, а от приетите житейски правила, привички и обичаи.

Добродетелта трябва да се вгражда в хората, особено млади и деца, без изключение. И преди всичко основните и фундаменталните, като мъдрост, умереност, смелост и любов.

Вие не може да построи сграда, без основа. Всички лошо закрепени части към основи, няма да устоят.

Примерите трябва да се придружават от инструкции и правила за начин на живот, за да се засили подражанието.

Например, защо и как да се избегне ревността?
Как може да се защити сърцето от мъка и всякакви несгоди? Как да се предизвика радост? Как може да ограничи гневът, да се премахне престъпната любов?

За да се защитят децата и младежите, е необходимо да се отделят от общността на лошите хора, така че те да не ги заразят. „