Според православната традиция, в навечерието на Рождество е прието да се отказва храна до края на поста.
Самата традиция е да се пости „до първата звезда“ е свързана с преданието за появата на Витлеемската звезда, която възвестява раждането на Христос, но това не е записано в устава на църквата.

След поста е прието да се започва с накиснати зърна на пшеница в мед и плодове.

При католиците традиционен строг пост в навечерието на Рождество не е задължителен.

Прието е вечер семейството да се събере на тържествена трапеза с постни ястия. Преди да започнат храненето се чете откъс от Евангелието за раждането на Исус Христос.

В източноевропейските страни съществува обичай да се разчупват на тази трапеза рождествени хлябове.

След свършването на семейната трапеза вярващите  отиват в църквата на вечерно богослужение посветено на празника на Рождество Христово.

Целият ритуал на Бъдни вечер се ръководи от бащата в семейството. Преди самата вечеря се чете откъс от Евангелието на Лука за Рождество Христово и се казва обща семейна молитва.

По време на вечерята присъстващите си разменят парчета пресен хляб с фигурки, който символизира тялото на Христос.

Парчета от хляба, когато се раздават се съпровождат с добри пожелания. Това е много трогателно и важно събитие за вечерта.

Доста разпространен обичай е да се оставя на рождественската маса един свободен стол. Ако някой дойде в дома по време на Рождество, той ще бъде приет като брат.

Този обичай е за близки и скъпи хора, който не могат да празнуват заедно със семейството си.

Празничната маса привлича с изобилието от вкусни и разнообразни аромати.

Могат да се окажат доста мъчителни няколкото часа, преди да седнете на масата и да се насладите на всичко подредено на нея.

Защо изобщо е нужно да се измъчвате?

Какво ще кажете за една здравословна закуска?

Печените кестени и шам фъстъкът са традиционната рождествена закуска, които са много по-полезни, отколкото шоколадите, с които е пълен дома ни по време на Рождество.

При всичките приготовления и празнична суета лесно можеш да избиеш от ежедневния редовен живот и да си спечелиш главоболие.

И ако през празника седите у дома и малко се движите, то главоболието ви е гарантирано. В тази ситуация могат да ви помогнат препарати с магнезий.

Освен това, магнезия не само облекчава главоболието, но ви освобождава от запек, който често се явява след празници с обилна храна и питиета.

През зимата са много малко слънчевите дни и страдаме от недостиг на витамин D, който ни зарежда с енергия. Така че, трябва да е погрижим нашият организъм да получава това полезно вещество.

 – Тръгваш си? – , със сълзи на очи попита тя.

– Да, аз обикнах друга! Дойде ми до гуша от теб, писна ми от писъците на децата.

– Но това са твоите деца! Те са съвсем малки. Как можеш?

– Остави ме намира. Виж колко си погрозняла!

– Но аз още не съм се възстановила, след раждането на малкия, …. това ще мине.

– Казах вече, тръгвам, – развика се Виктор и силно я блъсна.

Тя падна и удари главата си в стената. Заплака, но към нея протегна ръце малкото ѝ момче, което се събуди.

– Добре, тръгвай, но запомни, няма да те потърся. Ще се справим и без теб. Тръгнеш ли, обратен път към нас няма.

– Да, алоо! Идвам! – нервно каза Виктор по телефона.

Минаха пет години.

„Боже мой, – мислеше си Виктор, седейки на пейката в парка. …. Видя две деца, които си играеха
– Как ли изглеждат моите деца, навярно са вече големи. Как ли е тя? Нито веднъж не ми се обади“.

Тогава видя познат силует.

– О, боже, това е тя!

Видя две деца да тичат край нея.

– Привет! – извика ѝ той.

– Здравей … – в недоумение му отговори тя.

– Радвам се да те видя. Това моите деца ли са?

– Не е важно, сега няма никакво значение!

– Искам да ти кажа…

– Ти тогава много ясно го каза…

Изведнъж децата с вик „татко“ се втурнаха към тях. Виктор се развълнува, невярващ на щастието си. Но децата го отминаха и се хвърлиха в прегръдките на друг мъж, който идваше към тях. Тя тръгна към този мъж, целуна го и се поздравиха.

– Скъпа, кой е този?

– Просто минувач, питаше къде е близкия магазин!. Скоро е дошъл в нашия град. Да вървим пирожки съм приготвила.

– Чичко, магазина е зад ъгъла, – каза едно от децата и хукна след другите.

– Благодаря, – каза Виктор, със сълзи на очи.

Той гледаше, как си тръгват тези, които му бяха близки, но и чужди …