Групата вече беше от източния край на острова. До тях се издигаше скала, висока около  шест метра. Далече пред тях се простираше плажната ивица.

Плажът изглеждаше лесен за дебаркиране. За това тази група мъже бяха оставени тук да охраняват брега. Ламбов се обърна към водача на групата Румен:

– Ти каза за някаква  интересна машина, която използвате за отбрана.

Румен махна с ръка и мъжете отместиха рогозка изплетена от треви и пред тях се откри странно квадратно устройство, намиращо се в скална пещера. То бе разделено на редици от петоъгълни жлебове.

– Включете я,  – заповяда Румен.

Мъжете започнаха да движат напред и назад система от ръчки. Чу се пукащ звук. На около тридесет метра във водата се появи вълнение, малко след това морето завря.

Румен махна отново с ръка и мъжете пуснаха още от устройството, което бе по-навътре в пещерата. Водата пред плажната ивица се развълнува по същия начин, както тази по-навътре.

Ламбов забеляза как рибата бяга, тя скачаше, сякаш искаше да изкачи малък водопад. Две птици се спуснаха след лесната плячка, но не стигнаха до рибите, Ламбов имаше чувството, че се удариха в невидима преграда.

Машината явно излъчваше някакви вибрации, но хората около нея чуваха само пукащо бръмчене, наподобаващо на високоволтови кабели, по които течеше ток.

– Звукови вълни? – попита Ламбов.

– Да, – отговори Румен. – Който и да дойде до този бряг, няма да остане жив.

Ламбов забеляза, че след като спряха машината, птиците и рибите се върнаха в първоначалното си състояние.

– Не е смъртоносно, – забеляза Ламбов.

– Но болката, която са изпитали, ги прави уязвими, – обясни Румен, – а после много лесно стават лесна плячка.

– Звуково оръжие, – каза Ламбов, – не се изненадвам, това се среща и в природата. Делфините използват ехолокация за да зашеметят рибата, преди да я хванат със устата си.

– Воените отдавна работят върху подобни устройства. Целта е да се използват безвредни устройства, за да се контролират тълпи при масови събирания. Така си спестяват сълзотворния газ, – разясни компетентно Румен.

– Проста хармонична вибрация. Звуковите вълни се разпространяват с различна скорост и под различен ъгъл, – започна да разсъждава Ламбов на глас. – После се събират на мястото, където водата завира. Нещо като звуков лъч.

След демонстрацията групата пое навътре към острова, където бе лагерът.

Екип от изследователи от университета в Мичиган, начело с Ричард Лунт е разработил уникален слънчев концентратор, който може да преобразува в електричество само ултравиолетова, не възприемаща се от човешкото око, част от слънчевия спектър.
Материалът е прозрачен за видимата светлина, което означава, че такива прозрачни слънчеви панели могат лесно да бъдат вмъкнати на място на стъкла за прозорци и прозорецът ще изглежда кактообикновенно, но в същото време ще генерират електричество.
Разработката се нарича „прозрачен луминисцентен слънчев концентратор“.
Когато пряка слънчева светлина попада върху горния слой на концентратора, тя има определена посока. Но при допълнителното излъчване, когато слънчевата светлина е погълната, лъчите на светлината имат различни посоки. Оказало се, че във различни посоки се излъчва еднакво количество светлина.
Ако ъгълът на падане на излъчването на лъчите на границата стъкло въздух е повече от определената стойност, то отражението ще стане обратно, вътре в стъклото. След това лъчите попадат на противоположната граница, там също се отразяват под същия ъгъл и така след няколко отражения лъчът попада на едната страна на концентратора.  На тази страна са разположени на една линия фотодиоди, които преобразуват енергията на лъчите в електричество.

Бащата на Валентин носеше съндъчето с инструментите си. Когато застана близо до вратата изведнъж залитна към ъгъла на стаята.
Там стоеше прекрасна ваза. Майката на Валентин много я обичаше и никога не я оставаше празна. Такава трудно може сега да се намери по магазините, беше я открила в старата къща на родителите си.
„Полетът“ на мъжа към вазата я залюля. Бащата на Валентин протегна ръка, за да я задържи, но не стигна до нея.
Чу се неприятен звън и хиляди парчета се разпиляха на пода.
Майката и бабата на Валентин веднага подадоха глави на вратата, а като видяха какво е станало и двете се намръщиха.
Мъжът се взе в ръце, погледна двете жени в очите и тихо каза:
– Простете, – и безпомощно вдигна ръце.
Майката на Валентин замълча, а после се усмихна и каза:
– Няма нищо, ще купим друга. Може и по-хубава да намерим ….
Валентин, който присъстваше на инцидента, гледаше смаяно родителите си.
– „Простете“! – повтори на себе си момчето. – Една единствена дума и нямаше кавги и сълзи. Навярно в нея има нещо специално. Чудна дума, направо вълшебна.

Земята ще бъде по-приятно място за живеене, ако се решат всички човешки нужди със строго ограничен набор от универсални средства. За сега такива съществуват само в приказките: кашата в приказките на братя Грим, която не спира да излиза от мелничката, златната рибка, която изпълнява три желания ….. Една приказка може да стане реалност, ако от малко по-друг ъгъл се погледнат някои банални предмета от бита.
Ако знате как да използвате содата бикарбонат, тя ще ви покаже чудеса на приложение. Не вярвате ли? Тогава, четете!
Смесете шест супени лъжици в една трета от чаша с топла вода и нанесете сместа на петно преди да хвърлите дрехата в пералнята за пране. И следа не остава след него.
Ако вместо паста за зъби използвате хлябна сода зъбите се избелват.
Смесете сода със паста за зъби и запълнете нежеланите дупки. Преди да пробвата какво е станало, изчакайте, докато пълнежът изсъхне напълно.
Искате ли да освежите и премахнете неприятната миризма от обувките си? Тогава сложете сода в тях, докато стоят в коридора.
Ако вместо обичайния си шампоан две седмица използвате разтвор на сода, проблемът с гъбата, отговорна за появата на пърхот, е решен във ваша полза.
Част от сода и царевица на прах дават добър заместител на обичайният дезодорант. Разтрийте състава под мишниците си и за нищо не се вълнувайте. Ако сте любител на твърд дезодорант, можете да направите следното. В съд смесете кокосово масло, сода и царевица на прах. Варете на слаб огън. Получената смес налейте в празен флакон от дезодорант.
Ако сте се наранили със стъкло, така че то е влязло много навътре в кожата, направете от сода и вода каша и я нанесете върху пострадалия участък, отгоре бинтовайте. Един ден по-късно кожата се е подула, което прави процедурата за отстраняване на стъкълцата по-малко проблематична.

Боклукът, който се върти в орбитата, винаги представлява опасност за космическите кораби и спътниците. Разработени са множество технологии, които до някаква степен решават този проблем. Но те уловят едри отпадъци, оставяйки малки парченца в орбита.
За да се реши този проблем, международен екип от учени е разработил система, която ще свали парчетата от отломки с лазер. Системата ще има два компонента: мощен оптичен лазер и телескоп с много широк ъгъл на оглед.
Телескопът първоначално е бил разработен да определя ултравиолетовите лъчи, които навлизат през нощта в земната атмосфера. Тосикару Ебисузаки ръководителят на проекта, осъзнал, че телескопът може да се използва и за откриване на части от космическия боклук.
Когато системата забележи частица, тя ще даде команда на лазера да ѝ нанесе интензивен импулс на светлина. Боклукът ще бъде изгорен с помощта на плазмената аблация, т.е. от едната страна на частицата ще се нагрее и ще се превърне в плазма. Когато плазмата се добере до другата страна, тя може да създаде импулс, който ще изтласка боклука в атмосферата на Земята, където той окончателно ще изгори.
Следващата стъпка е изпитване на системата. Концептуалният модел е вече инсталиран на МКС.