Целта на тази стъпка се явява вследствие на защитата на сирийския език, който се явява основа на всички езици в християнските деноминации в страната.
Министерство на образованието в Ирак е включило в програмата сирийско и християнското образование в 152 училища на Багдад, Киркук и Ниневия.
Министерството се надява да спре вълната от емиграция на християнските общности, която се е разраснала след падането на режима на Хюсеин.
Християнско образование ще получат повече от 20 хиляди студенти. Съвета на католическите епископи ще представи програма за обучение през следващата година.
Архив на: admin
Суданските власти разрушили църква и гонят християните от региона
Суданските власти са разрушили църковна сграда в Омдурман в рамките на кампанията за изгонване на християните от региона.
Ислямският президент Омар ал-Башир започнал преследване на християните след отделянето на Южен Судан. Разрушаването на църквата е станало без предупреждение.
На 17 февруари булдозери, придружени от местната полиция, сътрудници на националното разузнаване и службите за сигурност унищожили църковна сграда.
Правителството конфискувало земята, върху която е построена църквата, а длъжностни лица заявили, че храмът е бил построен на „мюсюлманската зона“.
Сега християните търсят ново място, за да построят храма си.
Как се снима пейзаж
Не забравяйте, че снимането на пейзаж преди всичко зависи от светлината.
Една от главните грешки на фотолюбителите е правене на снимки по обяд. Тогава слънцето грее с пълна сила и подбирането на осветеността на снимката е много трудно.
Такива фотографии обикновено изглеждат много плоски, а цветовете замърсени.
За това идеалното време за снимане на пейзаж е изгрева и залез на слънцето. В тези часове осветеността е особено мека и снимките придобиват други отенъци.
Когато се разхождате и избирате място за снимане, вземете със себе си компас. Той ще ви помогне да определите, къде ще бъде изгрева и залеза на слънцето.
Мислите ли, че ще я видя отново
Дребничката и много мила Дени с искрящи светли очи и ведра усмивка почина тази сутрин. Същата, която печеше кекс на мъжа си всеки ден нищо, че понякога забравяше да включи фурната. Беше толкова старателна за външния вид на мъжа си, че вместо шалче увиваше около врата му, домакинската си престилка, винаги безупречно чиста. Беше много мила и приятна жена.
Пепи, нейният мъж, седеше на столче до леглото й и стискаше ръката й между дланите си. Тя беше облечена в чиста нощница, а на лицето й бе изписана обичайната добра и ведра усмивка..
Лекарката влезе в стаята, взе един стол и седна до мъжа. Той вдигна очи към нея и дрезгаво каза:
– Отиде си, докторке, – сълзите му се стичаха по лицето, – отиде си без мен.
– Знам. Съчувствам ти и те разбирам.
– Обеща да не го прави. Трябваше да ме изчака. Сега какво ще правя без нея? – хълцаше старецът. – Женени сме от 64 години …. Не мога да се справя без нея. Кой ще ми говори, кой ще ме слуша сега? Обичаше да казва: „Пепи, много говориш, това дразни другите и никой не те слуша“. И тя много говореше. И двамата бяхме едни бърборковци. В последно време нямахме нужда дори да казваме нещо, защото всеки знаеше какво ще каже другият, но това не ни спираше. Казвах й : „Не започвай пак тази стара история“. А тя ми отговаряше: „Ако е било интересно първият път ще бъде интересно и сега“. Какво ще правя без нея сега? Какво …?
– Бяхте ли с нея до края?
– Да. Всички бяха много мили към мен. Оставиха ме да бъда с нея през цялото време. Тук съм от снощи.
– Радвам се, че сте били заедно до последно.
– Да. Бяхме. Беше толкова спокойна. И така си отиде. Последното, което ми каза беше: „Пепи, прости ми“. Сигурно, защото не ме дочака. А като издъхна се усмихна.
Старецът погледна жената с бялата престилка до себе си и каза:
– Вярвате ли в отвъдния живот, докторке? Много хора вече не вярват …..
– Вярвам, – каза лекарката.
В този момент тя наистина беше убедена, че Дени е на небето, ведра и усмихната, очакваща Пепи да пристигне при нея .
– Мислите ли, че ще я видя отново?
– Убедена съм.
– Много се радвам, че мислите така. Защото понякога ….., – усмихна се старецът през сълзи, – не винаги съм сигурен. Много ви благодаря, че дойдохте, докторке….
Не се срамувайте да благовествате
В САЩ в една жилищна сграда се провеждали християнски богослужения. Съседите се оплаквали за много шумното хваление на собственикът на сградата, който бил евреин.
– Приятели мои, – казал хазаина на жилището, – ако аз бях намерил Месията, щях да пея още по-силно от радост!
Този евреин бил прав. Не трябва да се срамуваме, а да прогласяваме благовестието Христово колкото може по-силно. Нека вестта за Исус Христос да достигне всички хора.
Исус Христос е източник на вечен живот и канарата на спасението. Той е единствената надежда и сигурността на обществото. Това е единственият път водещ човека до общение с Бога. Той е единствената съкровищница, даряваща на хората всичко, което им е нужно за спасението, изграждането на истински християнски характер, подражаващ на Христос и уподобяващ се на Бога.
Христос е истинската светлина, която ни осветява; Божия Агнец, снемащ греховете ни; истината, която трябва да чуваме; вратата, през която трябва да преминем; добрият пастир, на чийто глас трябва да се подчиняваме; хляба на живота, който може да ни насити. Христос е възкресението, утринната звезда запалена в сърцето ни.