В гъста гора живеели двама души. След единият от тях, когато ходел тихо из гората и събирал ягоди и други плодове, всички животни, което било край него, както кучето бягали около него, а тези които били по-малки катерици, белки, зайци, таралежи се захващали със зъби и нокти в неговите овехтели дрехи и закривали очи от удоволствие.
Другият и хляб в гората не носел, за да храни животните и да им говори ласкаво. Животните не отивали при него и със страх поглеждали към него скрити зад дърветата.
– Какво е това братко? – сърдел се този християнин.  – Лошо не им правя, а те не идват при мен, както при теб!
– А ти какво си мислиш за тях, когато не идват при теб?
– Мисля, че са неблагодарни! Храня ги, от залъка си отделям, а те въпреки това не ме обичат!
– Не можеш да накараш никого да те обича заради подаръците, които им носиш. Можеш да скриеш лошите си постъпки от децата и зверовете, но лошите мисли не. Те виждат всичко.
Светлина огрява църквата независимо дали има хора там или не. Така и хората трябва да правят добро, без да мислят дали някой ги гледа или не.
Не казвай нищо, когато показваш милост, но не мълчи, когато ти правят добро.

Най-западната европейска страна, Исландия, в зависимост от географското местоположение, климатичните и геоложките й характеристики е най-необичайната страна в Европа. Територията на страната представлява голям вулканичен остров, което облагодетелства жителите й да използват възобновяеми източници на енергия без никакви проблеми.
Днес, геотермалната енергия се използва широко от исландските експерти за генериране на електрическа енергия, която се допълва от ефективната работа на водноелектростанциите. Получената енергия е достатъчна, за населението и промишлеността на Исландия като цяло. Тази островна нация произвежда толкова големи количества енергия, че част от нея се изнася в съседни държави. В момента се произвеждат мощни електропроводи, общата дължина, на които е над хиляда километра, предназначени за транспортиране на електроенергия във Великобритания.
Въпреки големият излишък от енергия, голяма част от населението се придвижва на автомобили използващи двигатели с вътрешно горене, които са подходящи за тамошните пътища. Подобен избор е оправдан главно заради особености на местния пейзаж и климата, както и факта, че повечето от пътищата на държавата са не асфалтирани. В тази връзка в момента Исландия не може да бъде наречена най-чистата, в енергетичен смисъл, страна в света. Въпреки високата цена на вносни въглеводородни горива, исландците не са склонни да преминат на автомобили с електрическо задвижване. Според статистиката, триста и тридесет хиляди е населението на Исландия, а имат не повече от две дузини електрически автомобили.
Освен това, въпреки простия, екологичен и безопасен способ за получаване на възобновяема енергия чрез използване топлината на Земята, в Исландия има доста противници за получаване на енергия по този начин. Някои изследователи предполагат, че по-честата поява на астма сред населението може да бъде причинена от работата на геотермални електроцентрали, които, по тяхно мнение, замърсяват въздуха със серни съединения. Освен това, там има проблем с излишната вода от работните станции, която трябва да се очисти по подходящ начин.
Както може да се очаква, правителството не бърза да се откаже от такъв евтин източник на възобновяема енергия. В момента, съответните агенции са подготвили няколко големи проучвания, които ще оценят всички негативни фактори на геотермална енергия и ще набележат сериозни мерки, за да ги отстранят.

След смяната на властта в Южна Африка епископ Дезмън Туту забелязал, че работата едва сега започва. Той поел тежката задача да председателства Комисията по правосъдие и помирение.
Ужасните разкази нямали край. Той слушал за страшни побои, изтезания с електрически ток, малтретиране на бременни жени…. Разказвали са му за хора, на чиито вратове са надявали „огърлици“ – нагорещи обръчи.
Ден след ден в продължение на две години епископа трябвало да слуша разкази, достойни за ада, които се извършвали в неговата страна. По това време един репортер го попитал:
– Защо се молите?
Туту отговорил:
– Ако аз почна деня без да се помоля, денят ми пропада. Отдавна съм разбрал, че за мен е полезно да ставам по-рано, за да прекарам един час в присъствието на Бога и да размишлявам над Словото. Този един час ме поддържа през целия ден. Даже се старая да имам два или три часа такова време. Когато се занимавам с физически упражнения, бягам известно разстояние, това време също използвам за молитва. Мислено си представям картата на света и пътешествам по нея, преминавайки от континент на континент. Разговарям с Бога за всичко, което става там. Но за Африка се моля особено много.
След молитвата Туту обличал съдийската мантия и сядал на един от столовете в комисията, която трябвало да допринесе за истината и помирението в страна с опустошени морални принципи.
Молитвата е сътрудничество с Бога. Съвместно правене на това, което Бог е искал да извърши на земята. Не трябва просто да се молим и да очакваме, че Бог ще направи всичко останало!
За успех в битката против злото човек трябва да се моли и да действа. Трябва да действа така, както това му се открие в молитва.

В колекцията от атракции Лас Вегас ще прибави още една.
Най-високото виенско колело е инсталирано. В началото на следващата година то ще бъде украсено с 1500 светодиоди и ще започне своето бавно въртене.
Дейвид Кодига, директорът на проекта, се надява, че това виенско колело ще стане новата икона на Лас Вегас и място, в плановете за пътуване до известния град, което непременно трябва да се посети.
Дали това колело ще стане икона или не, за сега не е известно, но се знае, че High Roller ще бъде 30 метра над „Окото на Лондон“, на 9 метра над китайските „Звезди на Нанчан“ и 2,7 метра над „Флаер Сингапур“.
Виенското колело е започнато да се строи през 2011 г. и е планирано да завърши през 2014 г.
Пътниците ще се въртят в 28 стъклени кабини, но цената на билета все още не е назован, навярно ще бъде като за билет на атракция в Лондон.

След като научил за награждаването на романа „Старецът и морето“ с Нобелова награда Хемингуй се засмял и казал:
– След романа „От другата страна на реката, в сянката на дърветата“, който единодушно бил отхвърлен от критиката, аз реших до края на живота си да не напиша нито един ред.
След няколко години  той се оказал без никакви пари в джоба и решил бързо да напише нещо, за да си разчисти сметките с кредиторите.
Така се появил „Старецът и морето“.
От тогава се питам: Дали липсата на пари у един писател се явява най-добия източник на вдъхновение?