Една от основните атракции в Мюнхен е Нимфенбург. Той е бил лятна резиденция на баварските владетели.

Замъкът е построен в бароков стил. В строителството му са взели участие пет поколения на Вителсбах.

Освен това, през 1715 година парковата зона на двореца била възстановена във френски стил.

В интериора на дворецът вниманието на туристите се привлича от Голямата зала, проектирана в стил рококо, украсена с уникалните фрески на Цимерман и Галерията на красавиците, където се намират портретите на 36 от най-красивите мюнхенски жени.

Освен това, посетителите на двореца дълго се възхищават на Лак кабинета, с червените и черни лакирани китайски панели.

Сред експонатите изложени в двореца, поразява великолепната колекция от карети, конни впрягове и шейни. Сред тях се намира каретата на крал Людвиг II. Интересна е и колекцията от порцелан, чийто експонати са произведени в местната манифактура.

Бактериофагите са много древна група вируси. Те са там, където има бактерии, с които те се хранят. И когато има храна, те се размножават с космическа скорост.. Действат като вълци в гората, където има много зайци.

Те са милиарди видове и тяхното разнообразие многократно покрива широкия спектър от останалата част от живота на Земята.

Един вълк е един вид бактереофаг. Трудно можем да си представим гората, където такива хищници са трилиони. Именно в това се състои сложността и трудността.

Много е трудно да се намери, един единственият вид на фаг, с който може да се проведе антимикробна терапия. Това е като да се познае, от първият опит кодирането на банков трезор.

Опростено фагите работят така. Проникват в жертвата си със свой геном и заразявайки бактерията с него. Бактерията започва да копира фаги и загива. При това микрофлората на болния се запазва, което е много важно за бързото възстановяване на здравето на болния.

Това е многообещаваща технология, в която се редактират гените CRISPR-Cas , създадена въз основа на защита на бактериите от фагите.
Проучването на фаготерапия започва в началото на XX век при лечението на френските войници от дизентерия от микробиолога Феликс Дерел. С помощта на фагите, той правел различни лекарства за простуда и диария.
Работите по изучаване на фагите били практически спрени след изобретяването на пеницилина.

Умението на някои хора в изкуството преминава отвъд всякакви граници. Те рисуват със всичко: масло, акрил, въглен, химикалка или молив, но работите им не се различава от снимка.

С голямо упорство и талант авторите рисуват тези платна, които се нещо повече от фотокопия.

В тях има живот, ясно се откроява виждането на художника, усещат се емоциите и илюзиите на света, в който живеем.

Днес ще ви представя само двама от тях. Ако погледнем произведенията им, няма да можем да повярваме на очите си.

Диего Фацио работи като мастилено-струен принтер, като започва да рисува от самия края на листа само с молив и въглен.

Създаването на един портрет отнема на художника 200 часа работа върху него.

Грегъри Тилкер рисува своите „дъждовни“ платна с четка, използвайки акварел и маслени бои.
Картините на Грегъри напомнят на пътешествие с кола в хладен дъждовен ден.

Наближава Нова година. Сред подаръците навярно ще има и шоколадови бонбони. Бонбоните изяще, но кутията не хвърляйте. Тя може да ви потрябва за си направите театър.

От кутия със среден размер, можете да направите сцената на домашния театър. Другото е въпрос на замисъл и интерпретация.

От кутия за бонбони се получава отличен мини вариант на сцена, която може да вземете със себе си, когато отивате на път или в болницата.

Героите, можете да нахлузите като шапчици на пръстите си.

Ако това ви се струва трудно, нарисувайте участниците в измислената от вас пиеса на хартия, а след това рисунките прикрепете към тънки пръчици, които свободно можете да движите по време на представлението.

Вердюн Хейс, жител на Северен Девън, подобрил рекорда на Великобритания в една от най-необичайните сфери.

Хейс скочил с парашут от височина 3 км и станал най-стария британец, който изобщо се е осмелил да направи това.

След успешното приземяване Вердюн казал, че ако ми бъде позволено, той би повторил скока си.

– В действителност, аз исках да направя това преди десет години, но ме разубедиха, – каза Хейс. –  И все пак, аз реших, че на стотния ми рожден ден със сигурност ще направя скока.

Преди скока стария рекордьор изглеждал уверено, но това съвсем не можело да се каже за семейството му.

– Коленете ми се подгъваха, – призна си Лин Татерсал, дъщеря на Вердюн. – Имах чаша горещ шоколад, но в този момент реално ми се искаше нещо по-силно.