Хуманитарната проектна организация Orkidstudio за 8 седмици е завършила работата по новия дом за деца в неравностойно положение в Кения.
Приютът „Св. Иероним“ е построен с помощта на торбички, пълни с пръст, рециклирана дървесина и система за събиране на дъждовна вода, която предлага на живеещите в него независим източник на вода.
Площта на детския дом е около 396 кв. м. Тя е разпределена в две двуетажни сгради, като всяка стая е предназначена за четири деца, има и допълнително помещение за четене и учене.
По време на сроителството, при изкопаване на основите се е събрало голямо количество глинеста почва. С тази почва са запълнени 4 хиляди чували за зърно и са били наредени като тухли за изграждане структура на сиропиталището.
Този евтин метод на сградното строителство е много подходящ за райони с ниски доходи. Торби с почвата ефективно абсорбират слънчевата топлина, помогайки да се съхрани топлината за през нощта и поддържането на постоянна температура в помещението.
В чувалите също са поставяли и дървесини отпадъци от дървопреработващата промишленост.
На покрива е инсталирана система за събиране на дъждовна вода и кран за обществено ползване, който осигуряват уникален източник на чиста течаща вода.
Околната обшивка на зданието се състои от стволове на дървета, отпадъчен продукт от дървообработването.
Слънчевите батерии за такава сграда не биха били никак излишни, но тъй като се оскъпява проектът, обекта е включен към централната електрическа мрежа.

Женската тъкачка е особено пресметлива. Тя може да бъде спечелена само с добро изработено жилище на безопасно място.
Самката оценява не външността на претендента, а здравината на построеното от него гнездо.
В идеалния случай, то трябва да е усукана около тънък клон с тръни, надвесен над водата, до там не могат да се доберат хищниците и змии.
За да угоди на женската, мъжкия тъкач прави около 500 полета и събира  4000  „лентички“ трева, чрез които изтъкава сложна структура, която прилича на обърната кана. Гърлото, на която играе ролята на коридор. Вътрев в „съда“ е скрито обикновеното гнездо.
След като одобри жилището женската се чифтосва с мъжкия и се настанява в новопостроения „дом“.
А мъжкия тъкач отива да строи нов дом. За сезона той е много пъргав и успява да придобие потомство от две или три женски.

И гимнастиците умеят да се шегуват. Paul Hunt е гимнастик, автор на много пародии. Известен е със псевдонима „Paulette Huntesque“.
Идея за създаване на комични номера му е дала треньорската работа. Paul Hunt е треньор на момичета гимнастички. От 1974 г. тренира женския олимпийски отбор на първото ниво в щата Юта.
С неговото пародийно шоу по гимнастика за жените Paul Hunt е гастролирал с такива известни суперзвезди от женската гимнастика като Надя Команечи, Олга Корбут и много други.
Неговите изпълнения се гледали с огромно удоволствие.

Де Терци е смятан от повечето специалисти за бащата на аеронавтиката. Бил е йезуит и преподавател по физика и математика в Бреша. През 1670 г. публикувал книга със заглавието „Продомо“. За времето си книгата била направо революционна. Това бил първият сериозен математически анализ на летенето.
Тази книга поставила основата на всички следващи опити за полети, включително и този на братята Монголфие, които през 1783 г. правят първите си успешни опити с балон.
Де Терци е бил гениален. Дал е тласък за изобретения като шевната машина, устройство за четене за слепи, нещо като примитивна форма на Брайлово писмо….
Една от идеите му е била за нещо, наречено „вакуумен кораб“. На практика е същото като дирижабъла, само че вместо копринени, балоните трябвало да са от мед, изпразнени от въздух.
В средата на седемнайсети век изобретателят Робърт Бойл създал „пневматична машина“, която била в състояние да изсмуче въздуха от даден съд. С нейна помощ той доказал, че въздухът има маса. Де Терци развил теорията, че след вакуумирането корабът ще е по-лек от въздуха и ще се издигне.
В края на деветнайсети век мъж на име Артур дьо Босет опитал да събере пари за нещо, което наричал „въздушен кораб с вакуумни тръби“, но не успял. Колкото до Де Терци, според историческите източници продължил да работи върху теорията си до смъртта си през 1686 г.
Според някои източници Де Терци е прекарал живота си в Италия. Там е умрял и там е бил погребан. Прекарал е последните си години в работа по вакуумния кораб.

Те дълго пиха чай и похапваха гевречета. Разговаряха за работите си и „за живота“. Преди да си кажат довиждане, Румен внезпно се обърна към Камен и го попита:

– Камене, ти нали си кръстен?

– Да. Защо питаш?

– Заведи ме утре на църква. Аз също искам да се кръстя.

Камен запремига изненадано. Той познаваше приятелят си много отдавна. Относно кръщението и Бога си бяха говорили не веднъж, но до сега Румен беше непреклонен. Той смяташе, че това не е за него.

– Какво те е осенило? Каква е тая благодат, дето те е споходила? – засмя се Камен.

Румен въздъхна и вдигна рамене:

– Прочетох някъде, че когато човек не е кръстен, Бог дори не предполага, че той съществува. И нищо не знае за делата му, нито за самия него. Та си помислих, че е по-добре да съм пред погледа му. Той знае и вижда. Нека Сам реши, кое е било повече – доброто или лошото…

– Интересен начин на мислене, – каза Камен. – Наистина, не можеш да се скриеш от Него. Неведоми са пътищата Господни.

След това дълго време си поговориха за Бог, за Неговата прошка и благодат.

Румен прие кръщение още на другия ден в една малка църква. Всичко мина скромно и тихо, в интимна обстановка, а обредът не отне много време.

Когато излязоха от храм, Румен изпита облекчение и голяма радост. Очакваше го нов живот, в който той нямаше да бъде същия, както до сега.

Слънцето щедро обливаше лицето му, като нежна милувка, на Този, който бе срещнал сина, който се бе изгубил, но сега, слава Богу, се намери…..