Учени от Университета в Аризона смятат, че сгъваемите хартиени литиево-йонни батерии може да решат много от проблемите на съвременната мобилна електроника.
Новият тип батерии е наистина необичаен. Този литиево-йонен акумулатор прилича на парче черна хартия, която може да се свие на тръба, да се смачка и т.н.
Освен това, учените са доказали, че „хартиената“ батерия има 14 пъти по-висока енергийна плътност в сравнение с конвенционалните литиево-йонни такива.
Но това не е всичко. Новата батерия е евтина за производство и поради своята гъвкавост може да бъде инсталиран по различни начини, като овиване с опаковъчна хартия, сгъване на оригами, разлепване по стените и т.н.
Сгъваемите “ хартиени“ батерии са полезни за електрически устройства, които трудно могат да поберат обичайните батерии в здрав пластмасов или метален корпус.
Също така, сгъваемата батерия може да бъде в основата на нов тип електроника, като например смартфони, които могат да се сгъват няколко пъти, като лист хартия и да се сложат в джоба.
За производството на нови батерии се използват въглеродни нанотръби, литиев прах и тънка пореста хартиена подложка  Kimwipes. За да се подобри адхезията на въглеродните нанотръби, учените са прибавили поливинилиден флуорид. Получената батерията показва добра проводимост и относително стабилна мощност.
Изследователите са експериментирали с различни форми. При просто сгъване на листа, съотношението на капацитета към площта на батерията расте. При сгъване 6×7 см в 25 слоя 14 пъти, общата площ на батерията е само 1,68 м.
Новият тип батерия предлага големи възможности за създаване на мобилни устройства. Сега, дизайнерите могат по-свободно да избират структурата на електрониката, както и да изготвя гъвкави устройства, тъй като днес вече има прототипи на гъвкави дисплеи.

Малко са хора, които не са чули за такива уникални съоръжения, като Египетските пирамиди, Стоунхендж, камъните на Великденския остров, но малцина знаят за Патомския кратер. Уникално творение на природата, явяващо се най-загадъчния кратер на нашата планета.
Патомския кратер е открит съвсем случайно през лятото на 1949 г. по време на геоложка експедиция. в Иркутска област, в хода на работата по създаване на геоложка карта на СССР.
Това уникално съоръжение е забелязано от геолога Вадим Колаков, който първоначално възприел кратера за изоставена минна шахта. Но след това ученият съобразил, че в глухата тайга такава шахта не може да има. Втората мисъл, която минала през главата му била, че това е археологически артефакт. Но местните евенки и якути не приличали на древните египтяни. Те не умеят да строят пирамиди. Минала му мисълта и за извънземен произход на кратера.
Следващата експедиция към Патомския кратер била отправена в края на 20 век. Тя завършила неочаквано трагично. При похода към самия кратер ръководителят на експедицията, водещият научен сътрудник на Института по геохимия Евгений Варабьов изгубил съзнание и починал. След аутопсията се разбрало, че Варабьов е получил масиран инфаркт. Дали това е било инцидент, можем само да гадаем.
При следващо проучване на кратера било забелязано, че в радиус километър около него няма нито едно по-голямо животно или птица, а радиационния фон с приближаване на кратера падал.
След внимателно проучване на кратера, учените имат повече въпроси, отколкото отговори. По данни на магнитометър изследователите са установили, че на дълбочина от 100-150 метра лежи нещо с високо съдържание на желязо.  И изменя магнитното поле до толкова, че приборите усещат измененията на площ превишаваща два пъти кратера.
В резултат на какво е образуван Патомския кратер до сега не е изяснено. Дали това се дължи на падането на метеорит, резултат от подземен ядрен взрив, вследствие от мълния или излизащи на повърхността кимбърлитови тръби, никой не знае. Но този кратер възпламенява бурни дискусии на учените от цял свят.

Веднъж един индийски учен извадил книга от библиотеката, отворил я и почувствал лека болка в един от пръстите си, като убождане от игла. Но той не обърнал на това внимание. Скоро ръката му се подула, след това цялото му тяло отекло и накрая умрял, независимо от взетите мерки.
Оказало се, че в книгата се намирала много малка, но много отровна змия. Тя го ухапала.
Младежи и възрастни хора, не забравяйте, че в много от днешните книги и филми се крие змия много по-опасна от тази, която е ужилила индуса. Там, където човек позволява да растат плевели, полезна растителност няма да израсне.
В наше време се издават хиляди книги и създават стотици филми с отровно съдържание. Пазете се, да не се окаже душата ви отровена. Древните хора смятали, че има животно, което само с поглед причинява смърт. Безнравствените книги и филми нанасят смъртен удар първо на душата, след който следват още много други такива.
Някога египетския цар заповядал на входа на библиотеката да се постави надпис „Лекарство за душата“. В наше време, напротив, има книги и филми, които смело можем да наречем „отрова за душата“. И трябва да ги избягваме, като вредни и отвратителни ястия. Четенето за душата и впечатленията от филмите са като храната за тялото, както последните се превръщат сокове и кръв, така душата се храни от проникващите впечатления и мнения, почерпени от книгите и филмите. Лошите книги и филми са факел, водещ към ада, а хубавите са пътеводна звезда към небето. Четете само добри книги!
Словото Божие е хляб и вода. То подкрепя душата и духа, хранейки ги.

Физици и биолози от Великобритания и САЩ са открили най-икономичния начин за придвижване  във водна среда. Те установили, че медузите с гъвкавото си тяло преодоляват големи разстояния с по-малко загуба на енергия.
Безгръбначните животни превъзхождат рибите по ефективност на движението за сметка на водните вихри.
Специалисти от Морската биологична лаборатория във Woods Hole и редица други центрове първоначално изучавали хидродинамиката на свободно плаващите медузи.
Анализът на видеозаписите показал, че животните получават малък импулс даже в такъв момент, когато мускулите им не се съкращават. Серия от контролни наблюдения потвърдила, че този ефект не е случаен.
Допълнителното проучване с временно парализирани медузи, които с помощта на метален прът били избутвани в аквариума, помогнало да се установи природата на това ускорение.
Изследователите установили, че в момента на съкращение на гъвкавата камбана на медузата във водата възникват тероидални вихри. Вихрите започват след това да се движат в противоположна посока на плаването медузата. За тях се формира област на излишно налягане и водата изтласква животното напред.
Гъвкавото тяло дава възможност най-добре да се използва описания ефект, което увеличава дължината на плуването „с един тласък“ до осемдесет процента.
Според учените, камбаната на самата медуза приема нужната форма, без да се използва специално напрежение на мускулите.
Физиците и биолозите подчертават, че този механизъм работи само за малките животни и при умерени скорости.
При растене на размера и скоростта ефектът не работи. Така че на практика той не може да се използва за създаване на високоскоростни подводни роботи или да се икономисва гориво за морските съдове.
В същото време, изследването хвърля светлина върху задвижващите се механизми в природата. Формата на тялото на медузата е замислена така, че да се икономисват силите на животното.

Настрадин работел в градината. От ранна утрин засаждал разсад. Същата вечер, когато небето започнало да избледнява, той изведнъж замръзнал на място за миг.
След това се втурнал обратно в градината и започнал да вади всичко насадено през деня и го слагал в една голяма торба.
Съседите, които минавали от там, го попитали:
– Какво правиш? Какво се е случило?
– Нищо! Току-що  разбрах нещо, твърде късно, но по-добре късно отколкото никога. Всичко, което ми принадлежи трябва да държа под око, най-добре е у дома.