Архив на: admin

Магданозено клане

petrushka-825x510През 1937 г. диктаторът на Доминиканската република Трухильо поръчал почистване на населението на Хаити от страната си, защото през 30-те години на миналия век много от жителите на Доминиканската република, се оплакали от набезите на хаитяните, които им крадели храната и добитъка.

Хаитяните основно са живели  в граничната зона между двете държави. Това събитие, свързано с отстраняването им е известно като „магданозено клане“.

Общият брой на жертвите на геноцида, според някои оценки, е между 5000 и 25000 души.

Акцията е наречена така поради начина, по който доминиканските войници различавали хаитяните от доминиканците.

Те показвали на човека връзка магданоз, на испански – „perejil“ и питали: „Какво е това?“

Доминиканците, които от детството си говорели испански, произнасяли втората съгласна като „р“, а франките и креолоезичните хаитяни произнасяли този звук като „л“.
И по този начин се издавали.

Бъдещите слънчеви батерии ще бъдат невидими

2932363100_5bf7ff5820_b-400x300Ръководителят на Tesla Motors Елон Мъск представи слънчеви клетки на бъдещето, които са толкова добре интегрирани на покрива на къщата, че почти не се виждат.

Компанията възнамерява да продаде незабавно четири варианта от тях: с плочки в тоскански стил, с шистови плочки, гланцови стъклени плочки и от текстурирно стъкло.

Презентацията е станала три седмици преди сливането на Tesla Motors и SolarCity.

Освен това Макс е предложил усъвършенствувана система  за натрупване на слънчева енергия Powerwall 2. Тя може да се използва в къща и в офис.

Системата използва събраната слънчева енергия през деня за осветление и отопление на дома.

Обикновено потребителите на слънчеви батерии използват малка част от събраната слънчева енергия, но Powerwall ще спомогне да се пести енергия и след това да се използва, когато е необходимо.

Татко Тереза

18641815-maxresdefault-1478150673-650-efea3816c3-1478169104Събка имаше изключително умно и добро куче. На шега в къщи го наричаха „Татко Тереза“. И това прозвище съвсем не беше случайно.

Всичко започна през една зима, когато той избяга от дома си.

В едно дере бе открил четири замръзнали кутрета и майка им. И веднага ги доведе в дома на Събка, която се погрижи за измръзналите животни.

След това кучето започна да носи котета. Сега специализира край кошовете с боклук, от където вади малки котенца и кученца.

Когато ги докараше в дома си, нашият познайник ги облизваше внимателно, ако можеше би ги и откърмил.

Но с изхранването и грижите по-нататък се занимаваше Събка, тя добре устройваше плодовете на неговото геройство.

И все пак „Татко Тереза“ е юнак. В къщи се гордеят с него.

С чувство за отговорност

18641765-149260-1459277184-1600-1478152159-650-29ffb77039-1478169104Марта осинови дете от дом, където живееха множество изоставени деца. Той се казваше Симеон и бе само на 3,5 години.

В дома не им бяха давали много бонбони и Симеон не познаваше вкуса им.

Един ден Марта заведе сина си в супермаркета и му каза:

– Ето ти кошница. Вземи всичко, което ти хареса. Ще купя всичко, което желаеш.

Симеон взе пакет чай, пакетче сушени плодове и кутия с детски закуски.

Когато Марта погледна въпросително сина си, сякаш безмълвно го попита: „Само това ли“?

Симеон се усмихна и каза:

– Това ми е достатъчно.

Щом поискаше джобни пари от майка си, каквото купеше го носеше в къщи.

Марта казва на сина си:

– Защо го носиш в къщи? Изяж го сам.

Безполезно бе да го увещава, защото Симеон отговаряше по един и същи начин:

– Трябва да си го поделим.

Експеримент с няколко долара

originalЗа да помогнеш на хората, не е нужно да похарчиш милиони за благотворителност или да обиколиш целия свят, оказващ помощ на хора в неравностойно положение.

Доброто може да се прояви и в най-обикновените ежедневни дейности на човека. Много хора искат да помогнат на нуждаещите се, но не знаят как да го направят.

Група граждани в един град решиха да направи един необичаен експеримент. В най-оживеното място на града си поставиха табло, на което прикачиха множество едно доларови банкноти.

Най-отгоре на таблото поставиха надпис:

„Вземете колкото ви е нужно. Нямаме нищо против, ако искате да прикрепите още банкноти към таблото“

Наблизо поставиха камера, която заснемаше реакцията на минаващите от там. Някои взимаха по някой долар от дъската, но повечето закачаха там свои пари.

След 45 минути сумата се бе удвоила, а съвсем скоро след това цялото табло бе покрито с банкноти и нямаше вече място къде да се закачат нови.

Край таблото мина и един бездомник. Той не взе нищо. Един от групата, която провеждаше експеримента, отиде при клошара и го попита:

– Нима нямате ли нужда от пари? Видях, че не взехте нито една банкнота.

Бездомният човек му се усмихна и каза:

– Днес съм сит, а тези пари днес могат да послужат на други, които са в нужда. Не съм алчен. Радвам се, че такова нещо се случва в нашия град и това ми е достатъчно. Може би утре, когато наистина се нуждая и аз да се възползвам от тази помощ.

Край нас живеят много добри и отзивчиви хора. Не се съмнявайте в това, дори описаният случай да ви изглежда като приказка за нашата страна.