Самотните жени в Западна Европа не бързат да се отчайват. Те продължават да вярват, че скоро ще осъществят своята единствена и измислена до подробности в детайлите брачна церемония.
Изследването от компанията „Interflora“, проведено сред 600 самотни жени показва, че две трети от анкетираните постоянно мислят за сватбата, а първите такива мисли са се зародили още на 13-годишна възраст. На 18-годишна възраст, повечето млади жени решават, кои биха искали да видят в ролята на шаферки.
Въпреки отсъствието на партньор, 49 % от жените са избрали вида на сватбена си рокля, 32% място на медения месец, 23% сватбена украса с цветя, 20% формата на косата си и място за празнуване, 12% – 6% църквата  и точната дата на церемонията. Липсва само младоженецът…..

В момента дванадесет милиона души по света имат състояние надвишаващо един милион долара. Рекордни цифри!
Това се посочва в проучване, проведено от консултантската компания в областта на управлението и информационните технологии Capgemini.
Увеличил се е броят на супер – богатите. Свръх богат се счита притежателят на повече от 30 милиона долара.
В кои градове живеят те?
Изненадващо е, че сред 20-те градове, където живеят милионерите, не влизат Дубай и Монако.
Начело в списъка е британската столица Лондон – 4224 богати жители, всеки от тях има над 30 милиона долара. Разбира се, милиардери живеят в такива ослепителни градове, като Ню Йорк, Сингапур, Мексико Сити и Сао Пауло Бразилия.
Франкфурт и Мюнхен, две германски града, също са включени в класацията. Във Франкфурт, според проучването живеят 1868 милиардера. Това е достатъчно градът да бъде на 6-то място в света. Мюнхен с 1113 милиардери е класиран на 17-та позиция в световната ранг листа.
Три китайски града, Хонг Конг, Пекин и Шанхай също намериха място в списъка.

Животното се намира близо до хората вече няколко дни. Опитите да бъде хванато не се увенчали с успех.
Леопардът бил забелязан първоначално във празното отделение на военната болница, от където избягал, въпреки че се опитали да го приспят. След болницата животното се отправило към театъра, а след това към жилищните сгради. Специално мобилизирана група по случая загубила следите му.
След появата на леопарда всички училища и колежи били затворени, за да се избегне нападение от леопарда върху учениците. Местните жители били помолени да бъдат внимателни и предпазливи.
В Индия от време на време се скитат леопарди в жилищните райони. През лятото на 2013 г. бе съобщено, че в предградията на Мумбай  се е промъкнал леопард, който грабна и повлякъл куче, което било близо до вратата на апартамента. Жителите на дома не пострадали.

Дони стоеше пред ниската сграда, където живееше Таня. Боеше се да влезе, защото не знаеше как ще реагира и какъв обрат можеха да вземат нещата. За него Таня се беше много променила и бе станала по-смела, с голям кураж. Как можа да направи всичко това сама.

Дони мислеше да се обърне и да си тръгне, да я остави, но искаше да се срещне с нея, за да разбере, защо го бе направила. Събра сили и натисна звънеца. Последва продължително мълчание.

– Кой е? – долетя нейният глас зад вратата.

– Дони.

Отново мълчание. Усети я, че се изненада. Резето щракна и вратата се отвори. Таня изглеждаше ужасно. Беше бяла като платно, с подпухнали от плач очи.  Косата й висеше на клечки, а дрехите й бяха размъкнати и смачкани.

– Здравей, – усмихна му се тя

– Здрасти, – начумерено поздрави Дони

– Искаш ли да влезеш?

– Да, ако може, – гласа му звучеше отчаяно.

– Разбира се. Заповядай! Искаш ли кафе?

– Не, благодаря. Как се чувстваш?

– Отвратително, – наведе глава Таня.

Настъпи дълго мълчание.

– Извинявай, – каза тя и се спусна към банята.

Дони по-скоро усети, отколкото чу, че Таня повърна. След малко се върна още по-бледа.

– От упойката е, предполагам, – каза той.

– От къде знаеш? – погледна го изпитателно и недоумяващо Таня.

– Научих ……

– Да, но …… Е, помогнаха ми малко.

– Не, – изкрещя той. – Защо ми причини това? Не мислиш ли, че и аз трябва да знам за това? Това бебе не е само твое, а и мое. Защо реши, че него искам? Защо не ми каза, а сама реши какво да правиш? Твоето поведение е отвратително и ме прави изключително нещастен…

– Нещастен? – погледна го учудено Таня.

– Естествено. Обичам те. Толкова много те обичам! Как можа да ти хрумне, че няма да искам детето?

– Искаш да кажеш, че би искал да родя това дете?

– Естествено, че исках. За нищо на света не бих се съгласил да го …. изхвърлиш, просто така. Защо не ми даде възможност да избирам? ….. Не искам да слушам никакви оправдания …..

– Няма да се оправдавам, – каза спокойно и отчетливо Таня. – Всъщност, направила съм нещо по-добро.

– Не те разбирам.

– А ми ….. отказах се от аборта. Когато влязох в операционната и легнах на масата,се замислих: „Какво всъщност правя“? След това станах и си тръгнах. Така, че все още съм бременна.

Дони приближи до нея и я прегърна. Притисна я силно до гърдите си и нежно я целуна. Той беше най-щастливият човек на земята.

Една девойка посещавала група изучаваща християнските взаимоотношения. Но скоро я напуснала. Когато я попитали за причината, тя казала:
– Имам съседка, с която често се карам. Не мога да й простя. И тъй като Библията осъжда непростителността ми, не мога да идвам повече при вас.
Нещастна, но честна душа.
Колко много такива християни има, които се смятат за истински последователи на Христос, а носят в сърцето си вражда към ближния и не могат да му простят.
Прощението е милост към провинилия се, снизходителност към вината му, един вид помилване. Божието прощение и милостта към нас зависи от нашето прощение и милост към другите. Ако не простим на останалите и на нас няма да ни бъде простено. Ако предизвикваме укор и осъждение към някого, ние също падаме под него.
Прошката е отличителна черта на християнския характер. Тя постоянно поддържа живота ни в Господа. Прощението е външната дреха на християнската любов, която „дълго търпи и е милостива, не завижда,  не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“.