Седял старец на пътя и наблюдавал минаващите.
Видял, че идва един човек и води за ръка дете. Мъжът се спрял и накарал детето да даде вода и хляб от наличните им на стареца.
– Какво правиш тук, човече? – попитал мъжът.
– Теб чакам!, – отговорил старецът. – Това дете са ти го поверили, за да го възпиташ?
– Да, точно така е, – изненадал се мъжът.
– Тогава получи малко мъдрост: Ако човек иска да посади дърво, той посажда плодно такова. Ако човек иска да подари кон, подарява най-добрият. Ако някой се осмели да възпита дете, той трябва да му върне крилете.
– Как мога да направя това, като сам не зная да летя?
– Опитай! – казал старецът и затворил очи.
Минали години.
Старецът седял на същото място и гледал в небето. Изведнъж видял как едно дете лети, а след него учителят му.
Двамата стигнали до стареца, слезли на земята и се поклонили.
– Аз върнах на детето крилете му, – с гордост казал учителят и с радост погледнал питомеца си.
Старецът погледнал към крилете на учителя и казал:
– Мен повече ме радват твоите криле ….
