
Петър бе свещеник. Той бе поканен на погребение и се нуждаеше от тъмен костюм, но нямаше достатъчно пари за такъв.
Посъветваха го:
– Иди в заложната къща.
Там Петър намери костюм с точния размер, черен и много евтин.
Докато плащаше той попита:
– Как можете да си позволите да продавате този костюм толкова евтино?
С кисела усмивка брокерът от заложната къща призна:
– Всичките костюми са собственост на местните морги, които са били върху починалите, …. след което са ги свалили преди погребението.
Петър се почувства малко неудобно в костюма, който някога е бил на мъртвец, но се успокои:
– Никой няма да разбере, това знае само мъжът, който ми го продаде.
Всичко беше наред, докато по средата на проповедта на самото погребение Петър небрежно започна да пъха ръка в джоба на панталона, но ….. там нямаше джоб!
Въпреки всичко той продължи да проповядва за важността да се живее в светлината на вечността днес, докато самият той носеше чифт панталони без джобове, които някога са били на труп.