Ники се молеше „усърдно“ сутринта:

– Господи, помогни ми. Знам, че в мен живее тази сила, която е възкресила Исус от мъртвите. Тогава защо тя не може сутрин да ме вдигне от кревата.

След това Ники седна на масата и бързо изяде закуската си. Когато се сети, че не се е помолил преди ядене, за да му е чиста съвестта каза:

– Господи, благослови храната, която вече е в мен.

Израелски Месиански уеб сайт и Порталът Kehila News Israe (KNI) са публикували проучване, което показва, че младите месианските евреи служещи в израелската армия смело споделят вярата си и са посрещнати положително от колегите си.

96 процента от анкетираните са заявили, че другите войници знаят, че са последователи на Йешуа. Още по-обнадеждаващо е, че 65 процента са имали положителна реакция към вярата и дори са се интересували по въпроса.

Израелски месианските евреи гордо служи в израелската армия, както всички останали. Увеличаването на броя на вярващите в армията се доказва от факта, че 30 на сто от участниците в проучването са казали, че имат още поне един колега вярващ в техните подразделения.

Париж е известен по целия свят като град на романтиката и любовта. Много двойки идват в столицата на Франция, за да изкарат медения си месец. Париж разполага със специална забележителност – Айфеловата кула. Около този доста известен символ на френската столица има множество тайни.

Известен е случая с девойка, която искала да се самоубие, но скачайки от Айфеловата кула паднала върху една кола. Тя не само оцеляла, но се и оженила за собственика на автомобила.
За съжаление такъв щастлив край е рядко явление.

Айфеловата кула има много висок процент на самоубийства сред своите посетители – 17.5 на 1000 човека.

Айфеловата кила през лятото е по-висока с 15 сантиметра. При горещо време стоманената конструкция се разширява.

Айфеловата кула не е трябвало да бъде постоянно съоръжение. Било планирано тя да се демонтира през 1909 г и да се пренесе на друго място. В крайна сметка, тази идея е била изоставена и започнали да използват кулата като гигантска радио антена.

Айфеловата кула е могла да бъде построена в Барселона, Испания, но жителите на Барселона гласували против проекта.

През 1891 г. в Лондон започва да се строи кула, която е трябвало да бъде по-висок от Айфеловата. Тъй като структурата е била неустойчива, строежът бил спрян и в крайна сметка тя е била разрушена през 1907 г. Амбициозната конструкция е била построена на мястото на Watkin’s Tower.

Сутринта йеромонах Филип вървеше, както обикновено към храма. Той пристигаше първи там.

Изведнъж забеляза закачен лист хартия на вратата. А там с разкривен почерк беше написано:

„Готви се, отче, дойде последният ден!“

Посланието не го зарадва, но не го и уплаши. Филип си помисли: „Обичайно за такава работа перчене и нищо повече“.

Те се появиха в началото на службата. Бяха около петнадесет човека.

Хората започнаха да си шепнат. Всички застанаха така, че ако нападнеха свещеника, да бъдат близо до амвона.

Литургията си вървеше. Прочете се от Евангелието и Филип излезе да проповядва:

– Един човек направи сватбено тържество за сина си и мнозина бяха поканени, но между тях имаше човек, който нямаше сватбарска дреха. Стопанинът мина между гостите и забеляза този човек …
В този момент в църквата влезе главатаря на бандата. Край него крачеха двама млади и яки мъже. Те изгледаха Филип застрашително. Всичко в свещеника изстина, коленете му започнаха да треперят.

Но след това Филип си помисли: „Защо се страхуваш от него? Ти си поставен тук за свещеник, литургия да отслужиш. А той кой е?

И Филип продължи да проповядва, дори по-емоционално от обикновено.

Стигайки до мястото за човека без сватбарска дреха, той се обърна към главатаря на бандата, като го посочи с пръст и каза високо:

– Този кой е? И защо е дошъл? – огледа се към олтара и „заповяда“ на невидимите си слуги: – Вземете го и го изхвърлете навън…. във външната тъмница.

Главатарят всичко друго очакваше, но не и такъв отпор, да го нахокат публично. Той се сниши и без да каже дума, на бегом се изнесе от вратата навън, но бандата му остана до края на службата. Мъжете не показваха никаква агресивност. Те слушаха с наведени глави.

Проповедта ли ги бе смутила или им подейства решимостта на хората в църквата, но на другия ден нямаше и следа от тях.

Веднъж врабец попитал синигер:

– Защо хората толкова се суетят? За къде са се забързали? За какво се тревожат?

Синигерът отговорил:

– Мисля, че те нямат в небето Баща, като нас, Който се грижи за нас с теб.

Исус посочи на учениците си безгрижните птици подчертавайки, колко са неестествени нашите грижи за бъдещето:

„Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?“

Ако той се грижи за малки птици и нежни цветове, тогава защо не можем да разчитаме на Него?

Той толкова ни обича, че изпрати Сина Си в света, да умре на кръста вместо нас. И всичко това направи за нашето спасение. Ето колко много ценни сме за Него.