През декември 2012 г. в Испания се провело състезание с големи награди. В него участвали най-силните атлети.
Най-интересното се случило на финала.
Кениецът Абел Мутаи, който бил бронзов медалист от Олимпийските игри в Лондон при бягането на 3000 метра с препятствия, уверено излязъл начело, но десет метра преди финала спрял.
Той погрешно смятал, че е прекрачил финалната линия и започнал да приветства зрителите, които се опитвали на испански да му кажат, че трябва да потича още малко.
Иван Фернандес Анайя можел да се възползва от грешката на кениеца и да заеме първото място, но вместо това той започнал да побутва Абеля по гърба, показвайки му финалната линия.
След състезанието Иван казал, че е по-важно да се запази достойнството, отколкото да се завоюва златния медал.

Един християнин закъснявал за богослужение. Изведнъж чул, че го настига каруца теглена от буен кон. Изведнъж впряга спря до него. Християнина помислил, че са спрели за него и благодарил.
– Няма за какво да благодариш, – казал непознатия. – Аз не спрях заради теб конете, но тъй вече като е станало, качвай се.
Християнина седнал и започнал да разговаря с новия си познайник. От дума на дума стигнали до Божието слово и Господа.
По време на разговора непознатият, който се казвал Васко, признал:
– Ти си прав. Много грехове съм извършил в живота си и те непрекъснато ме подтискат. Време е да се погрижа за душата си.
Християнина предложил:
– Хайде да се помолим. Кажи на Господа да ти прости греховете и приеми Неговото спасение.
След молитвата Васко казал:
– Сега разбирам, защо коня ми сам спря. Това е, за да се покая и да приема Исус Христос в своето сърце.
Какво е това? Случайна среща? Не, тук е действала Божията любов и милосърдие. Християнин закъснява за служба. Кон сам спира на пътя. И всичко това, за да се състои тази среща и да се проведе нужния разговор, който да доведе до спасението на един човек.

Шест годишно момиченце и изведнъж му расте втори зъб  до другия. Зъболекарят казва на майката:
– Млечният зъб трябва да се извади, а вторият с времето ще заеме мястото си.
До сега на това дете не е ваден зъб, освен това млечният стои здраво и не се клати. Майката е притеснена, от мисълта: „Колко много ще я боли! Как ли ще го понесе моето малко момиченце?“
За да утеши дъщеря си след ваденето на зъба, майката купи много хубава плюшена катеричка, която реши да даде на момиченцето си щом излезе от зъболекарския кабинет.
Най-накрая настъпи и този ужасен ден. Нищо неподозиращото момиченце влезе в кабинета при зъболекаря. След минута от там се чу пронизителен вик. Сърцето на майката се обля в кръв….
И ето, от кабинета извеждат нейното разплакано момиченце.
Детето погледна майка си, обвинявайки я, само с очи, за предател. Без да отрони нито думичка седна до нея.  Майката припряно извади от чантата си катеричката, подаде я на детето и започна да го утешава тихичко.
– Всичко ще се оправи. Ще ти се появи ново зъбче. То точно ще застане на мястото на изваденото……
Момиченцето взе играчката, дълго я гледа и въртя в ръцете си. Изглежда и допадна. Зарови нос в пухкавата катеричката и със стиснати зъби изсъска:
– Колко играчки ще ми купиш, ако си извадя всичките зъби?

Предлагам ви нова главоблъсканица:
С помощта на 4 и 7 минутен пясъчен часовник да отмерите точно 9 минути.
Само на пръв поглед изглежда трудно. Прочетете още един път задачата и разберете условието, преди да пристъпите към решението. Време е да напрегнете малко мозъка си, преди да сверите отговора си с този, който ще изпиша по-долу, но не преди това. Бъдете честни и мислете! Дори не са ви нужни истински пясъчни часовници.
Отговор: 1. Пуснете 4 и 7 минутния пясъчен часовник едновременно.
2. Когато 4 минутния часовник свърши пясъка си, обърнете го пак да отмерва своите 4 минути.
3. Когато 7 минутния часовник свърши пясъка си, също го обърнете, за да отброява нови 7 минути. В този момент в 4 минутния часовник в горната му половина е останал пясък, който се равнява на 1 минута(общо време 7 минути).
4. Когато 4 минутния часовник се изпразни, преобърнете 7 минутния, където в долната му половина има пясък за 1 минута (общо време 8 минути).
5. Когато 7 минутния часовник се изпразни, са изминали точно 9 минути.
Възможно е да предложите и други решения, но се старайте те да са с по-малко на брой ходове.

43 – годишен мъж едва избегнал смъртта, когато огненото кълбо ударило чадъра, които държал над главата си. Интересното е, че британецът е бил обут с домашните чехли, които имали гумени подметки.
43 -годишният жител на графство Корнуол, Великобритания, си бил у дома, когато започнал да вали силен дъжд. Грег Слейтър се обезпокоил дали ще издържи металната конструкция на напора на водата и решил да излезе на двора, за да провери.
Мъжът грабнал чадъра и изтичал на вън. В този момент се раздал оглушителен взрив, който навел Грег на мисълта, че мълния е паднала на дома му. Обезпокоен британеца погледнал към прозореца и видял жена си да се взира в него с изумление. Едва тогава Слейтър започнал да разбира, че светкавицата не е ударила дома му, а чадъра.
Когато излязъл на двора да погледне, забелязал, че небето е покрито със сиви облаци. Изведнъж се появила силна светлина, а след това се чул силен грохот.
Жена му видяла как кълбовидната мълния се допряла до чадъра, а мъжът й бил залят от ослепителна светлина.
Слейтър смята, че от смърт са го спасили домашните пантофи, които имат гумени подметки и които той не е могъл в бързината да смени.
След взрива той е усетил силна миризма на сяра, а малко след това почувствал, че шията и раменете му станали невероятно твърди. Ръцете и краката изпитали за кратко време спазми. Тялото му изтръпнало и било пронизано от студ. След това се чувствал неимоверно хиперактивен. Сякаш нещо бучало вътре в него. Да остане жив човек, след като го е ударила мълния е рядко явление, за това Грег е благодарен на домашните си пантофи.
По време на бурята никой не е пострадал, освен изгорялата телефонна розетка.