Димитър и Вероника се разхождаха в парка. Срещна ги Георги и се присъедини към тях.

Изведнъж една жена изтича пред тях и ентусиазирано прегърна Вероника.

– Криси, – Възкликна Вероника, какво правиш насам?

След минута жените се разбъбриха помежду си. Георги и Димитър се почувстваха изолирани.

– Какво да ги правиш жени, – засмя се Димитър.

– А не ти ли се е искало понякога да бъдеш като тях, – подметна Георги, – открит, лъчезарен и готови за общуване.

– О, ако имах такива качества щях да стана президент на страната или поне най-богатия човек в областта..

Димитър реши да сподели извода, до който бе достигнал в дългогодишния си брак :

– Колкото и странно да ти звучи, но оценявам умението на жена си, да оценяват за миг човека, който стои срещу нея. И това не е човек, който отдавна познава или е чула за него, а  такъв, с който току що се е здрависала.

– Понякога им завиждам на жените, че са толкова проницателни, – засмя се Георги, – но често се обърквам от заключенията им. За несвикнали с това мъже, изслушването на женско мнение е доста влудяващо преживяване.

– Тия дни споделих с Даниела, че искам да поверим парите си на Проданов, – каза Димитър, – а тя ме изгледа строго и каза: „Да не е посмял, да припариш до парите ни“. Тя го бе видяла само за малко и бях много изненадан от преценката ѝ. Аз познавах човека от дълго време и имах добри впечатления от него.

– Навярно не си прибързал, – засмя се Георги, – като си отхвърлил констатацията ѝ?

– Най-напред се ядосах, – заяви Димитър, – смятах, че този път вече е прекалила с антипатиите си.

– Но тя не бе се излъгала нали? – полюбопитствува Димитър.

– Добре, че не се свързах с този човек. Той играеше двойна игра, която изобщо не можеш да прозреш, докато не те обере до шушка. Е, това разбрах по-късно от хора, които бяха пострадали от него. А какво щеше да стане ако бях влязъл в капана му.

Двамата мъже се засмяха. Жените бяха приключили обсъжданията си и вече се насочваха към тях…..

Горите край Амазонка не напразно се наричат „белите дробове на планетата“, защото те генерират огромно количество кислород и намаляват обема на въглеродния диоксид.

При първото си по рода си проучване направено от международна група учени се установило, че половината от видовете дървета в този район за застрашени от изчезване, поради масовото им изсичане.

Сред 5-те хиляди видове, които могат да бъдат унищожени са бразилския орех и махагона.

Екип от 158 учени са заявили, че през следващите 35 години ще изчезне 36-57% от 16 хиляди вида дървета от тропическите гори.

Ако обезлесяването продължи със същото темпо, както е днес, близо 8700 вида дървета могат да бъдат унищожени, ако сеченето бъде намалено в съответствие с плана на местните власти, този брой ще спадне до 5000 вида.

Според оценката на учените, горите на Амазонка от 15 години насам губят около 18 милиона квадратни километра на година. Сега тази цифра е спаднала до шест милиона.

И все пак много видове са застрашени от изчезване.

Джон е роден на 28 януари.

До двадесетата си година, той е празнувал рождения си ден през зимата,а след това винаги през лятото.

Какво се е случило в живота на Джон, че така е повлияло на рождения му ден?

Готови ли сте да се преборите с тази загадка? Не е много трудна, само трябва да съобразите нещо. Да става въпрос наистина за преместване, но къде?

За нетърпеливите и нежелаещите да мислят ето ви …..

Отговор: облъкулоп отонжю в еевиж ад литсемерп е ес ножд.

Слави бе целият мокър и кален. Беше готов да се нахвърли на всеки, който му се изпречи на пътя и с юмруци и ритници да си изкара яда върху него.

Венци бе постъпил много подло спрямо него и резултата бе налице. Просто му бе подложил крак, а той се бе забил в калната локва. После вместо да му се извини, го сочеше с пръст и му се присмиваше:

– Да не си препил от снощи? – заливаше се Венци от смях. – Изглежда не можеш да се държиш на краката си. Я се виж! Какво кално чудовище си станал!

Слави не посегна да удари Венци. И как ще го цапардоса, оня стърчеше две педи над него, а блузата му едва одържаше едрите му мускули.

Не можеше да го набие по никакъв начин, но вътрешно Слави кипеше като парен локомотив. Отмина присмехулника с наведена глава и седна на пейката пред тях.

Дядо му бе усетил, че нещо не е наред и се показа от вратата. Когато видя нещастната физиономия на внука си, се смили над него и седна на пейката.

Момчето се срамуваше да погледне дядо си. Какво можеше да му каже за свое оправдание?

Дядо Добри се намести удобно на пейката и погледна Слави в очите.

– Аз няма да бъда винаги с теб, за да те уча как да постъпваш в един или друг случай, – каза старецът. – Все ще се намери някой да те бутне в калта, но ти още днес трябва да решиш как ще реагираш ако се случи това.

Слави трепна , но нищо не каза.

– Много е важно дали ще плачеш и ще се оплакваш или  ще скочиш вбесен, заплашвайки всички наоколо. Вместо да се сбиеш и нараниш някого, не е ли по-добре да се усмихнеш?

По лицето на Слаби премина слаба усмивка.

– В такива случай, – продължи да го поучава дядо Добри, – огледай се и виж дали някой няма нужда от помощ, може някой друг да е пострадал повече от теб. Можеш ли да изразяваш радост, когато се чувстваш несигурен?

Слави наведе глава и се замисли. Как можеше да се усмихва, когато го болеше отвътре?

– Време е момчето ми сам да решиш това, – каза старецът. – Всеки резултат, до който достигнеш, добър или лош зависи от това, какво ще избереш.

Недоволство решило да стане доволно и щастливо.

То обиколило целия свят, оглеждало се навсякъде, търсело нещо, което да му угоди.

Цели свят обходило но нищо не намерило. Друго не се и очаквало да стане.

Защо се случило така?

Защото Недоволството не направило най-важното нещо.

То не трябвало да търси нещо друго, което да го развесели и направи доволно.

Недоволството трябвало да започне промяната от себе си.