Случва се, човешкото тяло да остарее, но човек да си остане дете по душа. Оказва се, че може да се случи и обратното.
Джейли Лингдо се е родил в северна Индия в Мегхалая преди 26 години. И независимо от зрялата си възраст, няма да му дадеш повече от две години. На ръст е малко над 80 сантиметра и тежи само 11 килограма.
Умственото развитие на Джейли също е спряло. Родителите му са земеделски производители и все още обличат сина си с дрехи от детски магазин.
Единственото нещо, което издава възрастта му са зъбите. Жестовете и мимиките също не са на дете. Лекарите казват, че е най-вероятно младият мъж ще остане в “ капана “ на малкото си тяло за цял живот. Освен ако, разбира се, се случи някакъв невероятен пробив в медицината.
Причината за това изненадващо явление е рядко нарушения в развитието на хипофизата в резултат, на което се блокира производството на хормони за растежа. Това заболяване е обратната страна на друго заболяване – прогерия, при което човек остарява бързо и умира.

Връщайки се у дома, той завари жена си да слага масата за вечеря. Хвана я за ръка и й каза:
– Трябва да говоря с теб.
Тя седна и спокойно започна да яде. Той видя болка в очите й и се изненада, не знаеше какво да каже. Но трябваше да й сподели това, което си мислеше:
– Искам развод, – започна той спокойно.
Тя не изглеждаше раздразнена от неговите думи. Само тихо попита:
– Защо?
Той се изплъзна от въпроса и това я разстрои. Сърцето му принадлежеше на друга. Той повече не обичаше жена си. Само я съжаляваше.
На другия ден той се върна късно и я завари нещо да пише на масата. Не вечеря. Легна си и бързо заспа, защото беше много изморен от деня прекаран с другата.
На сутринта жена му представи своите условия за развод:
– Не искам нищо от теб, – каза тихо тя, – само те моля за един месец да отсрочиш развода. За този месец бих искала да живеем един нормален живот. Нашият син има изпит след месец и не искам да нарушавам мира му с нашия бракоразводен процес.
Той нямаше нищо против това нейно предложение, но имаше още една нейна, макар и странна за него молба:
– Бих искала да си спомниш началото на нашите семейни отношения….., когато ме носеше на ръце в стаята в деня на нашата сватба. Моля те в продължение на един месец да ме носиш на ръце от нашата спалня до входната врата.
Той си помисли, че тя е изгубила разсъдъка си. Но за да направи последните им дни що годе търпими, прие странното й искане.
Нямаше интимност с жена си, с което искаше да подчертае решението си за развод. Първият ден, когато я носеше му беше неловко. Синът им запляска с ръце и се засмя:
– Татко носи мама на ръце.
Думите на детето го жегнаха силно. От спалнята в хола, а после до вратата, той държеше жена си в прегръдките си. Тя затвори очи и тихо каза:
– Не казвай на детето за развода ни.
Той кимна с глава, въпреки че се чувстваше разстроен. Тя слезе на вратата и отиде да хване автобуса, за да иде на работа, а той отиде в офиса.
На следващата сутрин синът им влезе в стаята и каза:
– Време е да носиш мама.
За синът им стана важен моментът, в който баща му носеше майка му на ръце. Тя обикновено приближаваше сина си до себе си и го прегръщаше. Мъжът се обръщаше настрани, да ни би в тези последни минути да премисли и измени на решението си. След това я взимаше на ръце и я занасяше до входната врата. Тя обгръщаше с ръце шията му тихо и естествено. Държеше я плътно до тялото си, както в деня на сватбата им. Струваше му се, че жена му от ден на ден става все по-лека.
Последния ден, когато я държеше в ръце, той трепна. Синът им отиде на училище, но той още я държеше в ръце. Усмихна се и й каза:
– Не съм забелязал, че в нашите семейни отношения липсва близост.
След като я остави тръгна към офиса. Нещо го озари, слезе от автомобила, даже не затвори вратата. Страхуваше се, че нещо ще забави изпълнението на решението, което бе взел.
Изкачи се бързо до горе,  а в това време тя отваряше вратата и той бързо й каза:
– Извинявай, не искам да се развеждам….
Тя сякаш се събуди от дълбок сън. Удари му един шамар, затвори вратата и се разрида. Той слезе надолу и тръгна.
На връщане, на път за в къщи се отби в един магазин за цветя и поръча голям букет. Продавачката го погледна весело и го попита:
– Какво да напишем на картичката, преди да я сложим в букета?
Той се засмя щастливо и каза:
– Напишете: „Ще те нося всяка сутрин на ръце, докато смъртта ни раздели!!!“
Прибра се с букет цветя и усмивка на лицето. Прелетя стълбището и влетя като хала. Намери жена си в леглото – мъртва.
Тя се беше борила с рака много месеци наред, а той беше така зает с любовницата си, че не бе забелязал нищо. Тя знаеше, че скоро ще умре, за това искаше да спаси от отрицателни емоции сина си, ако разбере за развода им. В крайна сметка, бащата изглеждаше като любящ мъж в очите на сина си.
Малко неща в семейните отношения имат наистина значение. И това не са къща, кола и пари в банката. Така, че отделяйте време за тези малки неща, които създават близост в семейните отношения.
Нека вашето семейство наистина да бъде щастливо!

Известна певица отивайки на гастроли, помолила цялата й кореспонденция да бъде запазена в пощата до поискване. След завръщането си, тя отишла в пощата, за да си получи писмата, но там й поискали удостоверение за самоличност.
Певицата се смутила, защото нямало такова в себе си, но и хрумнала чудесна идея. Тя започнала да пее песни от собствения си репертоар. Един от служителите възкликнал:
– Това е самата Пати, никой не може да пее тези песни така, както нея!
И всички останали се съгласили Така тя получила своята кореспонденция.
Ако повярвалият в Христос иска хората да повярват, че той е християнин и казва истината, неговия живот трябва да говори без думи.
Този у когото думите са дело, той е силени в словото и в работата си. Опита е доказал, че многословието, което се обляга само думи, нищо не прави. Каква полза има от хитро скроени изрази, ако те не развързват възлите на съмняващата се съвест?
На християнската мъдрост е свойствено не безкрайното философстване, а делата. Божието Царство не се състои в думи, а в сила. Ако наистина искате да бъдете последователи на Христос бъдете светлина в света.  „Така че нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец в небесата“.

През 1938 г. адмирал Исаков бил заместник комисар на Военноморските сили.
Един ден през 1946 г., Сталин му се обадил и казал, че се смята да го назначи за началник на Военноморска щаб, който през тази година бил преименуван на Генералния щаб на Военноморските сили.
Исаков заявил:
– Другарю Сталин, трябва да ви информирам, че имам сериозен недостатък, ампутиран ми е единия крак.
– Това единствения ли ви недостатък е, за който искате да докладвате? – последвал въпрос.
– Да, – потвърдил адмирала.
– При нас по-рано началник щаба беше без глава. И нищо особено, работеше. Вие нямате един крак, това не е толкова страшно, – заключил Сталин.

По време на Студената война, ЦРУ започва проект MK- ULTRA. Тайна и  незаконна програма за проучване на потенциала на хората чрез системите за контрол на ума.
Програмата за изследване използва ефекта на хипнозата, биологични агенти и химикали, като ЛСД и барбитурати върху хора за изпитване.
През 1973 г. бъдещият директор на ЦРУ Ричард Хелмс наредил унищожаването на цялата документация по проекта MK- ULTRA, но след няколко години било пуснато формално разследване на действията на тази програмата.
Проектът е в основата на няколко филма, като „Манджурският кандидат “ и „Мъже, които гледали на козите. „