Пластмасата направена от кутикула на мъжки бръмбар, може да доведе до революция в отрасъла. Специалистката по дизайн, скоро завършила училище по изкуствата Аагжи Хокстра е намерила евтин начин да превърне отпадък в полезен продукт и значително да намали екологичните щети, нанасяни на околната среда.
Днес личинките на бръмбара са един вид хляб в индустрията на животинските фуражи. В рамките на няколко месеца, след снасянето на яйцата възрастните индивиди загиват, оставяйки след себе си тонове неизползвана суровина.
Мъжкият бръмбар, наречен още ръждиво-червен брашнен бръмбар, е известен още от древни времена като враг на хлебарките. Днес това насекомо се използва активно от хората за стръв на риба и фуражни добавки за различни животни.
Дизайнерката предлага мъртвите тела да се използват като източник на хитин – естествен полизахарид, от които се получава хитозан, основа на бъдещата биопластмаса.
Тежката преса и високата температура буквално стопяват останките от бръмбара и произвеждат материал с еднородна консистенция. За да се направи един квадратен сантиметър са необходими 250 бръмбара.
Своя продукт дизайнерката е кръстила  “ Coleoptera „, което в превод от латински означава “ бръмбар „.
Новият материал е водонепроницаем, устойчив на температури до 200 градуса по Целзий и лесно се разгражда в естествени условия.  Дизайнерката смята, че благодарение на тези си качества „Coleoptera“ може да конкурира традиционните пластмаси.
За сега Аагжи Хокстра прави от биопластмасата симпатични украшения и осветителни прибори.

Сталин  в младежките си години работил във физическата обсерватория в Тифлис като  метеоролог наблюдател.
Когато станал ръководител на Съветската държава, беседвайки с метеоролозите ги попитал:
– С каква точност прогнозите времето?
Треперейки като лист, специалистите прогнозиращи времето съкрушено отговорили:
– 40%. Даже използвайки и най-съвременната техника не може да се достигне по-голяма точност.
Тогава Сталин поклатил глава и предложил:
– Получените прогнози обръщайте обратно и ще имате 60% точност на прогнозирането.
Дали са взели в предвид съвета му, за това историята мълчи.
Но днес прогнозите за времето често са точно обратното на действителното.

Руската компания “ KrioRus “ в продължение на няколко години се е ангажирала със замразяване на хора и животни, които ще бъдат съживявани в бъдещето. До момента в криокамерите се намират 34 човека и 14 домашни любимци. Своят ред чакат повече от 100 човека.
Сред клиентите на компанията са руснаци и граждани на други страни. Услугата е доста скъпа  36 хиляди долара за замразяване на цялото тяло и 12 хиляди долара за замразяване на главата или мозъка, така нареченото нейросъхранение.
Като правило, замразяването на тялото възниква веднага след физическата смърт на човека, това е възможно, защото мозъка живее още няколко минути след спиране на сърцето. Желаещите да попаднат живи в криокамерите са само 30%. В този случай те могат да си платят замразяването сами, дори това може да стане на вноски.
Основателите на “ KrioRus “ са заявили, че бизнесът им носи добра печалба и те вече са изплатили всичките си разходи по организацията на криохранилищата и капсулите. В бъдеще те планират значително „разширяване на производството“, за да бъдат в състояние да замразят всички желаещи.
Най- комично в тази ситуация е, че организаторите по замразяването не дават никаква гаранция на своите клиенти. Те просто твърдят, че в бъдеще, след 50 години, медицината ще достигне такова ниво, което ще позволява безопасно размразяване на хора и мозъчната трансплантация. Кой ще плати за това в размразяване и възкресение за сега не е ясно, възможно е това да бъдат потомците или държавата.
Учените са скептично настроени към дейността на “ KrioRus “ и ги наричат ​​шарлатани, защото в момента няма никаква правилна и проверена методика за замразяване и размразяване на тела и мозък. Освен това, не се знае дали замразеният мозък може да съхрани работоспособността си и да запази паметта си.
А дали хората ще използват услугите на тази компания, това решава всеки човек поотделно сам за себе си.

Огромен интерес е предизвикала презентацията на съвместния проект на Музея на съвременното изкуство в САЩ и Американския институт по архитектура сграда наречена „The Living“.
При строителството са използвани най-новите биотехнологии. В резултат на това постройката може самостоятелно да се приспособява към всякакви атмосферни условия и даже частично да отстранява повреждания.  Създателите на проекта са успели да съчетаят висока якост и относително ниско тегло на сградата.
Това е станало възможно чрез използването на уникални органични блокове и свето отражаващи ленти. Екологичното здание осигурява почти нулево съдържание на въглерод. Органичните блокове образуващи основата са изработени от стъбла и корените на царевицата.
Давид Бенджамин подчертава, че голяма част от конструкцията е от отпадъците на селскостопанското производство.  Наситените нюанси на външните структури са получени чрез използването на органични бои. Горната част на сградата е проектирана така, че слънчевата светлина прониква в интериора, намалявайки разходите за осветление. Охлаждането се осъществява за сметка на кръглата форма на блоковете.

След смъртта на Мусоргски Римски-Корсаков дописал неговата гениална опера „Хованщина“, но цензурата се отнесла враждебно към нея. Цензорите много негодували срещи инакомислещи, към които в операта имало явно съчувствие, а тя и противоречала на позицията на Светия Синод.
По този повод цензора казал на Римски-Корсаков:
– Желателно е да премахнете разколниците от операта и да ги превърнете в хора, които са в нещо недоволни.
– От какво да бъдат недоволни? – попитал композиторът.
– Да кажем от реформите на Петър или нещо друго …. Колкото е по-непонятно за слушателя, толкова по-добре ….
Римски-Корсаков трябвало да изхвърли от петото действие самозапалването на разколниците, а вместо това се появили тайнствените „недоволни“, които оградени от войска чакат смъртно наказание или нещо подобно…..
Когато приятел на композиторът му задал въпроса:
– Какво всъщност чакат тези недоволни?
– За това и аз не знам повече от вас. „Колкото е по-непонятно, толкова е по-добре“ – такава е препоръката на цензора. Така че не трябва да го разочаровам, за да не разочарова цензора артистите и публиката и да забрани постановката въобще.