Художничката Mona Caron е направила един доста необичаен проект, привлекателен със своята красота и гениална простота на дизайна.
Тя рисува на стените на зданията плевели, показвайки на зрителите целият процес на растежа. Момичето започва с рисунка на поникването и след това се връщат по няколко пъти на едно и също място, за да допълнят графитите с нови части.
Жителите на близките къщи виждат истинско чудо, как стъблото на вчерашно глухарче плахо си проправя път през пукнатините на тухлата, а на другия ден е вече увенчано с жълт пухкав цвят.
Изящните рисунки са достойни за старинен ботаничски справочник. Художничката много точно е изрисувала всеки детайл на растението.
Тук няма скандални и непочтенни места. Буйното смесване на боите и експериментирането с формата са присъщи на съвременния улично изкуство.
Момичето се възхищава на устойчивостта на дивите растения, които си пробиват път към слънцето, където и да се намират. И ги изобразява с удивителна точност.

Поредното богослужение свърши и хората излязоха от църквата. Събираха се на групи, беседваха, търсеха помощ за проблемите си или се запознаваха с някой новодошъл.
Един мъж се приближи до свещеника, отговарящ за църквата и се оплака:
– Разбирате ли, в тази църква, никой не ми обръща внимание.
Свещеникът го погледна и каза:
– Извинявайте, бях се замислил за нещо…..Та какво искахте да кажете?

Това е едно интересно явление, наречено  „ледени чаши“.
Ако вървите по повърхността на леда, на някой места могат да се видят по-тъмни сиви кръгове. В тези места има джоб под леда с камък и вода. Как се е оформил този джоб?
Когато камък или пясък попадне на повърхността на леда, той се нагрява от слънцето и започва бавно да потъва в леда. Водата над камъка замръзва, но около него все още се задържа вода, защото светлината, която преминава през леда нагрява камъка
В резултат на това, около камъка остава вода, в която микробите могат спокойно да съществуват.
Температурата на водата на такива места обикновено е 1 ° С, малко над точката на замръзване на водата.

Има само един начин за това. Той е да се разбере дали обещанията, които са дадени не са били просто думи. За да направите това, трябва да се даде време на човека да прояви себе си.
Разбира се, истинската любов се определя от действията, които извършваме спрямо нашият любим в момента, когато той преживява огромни трудности и скърби в живота.
Истинската любов означава не само да сте живели заедно в продължение на много години, броят на децата или нещо друго, това са взаимоотношения между двама души, които се основават на взаимното разбирателство, приемане и грижи един за друг.
Истинската любов е умение да се създава хармония и блаженство помежду ви. Едва ли някъде можете да намерите идеални отношение, които да се формира от себе си, защото истинската любов идва само за тези, които са готови да работят неуморно  за нея.
Финансови проблеми, ежедневието, болестите, различни големи и малки проблеми, и притесненията са най-добрите катализатори показващи пукнатините и дупките, а понякога дори огромни пропасти и скали, на вашата планета, наречена Любов.
Само истинската любов, преминавайки през всички мъки и лекувайки раните, продължава да расте от ден на ден и достига до немислими размери.
За да намерите истинската любов трябва да бъдете открити и честни и, разбира се, да имате в себе си любов, за да я споделите със своя избраник.

Вечерта беше невероятно топла, а небето изпъстрено със звезди. Срещата на Ваня и Митко продължи доста дълго, но въпреки че тъмнината беше погълнала умореното слънце, двамата искаха да останат още малко заедно. Митко предложи:

– Хайде да отидем до близката закусвалня.

Избраха си по една пържола с малко гарнитура и седнаха на една маса, почти незабележима за хората, които влизаха,  притисната в ъгъла на заведението.

Ваня взе едно от хлебчетата и го разчупи на две, но Митко грабна ножа и разряза своето на две равни части.

Ваня погледна ножа в ръцете на Митко и се засмя:

– Знаеш ли едно време в Германия не е било прието да се реже картоф с нож.

– Много странен обичай, – каза Митко, за него това беше съвсем неразбираемо.

– Обичаят датира още от 19 век…, – започна Ваня, но после спря.

– От къде си сигурна, че това е истина? – с насмешка каза Митко.

– Попитах за това един мой приятел германец, който ми даде много странно обяснение, – каза Ваня неуверено.

– Вероятно е някоя дивотия, щом и ти се съмняваш в нея, – захили се Митко.

Много сериозно Ваня продължи:

– Той предполагаше, че ….. тъй като лицето на императорът приличало на картоф, рязането на картоф с нож напълно е било възможно да се приеме като обида на величеството.

– И ти повярва на това? – все още с присмех я наблюдаваше Митко.

– Тогава и аз се засмях, но по-късно попаднах на портрета на императора и си казах, че е възможно, обяснението да е вярно.

– Лицето му наистина ли приличаше на картоф? – ококори очи Митко.

– Да наистина беше като на картоф, въпреки че поне на мен ми заприлича на прасе.

Митко се хвана за корема и започна да се тресе от смях. Когато утихна каза съвсем сериозно:

– Представи си, на този император сутринта му сервират бекон. Той оставя настрана вилицата и ножа и казва с леко съжаление: „Не, просто не мога….“.

Изведнъж неудържим смях заля и двамата. Те се потупваха по раменете  и сочеха чиниите си, където ги чакаше по една златиста пържола, като не преставаха да се смеят.

Не знам дали смехът е здравословен преди ядене, но лицата на Ваня и Митко сияеха. Те излъчваха подкупваща радост, която те кара да се присъединиш към веселбата им.