Един равнодушен християнин имал много богобоязлива жена, която силно обичала Господа. Всеки път, когато отивала на църква, мъжът и казвал:
– Помоли се там  за мен!
И така успокоявал  съвестта си.
Веднъж жената отишла на църква, а мъжът зает с разни неща, уморен заспал. И му се присънил сън, че е умрял и заедно с жена си е пред портите на рая. Хванал здраво ръката на жена си и казал:
– Сега ще влезем в Небесното царство заедно.
Един Божи ангел открехнал вратата и се обърнал към жената:
– Ти можеш да влезеш, но без него.
Някаква сила я отделила от него и тя изчезнала зад вратата, която моментално се затворила.
От ужас мъжът се събудил и останал много доволен, когато разбрал, че това е само сън. От тогава той станал много ревностен за Господа.
Да това е само сън, но да внимаваме, това да не се случи в действителност в нечий живот.

Рибата капка е призната за най-уродливото животно на земята
Този вид риба се е прославила благодарение на своя уникален вид.
Била организирана акция, в която да се привлече вниманието към такъв вид животни. Рибата капка оглавила списъка на „неприятните“ видове, в които влизат маймуна носач, водна жаба от езерото Титикака, известна като „вода скротума“, а също така и срамните въшки.
Целта била да се привлече вниманието към „естетическия вид“ на животните, застрашени от изчезване.
Обикновено, когато спасяваме животни, ние постъпваме егоистично. Защитаваме само тези, които изглеждат мили. Нямам нищо против малките, нежни и мили животинчета, но всяко животно се нуждае от помощ.
Не постъпваме ли така и с хората. Отхвърляме недъгавите, инвалидите и всички онези, които не приличат на нас. Но дали те не се нуждаят от повече внимание?
Рибата капка населява дълбоките води на Австралия и Тасмания. Въпреки, че тя не става за ядене, те е под заплаха от изчезване, тъй като често се улава в рибарските мрежи заедно с раците и омарите.

Очевидно е, че хищникът се е промъкнал в къщата на британеца през специалния отвор за котката, направени във вратата.
Леон Смит намерил неканената гостенка сутринта в кревата си. Първоначално той си е мислел, че приятелката му иска да го прегърне и когато решил да отговори на ласката й докоснал лисича козина.
Смит веднага се събудил и видял, че на кревата му лежи голяма лисица. Тя се държала съвсем спокойно и го гледала право в очите.
Лисицата останала в дома на лондончанина около десет минути, но колко време е била там преди пробуждането му е неизвестно. Смит я изгонил от спалнята, а след това и от дома си.
По-рано медиите съобщиха, че местен жител е нападнат от лисица в дома си, когато бил в тоалетната.

Един човек прочел в една книга, че Бог е създал всичко според строгите правила на неговата мъдрост. До тогава той си мислел, че всичко е възникнало случайно и хаотично, и за това това твърдение много го изненадало.
През деня се разхождал из града и си помислил: „Нима навсякъде наоколо във всичко има някакъв порядък?“
Откъснал едно цвете и започнал да го наблюдава. Той преброил венчелишчетата и тичинките и забелязал, че те са пет. Той откъснал още няколко цвята и се убедил, че те са еднакво конструирани с невероятна точност.
„Как е възможно това? – помислил си той. – Ако цветята, както и всичко друго са възникнали случайно, някои от тях ще имат пет венчелишчета, други две, а трети едно. А те всичките имат по пет, нито повече, нито по-малко. Всичко е направено строго, в определен ред. Кой тогава може да измисли всичко това и да го направи толкова красиво и точно?“
Известно време той прекарал в дълбок размисъл. Лицето му отразявало съсредоточеност и силна вътрешна борба. Изведнъж той извикал силно:
– О, аз виждам!
Решително откъснал още едно цвете, целунал го и казал:
– Растете мили цветенца, пейте и вие птички, вие имате Бог. А сега чрез вас и аз Го имам и вярвам, че Този, Който е създал вас, е създал и мен.
Човекът издигнал благодарствени очи към небето и цялото му лице се преобразило. Целият бил преизпълнен с радост. Това била неговата лична среща с Бога.
Бог, в Своята любов към хората, по разни пътища ги води към познание на божествената истина за Себе Си и делата на Своите ръце. Внимателното „разглеждане на творението“ е един от тези начини.

Учител и ученик се разхождали заедно. Нападнало ги свирепо куче.
Ученика се ядосал и започнал да вика:
– Как смееш да се отнасяш така към моя учител?
– Тя е по-последователна от теб, – казал учителя, – защото тя лае всеки, в съответствие със своите навици и наклонности, докато ти се покланяш на учителя си, но не забелязваш достойнствата на тези, които срещаш на пътя си и не им обръщаш никакво внимание.