Беше празник. Християните празнуваха рождения ден на Църквата.Това е един от най-големите празници за християнския свят.

Илиян обучаваше децата в неделното училище към тяхната църква. Урокът му бе свързан с днешния празник Педесетница.

Той каза на децата:

– Представяте ли си каква е била изненадата на Христовите ученици, когато са видели как много хора, говорещи различни езици, научиха за Исус. Това бе следствие от изливането на Святия Дух в горницата, където се бяха събрали на молитва тези, които до вчера следваха Христос.

– Навалицата, която се бе събрала, се бе смутила, защото ги слушаха да говорят на техния език, – обади се Милан, малко русокосо момче.

– Да, партяни, мидяни и еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи и прозелити, критяни и араби,  ги слушаха да говорят на техните езици за великите Божии дела, – каза Илиян. – Това беше необикновено чудо.

След урока Илиян се върна назад в спомените си. Той бе отишъл на работа в друга страна. Там никого не познаваше. Но когато разпозна в една от постройките близо до квартирата си християнска църква, много се зарадва. Веднага взе решение:

– Още тази неделя ще я посетя.

Когато в края на седмицата посети църквата, Илиян забеляза нещо много интересно. Проповедта, песните и молитвите бяха на език, който почти не разбираше, но все пак се чувстваше у дома. Той схващаше всичко, без да се нуждае от превод.

Святият Дух му даде да почувства мира, любовта и искреността в думите, които чуваше, а също и радостта от песните и молитвите.

Илиян разбираше какво хората правят по интонацията и жестовете. Сещаше се за някои от песните по мелодията.

Човек може да се намира далече от родината си, но това не означава, че трябва да е откаже да посещава тамошните църкви, особено ако не знае езика.

Общото ни служение като християни и водителството на Святия Дух ни помага да разбираме всичко и да бъдем част от Христовото тяло.

Инцидентът е станал в район, където има голям брой хищници.

Свещеникът е довел учениците си, за да им демонстрира едно от чудесата, описано в Библията – ходенето на Исус по водата.

Той влязъл във водата, изминал 30 метра и в момента, когато се готвел да се върне на сушата, го нападнали три крокодила.

– Все още не можем да разберем, как можа това да се случи. Той се моли цяла седмица, а крокодилите го убиха за няколко минути? – коментирали са учениците, станали свидетели на инцидента.

Когато сътрудниците на аварийните служби дошли, свещеникът вече бил мъртъв.

Няма разказ, от който да научим как точно е станало самото възкресение. Не знаем как е бил отвален камъка и по какъв начин е излязъл Исус от гроба.

Дали възкресението е станало мигновено или отнело часове, за да започнат телесните органи да функционират отново? Какво е било тялото на Спасителя?

Просто хората намериха гроба празен, а Живият не е могъл да остане сред мъртвите.

Бог действа в живота ни, дори когато не можем да видим това или не знаем как точно се случва.

Когато се усъмним, че ни е забравил, Той продължава да работи в нас.

Всичко, което не разбираме за Христовото възкресение, ни помага да вярваме в Божието дело в света.

Когато отидоха на гроба на Исус, жените очакваха да намерят мъртвото му тяло. Не се надяваха на чудо, но продължаваха вярно да служат на своя Учител.

Когато вярата им бе подновена, те изтичаха при останалите, за да им разкажат какво се е случило.

Дори, когато сме обезверени, можем да продължим пътя си с вяра, да служим на другите, да даваме щедро и така да прославяме Бога. Само така ще можем да преживеем чудесата, които Бог е приготвил за нас.

Погледнете към Христовото възкресение и забележете, че всички освен Спасителят имаха очаквания, които не се оправдаха.

Петър очакваше, че ще остане верен на Исус. Ирод се надяваше Исус да извърши някакво чудо пред него. Пилат се надяваше да освободи Исус, а не Варава.

Еврейските водачи, които бяха подбудителите на убийството на Христос предчувстваха, че Неговите ученици ще  се опитат да откраднат тялото Му.

Жените, които отидоха при гроба на Исус, очакваха, че ще намерят мъртво тяло, което да помажат.

Бог обаче надмина всички очаквания. Чрез своята смърт и възкресение Той хвърли мост между хората и Бога, така че с радост да пристъпим към Господа. Това не можем да направим с добри дела, нито със заслуги.

Бог е направил път, по който да достигнем до спасението.Сега можем спокойно да пристъпим към него, благодарение на Христовата жертва.

Изобщо не можем да разберем Божиите пътища, но любовта Му надвишава всяко наше разбиране. За това нека отговорим на тази любов и да Му се доверим независимо от обстоятелствата.

Когато се клатушка от умора

и се загубят броят на делата ти,

не  позволявай да плачеш от жалост.

не изпускай и двете си крила.

Върви напред, очаровай мила!

Не унивай, ще бъде открито доброто

и ще се издигнеш над суетата и омразата.

Любувай се на слънцето, небето сутрин.

Проблемите и неприятностите,

в миг ще забравиш, когато пред огледалото стоиш.

Промени прическата си и добави малко блясък.

Това, че си уморена, кой ти каза?

Всичките дела твой промисъл са.

Време е бавно да се разтовариш.

Изглеждаш слаба, но оставаш силна.

Проста истина, но трябва да я знаеш.

Едно помни, че ти си чудо,

макар и само – жена!

Прекрасна си, душата ти е светла.

Ще бъдеш радостна, така е завещано,

но не изпускай двете си крила!