В храма влязоха две момиченца. Едното беше на шест години, а другото бе много по-малко.
Малкото изглежда за първи път идва тук, а по-голямото го развежда като екскурзовод.
Децата спряха пред разпятието.
– А това какво? – замря по-малкото и широко ококори очи.
По-голямото момиченце уверено отговори:
– А това е за истината.
Катя и Минчев дълго мълчаха.Години наред Минчев бе живял без истинска любов в семейството си.
Поради младежкият си егоизъм, фантазьорство и самонадеяност, дъщеря му Даря малко се интересуваше от него.
Тя бе лекомислена и коравосърдечна, нещо характерно за новото поколение. Беше готова да го понася, стига да ѝ плаща разноските в училището, където с такива като нея си губеше времето, под предлог, че изучава изкуство.
Същото беше и със съпругата му Ана. Отношенията им бяха почтени, но студени. Минчев ненавиждаше мъжете, които се оплакват, че са недооценени и неразбрани. Той осъзнаваше недостатъците си и бе направил всичко, за да поддържа добри и приятелски отношения с Ана.
Но едва сега осъзнаваше, колко безжизнен, апатичен и безчувствен бе брака му. Много бързо му се бяха изпарили младежките илюзии за любовта.
Бракът за Ана отдавна бе станал не някакво изпитание, а безкрайна досада. Заедно с охлаждането помежду им у нея се увеличи егоизма ѝ.
Минчев често трябваше да търпи капризите ѝ, нейните оплаквания и цупения. Тя имаше вятърничави идеи, често ѝ липсваше всякаква логика. Ана не се интересуваше от работата на съпруга си. Избухванията и неоправдания ѝ гняв опъваха, както нейните така и неговите нерви.
„Колко различна е – си мислеше Минчев – тази млада жена“.
Катя седеше край огъня, спокойно отпуснала ръце. Тя предлагаше сърдечност и очакваше да ѝ отвърнат със същото. В нея се долавяше отзивчивост и разбирателство.
Минчев напоследък имаше неприятности в работата си и искаше да поговори с някого за това, но да говори с Ана беше невъзможно.
Той усещаше, че това влечение към Катя е мекушавост и слабост в характера му, но не можеше да го подтисне. В него имаше копнеж за нежност и равновесие, което можеше да намери у Катя. Това бяха неща, които му липсваха толкова много.
Но Минчев знаеше едно, той бе честен човек и не би злоупотребил с доверието нито на Катя, нито на Ана. Въпреки че нещата бяха толкова непоносими за него …..
Такава улица с голям наклон се намира в град Дънидин в Нова Зеландия.
В някои участъци ъгълът достига 19 градуса. Т.е. всеки 2,86 метра от повърхността на пътя се издига на един метър.
359-метровият участък от улица Болдуин се издига почти на 80 метра.
На тази улица се провеждат състезания по спускане.
През март 2001 г. на улицата е регистриран смъртен случай. 19 годишно момиче, което се е спускало с контейнер за боклук, се е сблъскало с камион.
Фламенкото се е появило от преплитането на мавританска и циганска музика съчетана с испански темперамент. Смята се, че танцът се е зародил през XV век, когато циганите пристигнали на южния бряг на Испания от Византия.
Танцьорката на фламенко Хоакин Кортес е била посланик на ромите в Европейския съюз.
До втората половина на XIX век циганите са танцували фламенко боси.
На 16-ти ноември 2010 г. ЮНЕСКО обявена фламенко за един от шедьоврите на устното и нематериално наследство на човечеството.
Този танц е получил популярност не само в Испания и испаноговорящи страни, а и в Япония, където е била открита Академия по фламенко.
Наближаваше десет и половина. Писанов се канеше вече да отиде за обичайното съвещание, когато в кабинета му се появи Петър, енорийския свещеник на местната църква. От него лъхаше доброжелателност и Писанов го поздрави сърдечно.
– Хубаво е, че ви заварих, господин Писанов и вие сте много зает човек като мен.
Свещеникът бе дошъл заради камбанарията, която от два месеца бе почнала да се руши. Дървояди, кой знае от къде бяха дошли, разяждаха дървената ѝ конструкция.
И тъй като заостреният връх на камбанарията бе забележителна черта на малкото градче, Писанов бе открил подписка във вестника за нейното възстановяване.
– Направих сметка за необходимия ремонт, – каза Петър. – Опасявам се, че ще излезе малко повече отколкото предполагах, четиринадесет хиляди.
– Това е доста голяма сума.
– Наистина е голяма особено, когато постъпленията от вашата подписка не превишават пет хиляди лева.
Това не разтревожи много Писанов. Все пак начинанието му бе съвсем доброволно. Той не беше богат, но бе внесъл своите сто лева.
– Сега страната преживява тежки времена, – Писанов се опита да оправдае хората. – Данъците, сметките и таксите растат. А този сезон съвсем не е благоприятен за благотворителност. Почакайте да се затопли времето, може би тогава хората ще бъдат по-благосклонни.
– Да, но проблемът е неотложен, – каза с тъга Петър.
Енорийският свещеник продължаваше да говори още дълго време в същия дух, но Писанов губеше вече търпение.
„Този човек не разбира ли, – помисли си Писанов, – че това искане за повече и повече, трябва да престане, преди страната да изпадне в пълна разруха?“
Все пак Писанов го изслуша. Обсъди с него различни начини и средства за набавяне на необходимите суми. Обеща му място на някои от вътрешните страници на вестника, където може да изкаже болката си, но това бе всичко. Писанов не притежаваше необходимите ресурси, с които можеше да му помогне.