Алексей Нилов обичал да повтаря едно „златно“ правило: „Можеш да пиеш преди работа, после и даже по време, но не и вместо“.

Не знам как е станало там, до , после или по време, но в Ялта при снимането на филма „Улиците на разбитите лампи“ доста „загрят“ Алексей се отказал от каскадьор и се изкачил на скалата.

Снимачната група замръзнала в ужас…..

За щастие нищо лошо не се случило, иначе не бихме видели капитан Ларин.

Всеки, даже много натоварен човек, може във всичко да успее. Това е напълно реално. Важното е малко да измени възгледите си за своята работа и да не реши да бъдеш идеален във всичко.

Повечето от хората не смеят да си помислят, че те имат собствени потребности, А ако някой от тях направи нещо за себе си, той чувства вина, че е използвал време за собствени интереси или удоволствия. Такива се боят да не се окажат лоши съпрузи, родители и деца.

За да избегне този страх, на човек му е нужна поддръжката на някого, който да го убеди, че всичко е на обратно.

И когато той започне да вярва в това, с желание започва да се занимава със собственото си развитие.

Ако не живеете в Азия или Африка плодът, за които ще ви кажа по-долу, не е познат за повечето от нас.

Докато европейците и американците са свикнали с това, да смятат за „стандартни плодове“ банани, ябълки, боровинки и т.н., хората в много страни почти нищо не знаят за тези плодове.

За тях ябълката и боровинката са екзотични плодове.

Папеда ежеиглиста или Кафир-лайм се явява екзотичен плод за нас.
Терминът „кафир“ е оскърбителен за някои народи, за това се препоръчва да се използва името папеда ежеиглиста.

Пациенти с токова заболяване прилича на бирено буре поради натрупването на излишната течност в тялото, особено в коремната кухина.

Използват се различни медикаменти, но днес ще споделя няколко рецепти от народната медицина,  прилагани при това заболяване.

Шушулките от боба са отличен диуретик, те премахват отока и намаляване на количеството на течност в корема.

Рецептата е следната: 8-10 бобени шушулки заливаме с половин литър вряща вода. Варят се в продължение на десет минути и се оставя да киснат за един час.

Прецедете и приемайте 3-4 пъти на ден по 80-100 мл отвара, половин час преди хранене.

Ето ви още една рецепта.

Залейте с кипяща вода две супени лъжици плодове и листа от горска ягода. Дълго ги варите на слаб огън в закрит съд, а след това ги оставете да се киснат един час.

След като филтрирате течността, може да пиете по половин чаша три пъти на ден 15-20 минути преди хранене.

По същата рецепта може да се приготви отвара от жълт кантарион, пача трева цвят на червена детелина, коса от царевица, семена от грах, корен от репей.

Всички тези растения имат отлично диуретично действие.

Родителите на Моника много се караха. Който и да ги чуеше, как се обиждат и нагрубяват, едва ли би си помислил, че тези хора се обичат, дори би попитал:

– Как са се събрали да живеят заедно?

Тези спорове и скандали продължаваха година след година. Моника се мъчеше да ги помири. Понякога плачеше, защото смяташе, че тя е причината, те да са толкова нещастни.

Един ден, когато Моника бе на 10 години, майка ѝ си събра багажа, по точно взе всичко от апартамента и си тръгна. Мебели, съдове, дрехи, техника, всичко бе отнесено…

Моника плачеше и молеше майка си:

– Мамо, недей! Моля те остани!….Тук ли ще ме оставиш? Какво ще правя без теб?

Майка ѝ си тръгна, а Моника остана в оголелите стаи.

Тя позвъни на баща си и хлипайки му разказа:

– Мама си отиде…. взе всичко….

Баща ѝ бе разтревожен , но се опита да я успокои:

– Мони, аз съм на работа, не мога да си тръгна веднага. Затвори всички прозорци и врати. Стой там и ме чакай.

Интересно защо, но в този момент в съзнанието на Моника изплува вкусен сандвич. Такъв баща ѝ винаги ѝ правеше. И тя реши:

– Ще направя един за него.

Получи се доста красив и вкусен сандвич. Моника намери една останала пластмасова чинийка и го постави в нея. И зачака баща си.

Изминаха три часа. Когато баща ѝ се върна той бе потресен от „изкормения“ си доскорошен добре обзаведен дом.

Изведнъж Моника му подаде пластмасова чинийката със сандвич и каза:

– Това е за теб.

Изоставеният мъж седна до дъщеря си и подели сандвича с нея. Той едва сдържаше сълзите си. Беше разстроен, но трябваше да бъде силен пред малката си дъщеря.

Минаха шест години. Баща и дъщеря добре се справяха с предизвикателствата на живота.

Една вечер бащата попита Моника:

– Помниш ли онзи сандвич, който ми поднесе в изпразнения апартамент?

Моника тъжно се усмихна.

– Твоят малък жест ….. в един от най-лошите периоди в живота ми …. ми върна надеждата….