На церемонията присъстваха само няколко възрастни жени, които поздравиха младоженците щом свърши всичко.
Силвия беше останала в предверието. Тя забеляза една жена със сурови черти, която надничаше в залата, криейки се зад вратата.
– Коя от всичките е булката? – попита жената с доста остър глас.
Вероятно беше дошла в края на службата. Силвия ѝ посочи една от жените цялата облечена в синьо.
– Не може да бъде, – възкликна разочаровано жената. – Чух, че била много красива.
– Тя е, – потвърди Силвия.
– Аз съм дъщерята на младоженеца – и когато видя недоумение в очите на Силвия добави,- от предишното му семейство.
– Не знаех, че има друго семейство! – възкликна Силвия.
– О, да има. Той така не се осмели да ни запознае с тази жена, с която сключва брак днес. Знам от мама, че е ходил с нея, още когато бях малка. Майка ми почина и те се събраха.
„Любовница, – помисли си Силвия. – Навярно е искал да се разведе с жена си, но после е размислил. Сега, когато всичко е свършило и те вече са стари, той се е върнал при нея“.
– Не съм тук заради сватбата, – каза дъщерята, като махна с ръка. – Просто исках да я огледам добре. Баща ми си падеше по красиви жени, вечно се заглеждаше след тях.
Младоженецът отиде при новата си булка, хвана я под ръка и я целуна.
– Не може да бъде, та тя дори не е красива, – сърдито изсъска дъщерята на младоженеца.
Жената излезе навън, изтича по пътеката, качи се в една кола и ядосана отпраши нанякъде.
Трагедията в предишното семейство беше избегната, но на каква цена?!
Когато дъщерята видя облечената в синьо старица, тя осъзна че преди много години баща ѝ не само е изгарял от страст. За него това не е било само изкушението на красотата. Тук имаше нещо безмислено и непонятно за самата нея.
