Учени се заявили, че ако родителите разговарят с децата си за техните чувства и емоции, риска да се формира у тях агресивно поведение значително намалява.

В експеримента са участвали 89 деца на възраст от 18 до 24 месеца.

Майките трябвало да покажат на детето си изображение на човек, който е попаднал в конкретна житейска ситуация. Например, момиче, което е загубило топката си.

След това е било нужно майката да обясни, в какво емоционално състояние се е намирало  момиченцето, защо е изпитвало такива чувства и да накара детето да си припомни за ситуация, в която то е било в подобно положение.

Авторите на изследването твърдят, че ако родителите разказват на децата си, какво е това емоция и кога се изпитва, децата ще бъдат по-малко агресивни.

По-лесно ще контактуват и ще предпочетат да изразяват желанията си с думи, а не с действия.

Според учените, тези разговори за емоциите са особено важни за деца от социално слаби или проблемни семейства.

Асен е само на 3 години и половина. Днес без да иска счупи любимата чаша на баща си.

Дядото на Асен е добродушен човек. И вместо да му се скара, реши да се пошегува с малчугана:

– Ай, ай, ай! Кой направи това? Ще се разплача. Ах, ах, ах!

Асен стоя минута две, а след това се разплака и изтича при майка си:

– Мамо, аз разтревожих дядо и той полудя.

Борислава бе навела глава и задълбочено мислеше. Явно нещо я смущаваше.

– Не разбирам, как е възможно да съществува плутоний в природната среда, – каза Борислава.- Това физически е невъзможно.

– Какво се учудваш? – засмя се Алекс. – Плутоният се среща навсякъде в природата. В случая не мога да си обясня само голямата му концентрация.

Изведнъж Алекс подскочи:

– Мисля, че знам отговора.

Борислава го погледна недоверчиво.

– Чувала ли си за Окло в Габон? – попита Алекс.

Борислава поклати глава.

– В началото на 70-те френска експедиция открила несъответстващи пропорции изотопи в няколко уранови залежи. Разликата била малка, но благодарение на нея разбрали, че нещо е станало с урана, – започна въодушевено обясненията си Алекс.  – Първоначално помислили, че пробата е замърсена, но това било невъзможно. Единственото логично заключение било, че природното ураново находище е достигнало критична точка.

– И се е достигнало до верижна реакция, – каза бързо Борислава. – Май някъде четох за това.

– Да, – съгласи се Алекс. – Природен ядрен реактор, който действал като атомна централа. В него имало всички необходими елементи. Гориво под формата на концентриран уран-235. Имало е и вода, която е действала като регулатор, за това верижната реакция не е достигнала до експлозия. Освен това в скалата не е имало неутронни абсорбенти, които да предотвратят достигането до критичната точка.

Борислава бе зяпнала с уста и внимателно слушаше. Тя умееше да се концентрира и да извлича максимум знания от чутото.

– Водата, която е достигнала до урановите залежи, – продължи обясненията си Алекс, – е била с висока концентрация на калций, който е играел ролята на контролните пръти в атомната електроцентрала. Освен това водата е охлаждала реактора достатъчно, за да се поддържа верижна реакция.

– И колко е продължила тази верижна реакция? – попита Борислава.

– Много, – усмихна се Алекс, – повече отколкото можеш да си представиш.

– И ти мислиш, че тази руда е друг ядрен реактор, подобен на този открит в Окло? – попита Борислава.

– Има разлика, – каза Алекс. – Тази руда е достигнала критичната си точка съвсем скоро. В противен случай плутония би се разпаднал. Предполагам, че  рудата е на прекалено много години, което според геологическите представи е едва вчера.

Борислава го изгледа смаяно.

– Възможно ли е има и други природни реактори, да кажем по-млади? – попита Борислава.

– Съмнявам се, – махна с ръка Алекс. – Ако има такива изобщо, те са дълбоко в земната кора.

Вярата е визуализиране на бъдещето. Тя е сигурна, преди да го види.

Много хора казват: „Ще го повярвам, когато го видя!“ Бог казва точно обратното: „Ще го видите, когато го повярвате.“ Има много неща в живота, за които трябва да повярваме, преди да ги видим.

През 1960, руснаците изпратиха първия космонавт в космоса. Той обиколи земята и когато се върна каза: „Стигнах небесата, поогледах се за Бога и не го видях никъде. Следователно няма Бог „.

Около шест месеца по-късно, Джон Глен излетя в космоса, обиколи земята три пъти и когато се върна каза: „Видях Бога навсякъде! Видях славата Му в галактиката. Видях великолепието Му във Вселената. Видях Неговото величие в звездите. “

Кой от тях е прав? И двамата са били прави. Исус каза: „….ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство“. Преди да се трансформирате духовно в живота си, вие ще бъдете тесногръди и няма да видите това, което Бог иска да направи в живота ви.

Вернер фон Браун, бащата на атомното движението е казал: „Никога не е имало голямо постижение в историята без вяра.“

Това е вяра, когато архитект проектира сграда, тъй като вярва, че това може да стане. Скулпторът или художникът вярват, че може единият да нарисува картина, а другият да извае скулптурата. Учения вярваме, че можем да се изпрати човек на Луната и то става. Трябва първо да повярваме, преди да го видим. Това е универсален принцип на живота.

Установено е, че близките приятелски взаимоотношения помагат на човек да бъде в добра форма и в по-зряла възраст.  Това е заключението, направено от изследователи на Университета във Виржиния.

В изследването са участвали 171 учащи се от 7-8 клас. Специалистите наблюдавали доброволците от 13 до 27 години.

Когато участниците били на 13-17 години най-добрите им приятели попълвали анкети. В тях оценявали качеството на дружбата, степента на доверието и отчуждението в отношенията. Приятелите също трябвало да кажат дали доброволците се адаптират към връстниците си.

Здравето на участниците се оценявало на 25, 26 и 27 години.

Доброволците отговаряли за общото си здравословно състояние, както физическо, така и психическо.

Проучването показало, че тези участници, които в юношеските си години имали близки приятели и се стараели да поддържат добри отношения с връстниците си, на 27 години имали крепко здраве.