Водопадите са най-невероятните и прекрасни явления в природата. Огромни потоци от вода падат от високо, разбиват се на струйки и приливат в слънчевите лъчи.

На фона на планините водопадите изглеждат двойно величествени и вълнуващи.

Детифос е водопад в Исландия. Той се смята за един от най-мощните в Европа.

Представете си, 200 кубически метра вода пада от височина 40 метра в пропаст, заобиколена от живописни скали и клисури.

Това наистина трябва да се види!

Водопадите са очарователно зрелище. Заради тях човек може да измине хиляди километри и да върви по стръмни планински пътеки.

В резултат на това се получава незабравимо преживяване.

Сътрудници на университета в Самара са създали екологично чисти акумулатори за електромобили.

Те подчертават, че новите батерии са по-безопасни от съществуващите литиево-йонни и ще намерят широко приложение в сферата на електромобилите и различни системи за съхранение на енергията.

„Батериите на бъдещето“ ще помогне да се ускори значително развитието на редица технологични области. А фактът, че алуминият е широко разпространен елемент, ще доведе до висока икономичност на новото изделие.

Твърди електролити базирани на алуминия, могат да бъдат много по-добри от натриевите. Алуминият позволява да се пренасят големи заряди, което гарантира повече ток и прави лесно да се осигури електричество за отделна самостоятелна кола.

Представителството на компанията Nissan във Великобритания ще подари на британските спортисти, завоювали златен медал на Олимпиадата в Рио де Жанейро, електромобил Leaf.

Автомобилът ще бъде със „златно“ покритие.

Първият Leaf от „олимпийската“ серия е представил в лондонския велопарк представителят на компанията в Лондон, 11-кратния световен шампион и 6-кратния олимпийски шампион по колоездене Крис Хой.

В момента, Nissan поддържа 16 спортисти, включително и шест параолимпийци.

Nissan Leaf е пуснат през 2010. Батерията му е с капацитет 24 кВтч, което осигурява пробег от 200 км. През миналата година е представена нова версия , където капацитета на батерията е 30 кВтч и 250 километров пробег. През юли тази година капацитета на батерията е вече 48 кВтч.

Далечни разстояния за автомобила са нараснали в сравнение с базовия вариант до 75%, но компанията не планира да пусне този автомобил в серийно производство.

Двама приятели се оплакват един на друг.

– Това живот ли е? – клати глава единият.

Другият не остава по-назад и започва своята тирада:

– Казвам им, че не пия, всички ми предлагат алкохол. Казвам им, че съм на диета, докторът ми я предписа, всеки гледа да ме натъпчи с разни деликатеси.

– Какво се оплакваш толкова? – засмя се първият. – Хората са загрижени за теб.

– Но кажа ли им, че нямам пари, – продължи другият невъзмутимо, – дали тихо говоря или лошо ме чуват…..

Апартамент в покрайнините на града. Стопанинът на този дом работеше до късно. Жена му по цял ден бе на крака, ходеше до магазина, переше, готвеше, чистеше или отиваше нанякъде.

В апартамента често оставаше сама шестгодишната Зоя. За това узнаха месната банда, която обикаляше домовете и ги ограбваше.

Така Минчо и Слави решиха да ограбят и този дом. Тъй като знаеха, че възрастни по това време ги няма, те се подготвиха зле за предстоящата акция.

Улучиха точно момента, когато жената излезе да пазарува в магазина. Преди да разбият вратата крадците, решиха да звъннат, просто за проверка.

От вътре се обади малко тънко гласче на дете:

– Кой е там?

– Пощальона е, някой от по-големите в къщи ли е? – попита Минчо.

– Не, няма ги. Тук сме само аз и Боби, – отговори съвсем спокойно Зоя.

– Ясно, – подсвирна Слави, – а на колко години сте с Боби?

– Аз съм на шест, а Боби скоро навърши три години.

Доволни престъпниците  се заеха с бравата на вратата. Минчо имаше доста „сръчни“ ръце. Той бързо приключи работата си с бравата и двамата крадците нахлуха в апартамента.

От тъмния коридор към Слави се насочи голямо туловище. Събори го на пода и го хвана със зъбите си за шията.

Слави замръзна в ужас. Едра немска овчарка бе повалила на пода партньора му и здраво, но не силно го бе захапала за врата.

Боби се оказа едро куче, за съществуването, на което крадците не знаеха.

Зоя извика на кучето:

– Охранявай!

И Боби легна в коридора, то вече бе обезвредило единият от неканените гости. Ако Минчо леко мръднеше, зъбите на кучето щяха да се впият във врата му. Слави стоеше като статуя. Той беше нито жив, нито мъртъв.

Така ги завари майката на Зоя. Тя бързо звънна в полицията.

Слави и Минчо от страх не смееха да мръднат, така останаха до идването на полицаите, които им сложиха белезници на ръцете и ги отведоха.